Нечовешки условия за мигрантите в Либия

0
573

Насилието срещу мигранти в Либия и нарушението на човешките им права е достигнало невъобразими размери, предупреждава нов съвместен доклад на Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL) и Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR). Хората – от бежанци до жертви на трафик – пребивават при непоносими условия из различни центрове за мигранти в бившата джамахирия.

Нарушения на правата на човека

В изпълнение на правомощията си да следи за спазване на човешките права в Либия и да ги защитава, през 2016 г. UNSMIL прави четири посещения на центрове за мигранти в Триполи и Мизрата и осъществява няколкодневна мониторингова мисия в Италия. Провежда срещи със спасени в Средиземно море мигранти, с представители на италианските власти и на различни правителствени и неправителствени организации, получава информация от местни журналисти и хуманитарни работници. По този начин се разкриват подробности за критичното състояние на мигрантите в Либия.

UN Photo/Eskinder Debebe

Според доклада мигрантите биват подлагани на произволно задържане и на принудителен труд при изключително тежки условия. Задържаните стават жертва на всевъзможни мъчения и насилие от страна на пазачите си; често семействата им биват изнудвани за пари. Стига си до убийства, изнасилвания и сексуална експлоатация, особено над задържаните жени и момичета. Същите посегателства очакват и задържаните от либийската брегова охрана мигранти, опитващи се да избягат през Средиземно море.

В Либия задържането на мигранти се осъществява предимно в центрове, ръководени от Отдела за борба с нелегалната миграция (DCIM). Наблюдават се множество нередности, свързани с процедурата – от липса на официална регистрация на мигрантите до невъзможността им да се срещнат с адвокат или да осъществят контакт със съдебни органи. Някои мигранти биват държани извън официалните центрове, на места като складове, ферми или апартаменти. Там те стават жертви на въоръжени групировки и трафиканти, които ги подлагат на физическо и сексуално насилие, принудителен труд и изнудване.

Един от най-належащите проблеми са нечовешките условия, при които живеят мигрантите. Центровете са пренаселени, мъже, жени и деца пребивават в едни и същи помещения, където няма адекватен достъп до санитарни възли, храна или чиста питейна вода. В някои центрове близо 50% от задържаните страдат от недохранване, а тежките условия стават причина за разпространението на инфекциозни заболявания като краста и варицела. В същото време достъпът до медицински грижи е ограничен, тъй като системата на здравеопазването в Либия е силно разклатена и част от местните болници отказват да лекуват мигрантите.

Защо се стигна дотук?

Водеща причина за кризата е сривът на институциите в Либия, включително правосъдната система, в следствие на Гражданската война през 2011 г. и последвалото повторно избухване на междуособици през 2014 г., нестихващо и до днес. Кризата на правосъдната система позволява на въоръжени групировки, престъпни групи, контрабандисти и трафиканти на хора да действат при пълна безнаказаност, контролирайки мигрантския поток през страната. Същевременно има и сведения, че държавни служители също са замесени в контрабандата и трафика на хора.

Една от последиците на хаоса в Либия е, че страната все по-рядко е крайна цел на мигрантите и все по-често – отправна точка към Европа. Това задълбочава проблема, тъй като означава, че повече мигранти от всякога се опитват да преминат през страната. Именно средиземноморският маршрут, свързващ Либия и Италия, е най-използваният от мигрантите път към Европа през изминалата 2016-та година. Причина за това са затягането на граничния контрол от страна на Турция, заплахите на Гърция за депортиране и затварянето на хуманитарния коридор за прекарване на бежанци между Гърция и Германия по-рано през годината.

Според доклада 168 542 души са пристигнали от Либия в Италия за периода 1 януари – 22 ноември 2016 г, или с над 24 хил. души повече от 2015 г. За същия период поне 4164 души са намерили смъртта си, прекосявайки Средиземно море. Предполага се, че истинският брой е много по-голям.

 Noborder Network/Sara Prestianni

По отношение на мигрантите Либия води твърда политика от началото на 21. век насам. По това време, отчасти под натиска на Европа, северноафриканската държава въвежда визов режим, а за незаконните имигранти предвижда задържане и депортиране. Макар либийското законодателството да изисква задържането и депортирането да се осъществяват по хуманен начин, с грижа към човешкото достойнство и права, липсват конкретни начини това да се приложи на практика.

Какво следва?

Решенията на кризата, които предлага доклада, са няколко. На първо време, UNSMIL и OHCHR препоръчват либийските власти незабавно да пуснат онези мигранти, които са намират в най-уязвимо положение, сред които жени и деца; да намалят броя на центровете за задържане, както и цялостно да подобрят условията в тях, включително като се погрижат жените и мъжете да бъдат държани в отделни помещения. Организациите призовават още Либия да промени законодателството си, така че да декриминализира незаконната миграция; да ратифицира Конвенцията за бежанците от 1951 г. и да приеме закон, уреждащ даването на убежище.

Източници: UN.

NO COMMENTS