Визия на Наталия Герман: Мир и сигурност, устойчиво развитие, права на човека

1
390
296f72_b7fdf0222d4e416aabc3fc5350f9eee8
Снимка: www.womansg.org

През изминалите 70 години Организацията на Обединените нации направи по-различен живота на милиони хора. ООН се стремеше да оправдае очакванията, въплътени в Хартата на ООН и да служи на целите, върху които е създадена. Разпоредбите на Хартата днес остават толкова релевантни, колкото преди, ако не и повече.

Когато нашите предизвикателства стават по-глобални по своето същество и нашето бъдеще става все по свързано, тогава ООН изразява повече от всякога човешкия колективен ангажимент за действие. Дали ще работят за намаляване на бедността, опасностите войната, защитаване на правата на всички или запазването на нашата планета, ефективни Обединени нации никога не са били по-необходими и изискуеми.

След приемането на Програма 2030, Парижкото споразумение за климата и Програмата за действие от Адис Абеба, сега е време да се пристъпи към изпълнение с всички средства, които имаме на наше разположение. Необходимо е с напълно обективна визия да не оставяме никого на заден план. Това е първостепенно задължение, което ще е пътеводител на моите усилия и ще бъде пътеводна светлина за моите решения като Генерален секретар на ООН, работейки заедно с всички страни членки и с целия спектър от всички заинтересовани страни.

МИР И СИГУРНОСТ

Природата на конфликта се промени неимоверно през последните няколко десетилетия. От ООН се изисква непрекъснато да прецизира инструментите на насилието и тактиката си. Появата на нови актьори на световната сцена и разрастването на интернационалния тероризъм, промениха възприятията за това каква е заплахата за световните мир и сигурност.

В същото време, обединението на новите икономически и регионални сили през последните две десетилетия трябва да се възприема като възможност, а не като заплаха за световния ред. И по-точно, това са налични ресурси, които сами по себе си носят потенциал за прилагане на увеличението им в световен мащаб.

Нито едно общество само по себе си не е способно да се защити от подобни глобални заплахи. Можем да успеем само чрез силно взаимодействие и координирани отговори. Уверена съм, че сега е времето, всички ние от изток, запад, север и юг да се доверим на всеобщите споразумения и глобалното управление, за да доставим на света това, което му бе нужно след края на Студената война, а именно интернационален мир и сигурни дивиденти.

В кутията с инструменти, под ръка трябва да ни държим превенцията, смятана за най-ефикасното и ефективно средство за сигурност. Генералният секретар трябва да подсигури ранните механизми за предупреждение в Съвета за сигурност и да сътвори своите цели и отговорности. Основавайки се на принципите на Хартата, Генералният секретар не трябва да спестява никакви усилия, за да възпита доверието и кооперацията на Обединените нации. При необходимост, и консултирано със Съвета за сигурността, Генералният секретар трябва да поеме инициативата и спешно да ангажира служби, които да работят за деескалация напрежението и опазването на мира.

Операциите по подобряване на ефикасността и ефективността на мира в ООН трябва да продължат да гарантират възможно най-добрите условия за устойчив мир. Защитата на цивилните по време на военните конфликти, и по-специално на жените и децата, трябва да остане на в основата на мирните операции. С приоритет трябва да се ползва и прилагането на нулева толерантност към военните и цивилните служители на ООН, които са си позволили да проявят насилствени актове. Трябва да задействаме Програмата за устойчиво развитие към овластяване на жените и осигуряване на мир и сигурност, за да постигнем повече цели, свързани с усилията за световен мир.

Обединените нации трябва да се ангажират още по-ефективно отколкото сега, към изпълнение на договореностите по глава VIII от Устава за поддържане на световния мир и сигурност във всички региони. Ролята на регионалните организации често се подценява, от гледна точка на местния опит и способностите за извършване на съответните регионални цели. Аз вярвам, че ние просто трябва да дадем възможност на тези организации да вършат работата, за която са предназначени, като преодолеем фрагментираността между глобалното и регионалното, включвайки ги в консолидираните стратегии за действие. Генералния секретар трябва да бъде готов да подсигури връзката между глобалните и регионалните нива, улеснявайки усилията на всички заинтересовани страни.

По-добрата международна координация е необходима за справяне с тероризма. Големият брой на терористични атаки по света отне хиляди животи в последните месеци и години. Нито една страна по света не е защитена от тази заплаха. Трябва да обявим тероризма за световен проблем, който изисква глобален отговор и Обединените нации трябва да са готови да предприемат действия в това отношение. Наказателното правосъдие трябва да бъде способно да приложи мерки за справяне с тероризма във всичките му форми и прояви, включително и финансирането на тероризма. Организацията на Обединените нации може да увеличи още повече помощта, която предоставя на държавите членки за изпълнение на съответните международни протоколи и конвенции. Трябва да се направи още много по въпроса с изкореняването на причините за тероризма като се мине през устойчивото развитие и укрепването правата на човека.

След като ООН се стреми да подсигури мир и сигурност, усилията трябва да бъдат удвоени към по-нататъшни действия за консолидиране на ангажимента за разоръжаване и неразпространение на тероризъм. Задълженията, които произтичат от договори и други източници на международното право трябва да бъдат поддържани, за да се защити справедливостта по света.

Друга заплаха за международния мир е свързана с проблема с наркотичните вещества, който е пряко обвързан с финансирането на тероризма, прането на пари, трафика на хора и организираната престъпност. ООН може да координира и балансира подхода за справяне с това, опирайки се на специфичните нужди на групи като тези на жените и младите хора.

УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Важна част от задълженията в рамките на мандата на Главния секретар на ООН е да подсигури трите измерения на устойчивото развитие – икономическо, социално и отнасящо се до околната среда – те са добре планирани, осъществими, взаимосвързани са и се допълват взаимно. Предизвикателствата са много: от нарастваща бедност, климатичните промени, природните бедствия и епидемии до неравноправност в обществото, провалени държавни институции, които водят до конфликти и миграционни вълни, дестабилизиращи държави и региони.

Програма 2030, Парижкото споразумение за климата и Програмата за действие от Адис Абеба предлагат ясен пътеводител към по-нататъшния път. Но ако тези споразумения не се приложат незабавно, те ще бъдат безсмислени и неефективни.

Необходимо е Обединените нации да работят по-усърдно, за да изпълнят обещанията към глобалните партньори и да бъдат сигурни, че всички граждани на света ще имат привилегията да вкусят от плодовете на глобализацията и прогреса. Нужно ни е действие на всички нива: локално, национално, регионално и глобално. Тези действия трябва да бъдат подробни и добре координирани. Това преди всичко е отговорност на всяка страна членка. Организацията на Обединените нации има уникалната възможност чрез своето развитие да помогне на държавите членки да изпълнят амбициозните споразумения.

За тази цел, Генералният секретар, работейки в тясно сътрудничество със страните членки, и по – специално – Икономическия и социален съвет (ИКОСОС), трябва да достигне до всички заинтересовани страни и по-точно – до регионалните организации, за да ги вдъхнови, мобилизира и да подсигури необходимата подкрепа на партньорствата, които да движат съзидателната трансформация и прилагането на Целите за устойчиво развитие. Това е колективно решение, което изисква значителни инвестиции, силно сътрудничество и промяна в начина на мислене.

Генералният секретар също така трябва да гарантира, че Секретариата на ООН, както и свързаните фондове, агенции и програми, предприемат необходимите действия към подобрение и ре-инструментализиране на целите за развитие в държавите членки на ООН, като се вземат под внимание специфичните местни и национални нужди. Понататъшното развитие ще изискват да се насърчи синергията в системата на ООН, както между страните членки, така и между заинтересованите страни. Това би бил ключът към координирания и упорит ангажимент, който ще подсигури напредъка и ефективния принос на Обединените нации.

Трябва да се засили системата на екипна работа между държавите, както и между регионалните центрове на ООН, за да се пристъпи към възможно най-прецизен начин на изпълнение на Целите за устойчиво развитие, опирайки се върху специфичните нужди на страните и регионите. Нашият избор на политики трябва да бъде воден главно от принципните цели за подобряване живота на хората, които се борят да задоволят основните си нужди. Стремим се към подпомагане в изграждането на стабилно, устойчиво и проспериращо общество.

ЧОВЕШКИ ПРАВА

Хартата на ООН, многобройните конвенции, както и другите легални инструменти като резолюциите за принципните органи на ООН – агенции, фондове, програми и Съвета за човешки права, възлагат на Секретариата на ООН огромна отговорност за насърчаване правата на човека. Очевидно е, че човешките права трябва да заемат централна позиция в дейностите на ООН. Един добре развит набор от действия, базиран на Хартата и на различни договори има възможността да подсигури страните членки и да окуражи усилията им да поддържат стандартите, залегнали в Универсалната декларация за правата на човека.

Въпреки това, свободата и физическата интеграция на индивидите продължават да бъдат пренебрегвани в някои части на света. Свободата на изразяване, както и други цивилни и политически права често остават заглушени. Генералният секретар трябва да придвижи силните партньорства между страните членки, да промотира националната отговорност и да окуражи вътрешните реформи и политики за придържане към човешките права.

Също така, регионалните организации играят съществена роля и допринасят за спазването на човешките права. Те трябва да бъдат овластени и подпомогнати, за да могат да действат с пълния си капацитет. Правата на човека са неделима част от задълженията на Генералния секретар; освен това икономическите, социалните и културните права трябва да бъдат преследвани със същата доза решителност.

Правата на момичетата и жените са от първостепенна важност. Те показаха куража и взаимовръзката на мира, устойчивото развитие и човешкото достойнство. Усилията трябва да бъдат удвоени, за да се овласти приноса и участието на жените и момичетата в защитата на техните собствени права. Нито един осезаем успех и нито един устойчив мир не могат да бъдат постигнати, ако жените и момичетата, които съставляват повече от половината от световното население, останат на заден план.

Превенцията е остава ключова за избягване на посегателствата върху човешките права в глобален мащаб. Това обикновено се случва по време на военни конфликти. Организацията на Обединените нации разполага с уникалната отговорност да предотврати масовите зверства, както и да защити уязвимите общества, когато заплахите нараснат. ООН не бива да спестява каквито и да е усилия, отговорни за защита на страните членки. Страните трябва да се помирят с конфликтите и разделенията от миналото си в името на възстановяването на единната общност и зачитането на универсалните човешки права.

Организацията на Обединените нации не може да се нарече достоверен проповедник на универсалните човешки права, ако сама по себе си не ги отстоява, в рамките на вътрешните организации и изпълнението на задачите и целите на ООН. Антидискриминационният принцип, базиран на расова, полова, религиозна или културна равнопоставеност трябва да ръководи административните ни решения и стриктно да се уважава от нашите оперативни органи, в близко сътрудничество със страните членки.

Невъзможно е да съществуват права, без да има отговорности. Това също е нещо фундаментално, което ООН трябва да предаде, заедно с човешките права, образованието и подкрепата. Това зависи от правителствата на всички нива, публични и частни организации, асоциации и частни лица – накратко казано, зависи от всеки един от нас. Всички ние трябва да покажем, че уважаваме естествените права на хората и да приведем мисълта си в действия като поемем съответните отговорности.

ХУМАНИТАРЕН ОТГОВОР

Светът днес се сблъсква с тежки хуманитарни кризи, невиждани от периода на Втората световна война. Става въпрос за процеси от глобален характер, като например предизвикателства към населението от Африка, Европа, Азия и Америка. Над 120 милиона жени, мъже и деца имат нужда от хуманитарна подкрепа. Над 60 милиона души са принудително изгонени от домовете си заради конфликти и насилие. Нито една страна или регион не може да адресира предизвикателствата и кризите към себе си и да поеме отговорността. Тази глобална хуманитарна криза призовава към спешен, колективен и изчерпателен отговор от страна на международната общност, която изисква краткосрочни, средносрочни и дългосрочни действия в редица области.

Като за начало, трябва да удвоим усилията си, за да намерим политически решения на конфликтите и насилието. Второ, международната общност трябва да осигури защита за бежанците и търсещите убежище. Също така е необходимо разработването на защитен механизъм за трайни решения. Трето, трябва да увеличим въздействието и ефективността на хуманитарния отговор като подсигурим адекватно и предвидимо финансиране за хуманитарната дейност. Четвърто, трябва да подсилим устойчивостта на засегнатите уязвими общности, като подкрепим страните, приемащи бежанци. Това е особено важно, защото то влияе на световния мир, така както климатичните промени  влияят на природните бедствия и вероятно биха могли да ускорят риска от глад и недохранване до около 20 процента до 2050 година. Последно, но не и по важност, трябва да повишим значимостта на съвместните действия между хуманитарните и общностите за развитие, особено във връзка с последващите действия от приемането на Програма 2030 за Устойчиво развитие и Програмата за действие от Адис Абеба. Постигането на тези цели ще изисква всеобщи усилия и силно партньорство между всички заинтересовани страни.

Генералният секретар, работещ рамо до рамо с правителствата на страните членки, трябва да вдъхновява и окуражава новите подходи, свързани с преодоляването на тези хуманитарни кризи. Генералният секретар трябва да подсигури подробен и координиран отговор на правителствата на Обединените нации, фондовете им, програмите, свързани с тях, както и специализираните и свързаните агенции, особено Световната банка. По-значителният ангажимент към актьорите ще бъде важен напредък към съвместното планиране, оптимизирането на ресурсите, както и увеличаването на съвместното взаимодействие. Органите на ООН ще трябва да коригират съответната концепция за експлоатация на допълнителни синергии и оптимизация на ефективно управление и използване на наличните ресурси.

Световната хуманитарна среща на върха в Истанбул през следващия месец ще маркира ново начало в съвместните ни усилия за подобряване на глобалната система на хуманитарната реакция.

УПРАВЛЕНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Като главен административен служител на Организацията на Обединените нации, Генералният секретар трябва да демонстрира най-високо ниво на стандарти за интеграция и етническо развитие. Генералният секретар трябва да бъде естествен лидер и пример за подражание и да показва непоколебим ангажимент за прозрачност и отчетност. Генералният секретар е отговорен пред членовете на Организацията за навременното и правилното изпълнение на задачите, приети от органите на ООН. Генералният секретар също е отговорен за ефективното развитие на ООН и трябва да е сигурно, че Секретариатът е резултатно ориентиран, воден от конкретни цели и откровено с глобални и мащабни възгледи. В този ред на мисли, Генералният секретар трябва да гарантира последователен и всеобхватен подход към дейностите, ръководени от ООН, подпомагане на взаимовръзките, допълването и съгласуването между службите на ООН, финансирането на програмите, както и специализирането на свързаните агенции.

Генералният секретар следва да гарантира ефективното използване на разпределени
бюджети и налични ресурси. Дублирането, съкращенията и загубите
не трябва да бъдат толерирани.

Генералният секретар трябва да има политика на нулева толерантност към
неефективното управление, злоупотребите, измамите, корупцията и неетичното поведение. Генерален секретар трябва да насърчава една организация, която толерира
иновациите и която е отворена за реформа.

Висшите мениджъри трябва да се избират въз основа на своите качества и
експертиза, като същевременно се гарантира равенството между половете и справедливото географско представителство. Те трябва да вдъхновяват към професионализъм и високи постижения. А за да се премине към по-високи нива в управлението, са необходими допълнителни усилия и паритет в назначения на високи постове.

Генералният секретар трябва да гарантира, че Секретариатът се състои от талантлив
персонал, който осигурява мобилност и възможности за правилното кариерно развитие. Само един силен и ефективен Секретариат е способен да допринесе за изграждането на мирен, устойчив и справедлив свят.

И накрая, постоянно усилие на Генералния секретар и всички, които служат на системата на ООН, трябва да бъде достигането до възможно най-много хора, разпространяването и обясняването дейността на ООН и развиването на възможно най-широкото чувство за собственост на Организацията от страна на всички граждани по света.

Оригинален текст. 

Превод: Мария Ивайлова

Редакция: Петя Петкова