„Ислямска държава” в Южна Азия

0
814

2F2972A200000578-3344717-image-a-1_1449563124380Графиката показва групите, обявили се в подкрепа на терористична групировка „Ислямска държава“. Източник: Dailymail, последно влизане на 06.03.2016, 10:00 ч.

Разрастване на „Ислямска държава“

Квазидържавната, фундаменталистка, терористична групировка „Ислямска държава“ (ИД) продължава да се глобализира, мрежовизира и разширява своя обхват на действие, включително и към региона на Южна Азия, с което застрашава глобалната сигурност. В своя доклад към Съвета за сигурност на ООН, Генералният секретар Бан Ки–Мун посочва ИД като „безпрецедентна заплаха за международния мир и сигурност“. В доклада се посочва още, че терористичната организация се подкрепя от 34 групировки, броят на които ще се увеличи през 2016 година. Освен това, фундаменталистите от ИД печелят привърженици в Западна и Северна Африка, Близкия изток, Южна Азия и Югоизточна Азия. ИД е най-богатата терористична организация със заработените около 500 млн. долара от петрол през 2015 г. Организацията е заграбила около 1 млрд. долара от териториите под неин контрол и успява в плановете си за навлизане в нови територии, сред които са Узбекистан, Пакистан, Либия и Нигерия. Част от предимствата й са: адаптивността в променящата се среда и успешното приобщаване на съмишленици от всички краища на света. Освен влиянието в други региони на света, заплаха за международния мир и сигурност е участието на около 30 000 чуждестранни бойци в редиците на организацията. Те идват от над 100 държави, което затруднява тяхното проследяване и залавяне при евентуално завръщане в родните страни.[1]

Тенденции

Тенденцията към разширяване на обхвата на действията на ИД към Южна Азия стават на фона на загубата на около 14 % от контролираните от терористите територии през 2015 година. За това информира Световният икономически форум (World Economic Forum) на своя сайт и допълва, че свиването на квазидържавното образувание наречено „халифат“ е с 12 800 km2, което означава контрол на 78 000 km2.[2] Възниква друг проблем, който е свързан с борбата срещу ИД в социалните мрежи. Живеем в глобализиран, глобализиращ се свят, където „войната“ за умовете на хората измества овладяването на територии. Това изтъква и Масимо Калбрези (Massimo Calbresi) от онлайн изданието на Тайм (Time), определяйки информационно-комуникационното пространство за основна конкурентна среда.[3]
В противовес, влиянието на ИД в региона на Южна Азия може да бъде ограничено. Според цитираната, от Омар Вараич (Omar Waraich) в интернет изданието Тайм, Симбал Кхан (Simbal Khan) – пакистански учен в „Удроу Уилсън център“ (Wilson Center in Washington), в Пакистан няма място за „Ислямска държава“. В статията се изтъква решимостта на пакистанските власти в борбата срещу създаването на бази на ИД в Пакистан, в името на страната и за съществуването на цялото човечество.[4] Различна аперцепция предлага Ню Йорк таймс със статия, в която афганистанският президент Ашраф Гани изказва опасения, че Афганистан е на прага на оцеляването. В серия интервюта Гани дипломатично очертава ролята на Пакистан в разрастването на джихадистките движения и за справяне с нарастващата несигурност в региона. Публикацията отразява и мнението на критиците на афганистанските власти, които обвиняват правителството за политическите разделения, слабите институции, действията на някои военни командири и корупцията. И докато Афганистан обвинява в бездействия пакистанката страна, която освен натиск от САЩ и Китай за справяне с талибанската агресия, се оказва притисната от доказателствата за участието на муджахидини-сунити във възхода на ИД, при това, не само в Южна Азия. Прокрадват се съмнения за съвместни действия между Пакистан и Катар за прехвърляне на бойци от Пакистан, където вече не са нужни, към Сирия и Ирак. Опасенията са и за обучение в пакистанските религиозни училища на китайци уйгури, които след това се връщат в Китай с пакистанско гражданство и документи, при условие за присъединяване към джихада. Освен разрастването на ИД в Южна Азия, радикализирането на съседните региони се ползва и като инструмент на политиката за дестабилизиране на Близкия Изток и Централна Азия (предимно бившите съветски републики).[5] Сведенията за връзка на пакистанските власти с разрастването на джихадистките движения в Южна Азия и съседните региони се използва в Индия като мобилизационен инструмент за консолидиране на обществото. Информацията за участието на Пакистан в подготовка и набиране на джихадисти засилва притеснението от страна на Индия и допълнително затруднява урегулирането на отношенията между двете ядрени сили в Южна Азия.[6][7]

„Чумата“ ИД

Тероризмът е чумата на ХХI век. Нарастващото влияние на ИД в Южна Азия е обект на изследване и в британския Кралски институт на обединените служби (за изследвания в областта на сигурността и отбраната – Royal United Services Institute for Defence & Security Studies – RUSI). Впечатление прави анализът на д-р Антонио Гистоци (Dr. Antonio Giustozzi) относно амбициите на ИД в Афганистан. Авторът отбелязва наличието на 7 000-8 500 членове на ИД в Афганистан, като броят им в Пакистан е около 2000-3000 души. Бройката включва активни членове и тези, които подкрепят терористичната организация. От особен интерес за ИД е привличане на талибански лидери на своя страна. Джихадистите от „Ислямска държава“ постигат известен успех, но конкуренцията между различните групировки в Афганистан води до въоръжени сблъсъци. В резултат от стълкновенията, базите на ИД в Хелманд и в западен Афганистан са разрушени, където талибаните, заедно с иранската Революционна гвардия Пасдаран (Pasdaran), неутрализират действията на ИД. Според д-р Гистоци, амбициите на ИД за засилване на влиянието си в Афганистан и съседните региони ще срещне съпротивата на множество актори и интереси. Сред тях са: афганистанското правителство, Русия, западните страни-начело със САЩ, Иран, местните групировки. В заключението си, авторът смята, че терористичната организация „Ислямска държава“ не демонстрира способности за действия от подобен мащаб.[8]

Освен амбициите за Афганистан и Пакистан, има данни за увеличаване на влиянието на ИД в Индия. Наред с останалите ислямистки групировки в страната, „Ислямска държава“ преследва целите си с терористични похвати, за които все повече се използват жени и деца. Радикализацията на младо индийско население се оказва сериозен проблем, който застрашава вътрешната сигурност и регионалната стабилност. Според RSN Singh и публикуваната в интернет изданието IDR (Indian Defence Review) статия, идеята за халифат в Индия датира от началото на ХХ век. И все пак, по-сериозен проблем и според този автор е влиянието на ИД в социалните мрежи и радикализирането на младото население чрез тях.[9]

Секюритизация на заплахата от „Ислямска държава“

Заплахата, от разширяването на влиянието на ИД в Южна Азия се секюритизира. Това е проблем засягащ сигурността и това се случва при условие, че настъпват качествени промени, които системата не е способна да преодолее без структурни трансформации. Професор Николай Слатински датира възникването на понятието секюритизация към 1995 г. от Оле Уевер (представител на Копенхагенската школа за изследване на сигурността)*. Копенхагенската школа възприема секюритизацията като успешен речеви акт, „посредством който в рамките на една политическа общност се изгражда разбирателство между субектите нещо да бъде третирано като екзистенциална заплаха за даден ценен обект и да се даде право за призоваване към неотложни и извъндредни мерки за справяне със заплахата“. Има три компонента за успешна секюритизация: екзистенциални заплахи, извънредни мерки, въздействия върху взаимоотношенията, чрез нарушаване на правилата. В допълнение, професор Слатински извежда уместната забележка на Васил Проданов, който напомня важността на речевите актове на държавниците, политиците и личностите, които са ключови фактори за сигурността. Тук е мястото на секюритизиращия мениджър, който има право да суспендира правото в името на сигурността.[10; с. 109-113]

Заплахата от терористичната групировка „Ислямска държава“ е реална. Тя е част от глобалната заплаха от тероризъм. С основание това е секюритизиран проблем/заплаха. Списание Външна политика (Foreign Policy) публикува, на своята страница в интернет, амбициите за влияние на ИД в Либия, Египет, Йемен, Алжир, Саудитска Арабия, Афганистан, Пакистан, Нигерия и Русия. Тук може да се добавят Тунис, Бангладеш, Индонезия и Сомалия.[11] Въпреки своята популярност, ИД изглежда не постига значителни успехи на бойното поле. Това смята Ариф Рафик (Arif Rafiq, http://vizierconsulting.com/about/people/), в своя статия публикувана от Дипломат (The Diplomat), той отбелязва загубата на стратегическата възможност за усвояване на локалните джихадистки мрежи в Афганистан, след обявяването на смъртта на лидера на афганистанските талибани Молла Омар. Авторът изтъква и сериозният отпор, който среща ИД, от страна на САЩ, афганистанските и пакистанските власти, от афганистанските талибани, Ал Кайда, пакистанските талибани. И все пак, организацията организира редица нападения в Нангахар, с помощта на местни структури действат и на територията на Кунар, Нуристан и Забул. От своя страна властите в Пакистан отчитат спад на цивилните жертви. Продължават и арести на тези, които се обявяват в подкрепа на ИД. Вече стана дума за влиянието на радикализацията на сред младите хора в Индия, което се вижда и в Пакистан. Рафик отбелязва и поетата отговорност за няколко нападения на ИД в Бангладеш, което обаче не допринася особено за утвърждаването на организацията. Положението в Индия е под контрол на властите, които арестуват членове на ИД, други от тях са убити в Ирак и Сирия. Оказва се, че ИД среща сериозен отпор в Южна Азия. Терористичната организация успява да спечели на своя страна известен брой привърженици, но засега не успява да затвърди позициите си в Южна Азия. Прокрадват се опасения, че маргинализирането на ИД може да се използва от афганистанските служби за натиск срещу Пакистан. В допълнение, обстановката в региона остава нестабилна и наред с борбата за влияние на отделните актори, се намесват и фундаменталистите от ИД, които могат да се окажат смъртоносен инструмент в полза на едни и/или други интереси.

За 2015 година, 735 терористи извършват 452 самоубийствени атаки в 22 страни, които отнемат живота на 4 370 души. За сравнение, през 2014 година атаките са 592 и са извършени от 937 терористи в 16 държави, което струва живота на 4 400 души. Това означава, повишена смъртност през 2015 година. Това са данните публикувани от Даря Шитрит, Ейнав Йогев и Йорам Швайцер (Daria Schitrit, Einav Yogev, and Yoram Schweitzer) на страницата на Институт за изследвания на националната сигурност (The Institut for National Security Studies, http://www.inss.org.il/). В доклада се посочва намалелия брой атаки в Афганистан и Ирак, за сметка на увеличилите се атаки в Африка, предимно в Нигерия и няколко съседни държави. От всички терористични атаки ИД е отговорна за 174 самоубийствени атаки през 2015 година. Общо погледнато, атаките в Южна Азия са намалели. В Афганистан, 96 терористи извършват 69 самоубийствени нападения, което означава понижение с 44 % от предходната година, 124 атаки. В Пакистан, 31 терористи извършват 24 атаки за 2015 г., което е спад с 33 %, се посочва в доклада.[12] Друга гледна точка дава доклад на ООН за цивилните жертви от въоръжените сблъсъци в Афганистан, техния брой за 2014 г. е 3 701 смъртни случая, 6 833 ранени, а през 2015 г. те са 3 545 смъртни случая, ранените са 7 457 души. За сравнение през 2009 г. цивилните жертви са 2 412 души, 3 556 ранени.[13]

Изводи

1) Тероризмът е „чумата“ на ХХI век. САЩ успешно секюритизираха проблема и поведоха така наречената „война“ срещу тероризма. От друга страна в периода 2001 – 2013 година 406 496 души в Америка намират смъртта си от огнестрелно оръжие. За същия период, жертви на тероризъм извън САЩ са станали 350 граждани на страната. Отчитайки и жертвите от терористичните атаки на територията на САЩ, броят на американските жертвите от тероризъм нараства на 3 380 за периода 2001-2013 година.[14] Разликата е огромна, което предполага заделяне на повече финанси за социална политика, т.е. социално инвестиране, което дори да не е за сметка на инвестиране във „войната“ срещу тероризма, то най-малкото би следвало да го надвишава;

2) Разширяването на дейността на ИД в Южна Азия става в страни със слаба, дори отсъстваща или оттегляща се държавност, слаби институции и западащи региони. Социалното дезинвестиране води до множество политически, икономически и социални проблеми. Основателното секюритизиране на риска от тероризъм фокусира вниманието на обществото в определена перспектива. Това провокира глобалното милитаризиране и пренебрегва другите належащи проблеми на обществото;

3) Процесите след деколонизацията и разпадането на системата от периода на студената война оказват съществено значение и в днешно време. Светът е все по хаотичен и неподреден. Терористичната организация „Ислямска държава“ е „безпрецедентна заплаха“ както казва Бан Ки-Мун. Наред с това, на преден план изникват и другите нетрадиционни заплахи за глобалната сигурност, като климатичните промени, бедността, пандемиите, бедствията, авариите.

В заключение

Заплахата от тероризъм отразява липсата на политически отговор на потребностите от променящия се характер на обществото. Живеем в ерата на „черните лебеди“ – събитията, за които не сме подготвени, „на“ Никълъс Талеб[15] и в обществото на перманентните рискове „на“ Улрих Бек[16]. Това е действителността на пост-модерното, глобализираното, рисковото, мрежовото общество, където се сблъскват йерархичната закостенялост на държавното управление с мрежовата гъвкавост на хоризонталните структури. ИД е мрежовизираща се хоризонтално терористична организация, която заема мястото на оттеглящата се йерархична държава. Разширяването на ИД в Южна Азия ще продължи, докато властите в отделните държави не установят стабилност, сигурност и развитие. С оглед на реалната обстановка в региона, на този етап това едва ли е възможно.

*Копенхагенската школа в сигурността (The Copenhagen School of Security Studies) включва академични изследователи и университетски преподаватели, дàли оригинален прочит на съвременните измерения на сигурността, както и на проблемите на секюритизацията, на социалните аспекти на сигурността. Водещи фигури в нея са професорите по международни отношения американецът Бари Бузан (Barry Buzan, 1946), датчанинът Оле Уевер (Ole Wæver, 1960) и холандецът Яп де Вилде (Jacobus “Jaap” de Wilde, 1957).

Автор на материала е Ерол Буюклиев, стажант-редактор в UNA News Bulgaria. Дружество за ООН в България не се обвързва с тук представеното мнение.

Библиография

NO COMMENTS