Боко Харам – фактор за разпада на държавността в Нигерия

Political_map_of_Nigeria.svg

Непосредствено след като получава независимостта си от британското управление през октомври 1960 г., Нигерия преминава през редица кризи и военни преврати. След само седем години съществуване като независима държава, в Нигерия избухва гражданска война, продължила близо три години и отнела живота на хиляди и разселила милиони нигерийски граждани.

Гражданската война в Нигерия, по време на която за кратко без международно признание възниква Република Биафра, може да се определи в известен смисъл като закономерно развитие, имайки предвид структурата на пост колониалното нигерийско общество, съставено от общности с драстични етнически, културни и религиозни различия. Като се прибави и демографската експлозия, която се наблюдава през последните години, съчетана с изключително слабата и неефективна образователна система и широко разпространяващата се бедност, всичко това генерира значително социално напрежение. Това са основните фактори, които обуславят трайната политическа нестабилност, която лесно ескалира до екстремизъм и насилие. Религиозно и политически мотивираното насилие достигна драстични нива през последните години и е сред основните предизвикателства пред нигерийската политическа класа.

Към днешна дата прогнозите за бъдещето на Нигерия, която е сред най-големите страни в Африка, с население от близо 182 милиона души, са особено тревожни. Държавата, заемаща челни позиции, бележи регрес в почти всички аспекти.

Всичко казано дотук звучи странно с оглед на природните дадености, с които разполага Нигерия и наличието на всички предпоставки да се утвърди като водеща сила на континента: природни богатства (включително огромните запаси от леснодостъпен петрол) и добро географско положение (обширният излаз на Атлантическия океан). В същото време изключително високото ниво на корупция, слабо развитите индустрия и инфраструктура, етническото и религиозно противопоставяне постепенно превръщат страната в територия, където държавата отдавна не функционира нормално.

Основната причина за разпада на държавата и най-големият проблем на Нигерия в момента е нарастването на влиянието на радикалната ислямистка групировка „Боко Харам” и разширяването на зоните на влияние. Последиците от многобройните атаки на екстремистите са дотам пагубни за страната, че дори успяват да изместят от фокуса отдавна наболели проблеми, каквито са корупцията и слабо функциониращата икономика на Нигерия.

Създадена през 2002 г. в гр. Майгудури, „Боко Харам“ набира скорост през 2009 г., когато дейността на организацията започва да придобива заплашителни размери. През юли с. г. над 800 човека са убити при сблъсъци на организацията с полицията в града. Същият месец основателя и лидер на екстремистите Мохамед Юсуф е заловен от нигерийските сили за сигурност и е застрелян в ареста след няколко часа. Макар нигерийската държава да успява да се справи с „Боко Харам“ в този конкретен случай, тези събития се оказват само началото на терористичната война, която ислямистите започват малко по-късно срещу властта, християнската и другите немюсюлмански общности в Нигерия, както впрочем и срещу онези мюсюлмани, които според тях не са „искрено предани на Аллах“.

Оттогава терористите от „Боко Харам“ са убили над 15 хиляди души, а над милион и половина нигерийски граждани са принудени да напуснат домовете си, превръщайки се в бежанци в собствената си страна. Заради жестокостта си и мащабите на техните атентати, „Боко Харам“ е включена в списъка на най-кървавите съвременни терористични групировки, като през 2015 г. е на челно място, изпреварвайки и„Ислямска държава“. Според експертни доклади, военното крило на организацията наброява около 10 хиляди бойци, а общият брой на активистите надхвърля 30 хиляди.

Вече близо шест години, след като „Боко Харам“ се утвърди като основната заплаха за сигурността на Нигерия, ответните действия на нигерийското правителство не дават очакваните резултати. До 2009 г. дейността на групата се ограничаваше предимно до нападения срещу петролопроводите и пропаганда сред неграмотното население от Сахел, макар че още тогава има сведения за опити да осъществяват и организирани терористични акции. Важно е да се уточни, че до този момент към организацията се присъединяват предимно недоволни нигерийски граждани, провокирани от липсата на перспектива и ширещите се безработица и хаос в страната. През този период нигерийската полиция съумява успешно да пресича активността на организацията, като не среща особена съпротива.

През лятото на 2009 г., организацията вече е в състояние да организира истински бунт в населените с мюсюлмани северни провинции на страната, където и днес действат законите на шариата. „Боко Харам“ представлява мощна и богата терористична организация, която атакува и превзема цели градове. Въпреки експанзивната мащабна дейност, множеството ограбени, опожарени градове и тероризирането на многобройно нигерийско население, организацията не привлича вниманието на международните медии, като до средата на 2014 г. дейността на ислямистите остава сравнително непозната извън Африка.

Сред ключовите събития, които до голяма степен промениха отношението на международната общност към бойците на „Боко Харам“, стана отвличането на 276 ученички от град Чибок през април 2014 г. Месеци след отвличането се появиха сведения, че 57 от тях успяват да избягат, но съдбата на останалите и до днес е неизвестна. Според водача на ислямистите Абубакар Шекау – са били продадени в робство или омъжени насила. Макар и нападенията на екстремистите да не са рядкост в последните години в Нигерия, отвличането на момичетата буди притеснение и страх сред цялата държава, а вече и извън нея.

Още на следващия месец нигерийският президент Гудлък Джонатан нареди мащабно настъпление против екстремистите, а месец по-късно, Съветът за сигурност на ООН и Европейският съюз обявиха „Боко Харам“ за терористична организация и наложиха на групировката международни санкции. Като най-важната мярка за борба с нея обаче може да се определи създаването на специален военен корпус на Африканския съюз, с численост от 7500 души – войници и офицери от пет държави, които пряко или косвено са засегнати от действията на ислямистите. Приема се, че въпреки численото превъзходство на последните, военните части на Африканския съюз ще действат съвместно с вече сражаващите се с „Боко Харам“ армии на Нигерия, Чад и Камерун. Повод за оптимизъм дава фактът, че командването, въоръжението и екипировката на корпуса са по-добри от тези на екстремистите, които разчитат основно на оръжейната контрабанда, за която плащат с краден петрол.

Новината за отвличането на нигерийските ученички от Чибок взривява международната общност, като по този начин продължаващите вече пет години терористични действия на „Боко Харам“ започват да привличат повече внимание извън континента. Известни личности открито заявяват своята подкрепа за отвлечените момичета, издигайки лозунга : #BringBackOurGirls. Кампанията придобива изключително голяма популярност, като участие в нея взимат Първата дама на САЩ Мишел Обама, Хилъри Клинтън, носителката на Нобелова награда за мир Малала Юсуфзай и други известни личности.

И докато международната подкрепа за момичетата от Чибок расте, през месец октомври с.г. нигерийското правителство успява да постигне частично примирие с екстремистите от „Боко Харам“ за прекратяване на огъня и освобождаването на пленените момичета. След по-малко от 48 часа бойците на „Боко Харам“ го нарушават, след като извършват нови нападения, при които са разрушени много сгради и загиват най-малко десет души. Илюзията, че нигерийската държава е постигнала напредък в борбата срещу екстремистите се изпарява, а организацията продължава да тероризира населението в северните части на страната. Въпреки спорадичните опити за съпротива от страна на нигерийското правителство, както и отправените остри критики от световната общност ситуацията не се променя и „Боко Харам“ не прекратява или ограничава своята дейност.

В резултат на експанзивната дейност на „Боко Харам“ и хилядите жертви, президентът на Нигерия Гудлък Джонатан е подложен на жестоки критики за невъзможността му да се противопостави на терористичната организация. Приближаващите президентски избори, които са първите от края на управлението на военната хунта през 1999 г., дават възможност на основния му опонент – генерал Мухамаду Бухари, да използва ситуацията около екстремистите като свое оръдие в борбата за президентското място.

„Боко Харам“ е водеща тема на президентските избори през 2015 г., което нагледно илюстрира вече започналия процес на разпадане на държавата. Първоначално планирани за 14 февруари, нигерийското правителство се принуждава да отложи изборите с шест седмици, поради невъзможността му да се справи с екстремистите, които продължават да завладяват села и градове в северна Нигерия. Непосредствено преди изборите правителството постепенно е загубило влияние върху северните провинции в страната, където „Боко Харам“ отдавна е изтласкала неговото присъствие и е установила пълен контрол.

Изборите се провеждат при засилени мерки поради непрестанните атаки, които извършват екстремистите. Действащият президент Джонатан е подложен на сериозни критики за невъзможността му да се справи с тях. От друга страна, основният кандидат и опонент – генерал Мухамаду Бухари поставя борбата срещу организацията на първо място сред своите приоритети, заедно с намирането на решение за икономическата криза и разрастващата се корупция, и обещава на нигерийския народ да победи „Боко Харам“ до края на 2015 година.

Победата на генерал Бухари над Гудлък Джонатан не води до съществени промени в борбата срещу „Боко Харам“. Терористичната организация продължава да напада и обезлюдява градове и села в северна Нигерия, независимо от обещанията на новоизбрания президент за пълно елиминиране на екстремистите. В едно от най-мащабните си нападения, на 1 юли 2015г. „Боко Харам“ напада и превзема северния град Борно, съобщава се за най-малко 145 жертви. От атаката в Борно ситуацията не се променя значително, като организацията продължава да превзема части от северна Нигерия, а населението продължава да не може да разчита на държавата и бива принудено да скита из собствената си държава.

По повод втората годишнина от отвличането на ученичките от Чибук, през април т.г. около 300 души се включиха в протестно шествие в нигерийската столица Абуджа. Те отново издигнаха лозунга #BringBackOurGirls апелирайки да бъдат върнати веднага. Сред демонстрантите бяха и родители на момичетата, които вярват, че те все още са живи, макар и видимо променени след двугодишен плен. От друга страна, по-рано ислямистите публикуваха видео, за което се смята, че е заснето като доказателство, че част от ученичките, похитени преди две години в град Чибок, все още са живи. На записа, който е изпратен на нигерийските власти, се виждат 15 облечени в черно момичета, които казват, че са отвлечени от училище. Някои от тях са разпознати от родителите им. Това е първото видео с момичетата от месец май 2014 г. досега. Обезвереното и изпаднало в пълно неведение нигерийско общество прие с надежда видеото за достоверно, вярвайки, че ученичките са живи.

Въпреки призивите на Първата дама на САЩ, санкциите, наложени от Съвета за сигурност на ООН и Европейския съюз, както и създаването на специален военен корпус на Африканския съюз, съпротивата срещу зверствата на „Боко Харам“ не бележи дори минимален успех. За две години нигерийското правителство така и не съумя да намери пленените момичета, нито да ограничи значително дейността на организацията.

И докато в интервю за телевизия „Ал Джазира“ президентът Бухари открито заявява, че е успял да се справи с „Боко Харам“ и отхвърля обвиненията, че не е спазил обещанието си към нигерийския народ, организацията продължава да всява страх и ужас сред нигерийското население. Макар и в сянката на терористичните атаки в Париж и Брюксел, екстремистите продължават по безскрупулен начин установяват траен контрол над значителни територии в северна Нигерия, в резултат на което десетки хиляди души напускат домовете си и са принудени сами да търсят спасение, защото държавата не е в състояние да реагира.

Достатъчно притеснително е да се говори за разпад на една от най-силните държави в Африка, а още по-тревожно е когато се очертаят основните причини за този бавен  и сложен процес. Нигерия, макар да заема челни позиции в редица класации в Африка, като почти всяка друга държава на континента, се разпада отвътре благодарение на отдавна утвърдени практики.

Неконтролируема корупция по всички етажи на властта, която от своя страна е породена от друг основен проблем в Нигерия – липсата на действаща икономика, дава сериозен тласък за този вероятно вече необратим процес.

От друга страна, трябва да се подчертае, че демографските прогнози не работят в полза на държавата. Предвид високите показатели за раждаемост, се предполага че към 2050 г. населението ще нарасне до 400 милиона, което ще превърне Нигерия в четвъртата най-населена държава в света. Тя е дом на над 250 различни етнически групи и е най-голямата страна в света с приблизителен паритет между християнското и мюсюлманско население. Трудно може да се повярва, че ако продължава да функционира по този начин, нигерийската икономика ще успее да достигне ниво, което ще може да отговаря на нуждите на разрастващото се население на страната.

Именно невъзможността на нигерийската държава да се справи с тези тежки проблеми обуславя появата и успешното развитие на „Боко Харам“ в последните няколко години. Липсата на адекватна социална политика, довела до високия процент безработица, съчетана със слаба образователна система и икономика, както и на места почти липсваща инфраструктура, дават възможност на вече мощната терористична организация да завладява значителна част от територията на страната.

И ако гореспоменатите причини допринасят за началото на разпада, то към настоящия момент дейността на „Боко Харам“ може да се определи като основен фактор за процеса на ликвидиране на Нигерия като държава. Възползвайки се от всички слабости и недостатъци на страната, организацията установява влияние и трупа членска маса, като от няколко години правителството видно не е в състояние да й се противопостави. Двугодишната сага с отвлечените момичета, отсрочването на президентските избори поради невъзможността на властта да възстанови контрола над територии от северната част, са нагледни примери, че държавата е в колапс и безсилна в борбата срещу екстремистите.

Автор на анализа е Теодор Беров.

Източници

Дружество за ООН в България не се обвързва с тук представеното мнение.

 

NO COMMENTS