Тайна ли е тайното гласуване за Генерален секретар?

0
555
Снимка: Wikimedia Commons
Снимка: Creative Commons

През настоящата година ООН предприе няколко исторически стъпки, които направиха Организацията по-прозрачна и достъпна за гражданите.

Никога преди кандидатите за Генерален секретар не са били изслушвани пред целия свят. Неформалните диалози, които представители на държавите членки проведоха с претендентите за поста, можеха да бъдат наблюдавани на живо от всеки човек, имащ достъп до интернет. Гражданите имаха възможност да задават своите въпроси към кандидатите. В допълнение, съвместно с Al Jazeera, председателят на Общото събрание инициира първия телевизионен дебат с кандидатите за най-висшата позиция в ООН. Всичко това бе постигнато с усилията на гражданския сектор, в основата, на който стои платформата “1 for 7 billion”, обединяваща редица неправителствени организации като Amnesty International, Световната федерация на Асоциациите за ООН (WFUNA) и редица други.

Публичността беляза не само процедурата за избор на Генерален секретар, но и определянето на непостоянните членки на Съвета за сигурност, чиито аргументи и мотивация за позицията можеха да бъдат проследени на живо.

Това невиждано явление обаче продължи до 21 юли 2016 г., когато се състоя първото тайно гласуване на Съвета за сигурност за Генерален секретар. Процедурата за избор на нов Генерален секретар изисква той/тя да бъде предложен/а с резолюция от Съвета за сигурност на Общото събрание на ООН. Съгласно член 48 от Правилника на Съвета за сигурност “Всяка препоръка към Общото събрание по отношение на избора на нов Генерален секретар трябва да бъде направена по време на закрита сесия”. При наличието на множество кандидати Съветът провежда неформални срещи, в които обсъжда кандидатурите, които отново са тайни и закрити.

Именно тайният вот предизвика реакция от страна на гражданския сектор, постоянни представители в ООН и ръководители на органи и агенции в системата на Организацията. Макар и тайни, резултатите от двата проведени вота на Съвета за сигурност се разгласяват от множество източници, а самите кандидати до голяма степен потвърждават истинността на данните чрез реакциите си в социалните мрежи. Организации като “1 for 7 billion” и Световната асоциация на Асоциациите за ООН (WFUNA) информират обществеността за резултатите от срещите на Съвета, като част от кампанията си за прозрачна и публична процедура.

Председателят на Общото събрание Могенс Люкетофт открито призовава за промяна на практиката за тайно гласува по време на неформалните срещи на Съвета за сигурност, във връзка с избора на Генерален секретар. В изявлението си от 5 август, Люкетофт определя липсата на прозрачност при неформалните срещи като “недостойна за ООН и нейните държави членки”.

Правилото за конфиденциалност обаче продължава да важи и след повторния неформален вот, въпреки че информация за резултатите “изтича” по-малко от половин час след срещата. Нужно ли e тази част от процедурата да продължи да се спазва, след като на практика тя не води до желания резултат и е в противовес на стремежа на Организацията за повече публичност?

Във визията на всеки един от кандидатите за поста Генерален секретар, с която те мотивират кандидатурата си и определят приоритетите си, се споменава нуждата от прозрачност и публичност, необходимост от адаптивност на Организацията към съвременните изисквания на 21 век и нуждата от ясна и отворена комуникация с гражданите. Всичко това обаче остава в неясното бъдеще, когато ще бъде избран следващият Генерален секретар, докато в същото време ООН се придържа към досегашната си практика, която я отдалечава от обществото.