Сменя ли посоката бежанското цунами?

0
538

Arbeitsbesuch_Mazedonien_(20900228071)Бежанци чакат да преминат на гръцко-македонската граница. Източник: Wikipedia, последно влизане на 09.03.2016 г., 08:00 ч.

Представяме Ви анализ на Мариян Карагьозов. Той е завършил НГДЕК и право в СУ “Св. Климент Охридски”. Бакалавър по близкоизточни изследвания от НБУ. Докторант в БАН.

Заради продължаващата бежанска криза много погледи са обърнати към срещата на върха (7 март) между Европейския съюз (ЕС) и Турция в Брюксел.

Тя беше предшествана от среща на 8 февруари между немския канцлер Ангела Меркел и нейния турски колега Ахмед Давутоглу. Беше издигната и три дни по-късно – утвърдена в щаба на НАТО идеята за операция на Алианса в Егейско море, насочена към намаляване на притока на мигранти. Заради споровете на Анкара с Атина за островите и морската граница и заради настояванията о-в Лесбос да остане демилитаризирана зона, в която да не се разполагат кораби и самолети, съюзническата мисия все още не е започнала. В първата седмица на март президентът на Европейския съвет Доналд Туск посети Австрия и четири балкански държави и завърши обиколката си в Турция, където се срещна с приемира Давутоглу. Бившият полски премиер беше принуден да заеме балансирана позиция, като призова едновременно за смекчаване на отношението на засегнатите балкански държави към пристигналите хора, но и предупреди икономическите мигранти, че Европа ще приема само бежанци. На 6 март в Брюксел ротационният председател на ЕС – холандският премиер Марк Рюте – и Ангела Меркел се срещнаха отново с проф. Давутоглу.

Междувременно пълноводната бежанска река продължава напора си към Европа. Всеки ден на гръцките острови пристигат по около 3000 души, а през гръцко-македонската граница се пропускат само около 600. Това води до натрупване в южната ни съседка на критична маса бежанци и нестабилност. Македония затвори границата си за хора от Афганистан. Така в Гърция останаха около 30 000 афганистанци, като е възможно в следващите седмици да пристигнат нови 50 000 души от централноазиатската страна. Под благовидното название „горещи точки“ се говори за изграждане на лагери в Гърция и/или други страни от полуострова. Атина настоява за план за помощ, подобен на този за Турция, на стойност 700 млн. евро в продължение на три години. Австрийският вътрешен министър заяви, че Австрия изпълнява своите задължения и приема бежанци по квотата си, но е време и другите европейски страни да поемат своя дял от бремето.

Същевременно 8 от 28-те членки на Шенгенското пространство възстановиха граничния контрол. В последните месеци се наблюдава засилено техническо и полицейско сътрудничество между балканските и някои извънрегионални играчи. Все пак обаче, за намирането на общо политическо решение е необходима и волята на Брюксел.

Заговори се дори за „закриване“ на т. нар. „Балкански маршрут“. Много е важно обаче кой какво разбира под тази идея – дали прекратяване на корените на кризата или превръщането на Балканите в зона-буфер.

Със сигурност ЕС трябва да подкрепя всички усилия за намиране на мирно решение на сирийската криза. Трайната деескалация на конфликта е залог за намаляване поне на сирийския компонент от бежанското цунами. Ако Балканите бъдат превърнати в „тампон“, в своеобразна огромна чакалня, това крие огромен дестабилизационен заряд за целия континент. В региона тлеят етнически конфликти, икономически проблеми и безработица разяждат обществата. Всичко това е съчетано с политическа нестабилност в немалко балкански страни.

Освен това, самият „Балкански маршрут“ има няколко разклонения. Засега страни като България, Албания и Харватия оставаха сравнително незасегнати от главния поток, но блокиране на гръцко-македонската граница може да доведе до много бърза (и негативна) промяна на това положение. На следващо място, дори и по някакъв чудодеен начин Турция да се справи изведнъж с бежанския натиск, Европа няма да бъде спасена.

Може да се прогнозира активизация на трасето през Либия. Бежанците, идващи от Турция през Балканите и Централна Европа се насочваха основно към Германия. Не е така обаче с тези, пътуващи през Либия и Италия. Тяхна цел са Франция и през Кале (нека си спомним само лагера „Джунглата“) – Великобритания. Поради това от средата на февруари около 1000 души от френските специални части и служби са разположени в Либия. Те допълват присъствието на френски военни контингенти в други страни от Африка като Чад, Мали, Сенегал, Джибути и пр. Към бреговете на северноафриканската страна беше насочен и самолетоносачът „Шарл де Гол“. На терен в Либия са още и британски, американски, а отскоро – и отряд от 50 италиански командоси. В Тунис, за да подпомагат прекъсването на контрабандните канали за оръжие и хора към и от Либия, е пристигнал и взвод британски сили за бързо реагиране.

Активизирането на екстремистките религиозни организации в Либия е свързана и с ефективността на руските и сирийски удари срещу „Ислямска държава“ в Сирия. Ако продължи да губи позиции в Близкия изток, организацията може да бъде принудена да промени „адреса“ на основната си база. Либия се очертава като примамлива възможност заради липсата на ефективно централно правителство, наводняването на страната с оръжие и възможностите нестабилността да бъде пренесена на юг, към страните от Субсахарска Африка.

Така че отново се изправяме пред цялостната картина в Европа и света. Вижда се, че подходът „на парче“ не работи. Дори и една пробойна да бъде запушена без цялостно решаване на проблемите, те ще избият на друго място. Заради това освен с постигане не мир и възстановяване на Сирия, ЕС трябва да се ангажира и с цялостна стратегия за Средиземноморския регион. Тя трябва да се базира на предишния опит на Съюза като цяло (например Барселонския процес), както и на постиженията на отделни страни-членки (инициираното от Франция Евро-средиземнорско партньорство, примерно). Съюзът разполага с ресурсите и опита да подпомогне проекти за икономическо развитие и институционално укрепване на „провалени държави“ в близост до границите му.

В тази взривоопасна среда България трябва да заложи на цялостно възстановяване на държавността. Реформи и укрепване само на една система, независимо колко ключова е тя, не са решение. Националната сигурност има много компоненти и не се свежда само до това с колко самолета или танка разполагаш, а и до силната икономика и функционирането на системи като образование и здравеопазване. Не е възможно да разполагаш с добър външнополитически механизъм или служби за сигурност, ако демографията е в колапс и социалните неравенства пречат на нормалното функциониране на държавността. Същевременно бежанската и кризата във функционирането на ЕС са и шанс за България гласът на София да бъде чут ясно в наднационалните институции и да бъдат взети необходимите мерки за реизграждане на ефективни механизми на държавна власт.

Източник: Pogled.info