„Замразените” конфликти и предизвикателствата пред разрешаването им

0
363
Снимка: OSCE

Останал в сянката на нестихващите военни действия в Сирия, насочили общественото внимание върху себе си в последните месеци заради негативния им ефект върху хуманитарната ситуация в Европа, въоръженият конфликт в Източна Украйна отново се превърна в предмет на дискусии в глобалното медийно пространство. На 29 и 30 януари напрежението между украинската армия и проруските сепаратисти ескалира необичайно в района на контролирания от украинското правителство и очертаващ фронтовата линия град Авдеевка, довеждайки до смъртта на поне 10 души, сред които и двама цивилни. По този начин сключените между Украйна, Русия и представители на сепаратистите Мински споразумения за прекратяване на огъня, чието прилагане беше подкрепено единодушно от Съвета за сигурност на ООН с приемането на Резолюция 2202 от 2015 г., за пореден път бяха грубо нарушени. Отклонението от поетите взаимни ангажименти се случи само ден след първия телефонен разговор между новия американски президент Доналд Тръмп и президента на Русия Владимир Путин, и месец, след като Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) съобщи, че броят на нуждаещите се от хуманитарна помощ в Украйна се е увеличил повече от пет пъти за последната година, достигайки до 3,8 милиона души. Причина за последното се явяват ограниченото движение на хора, затрудненият обмен на стоки, забавените социални плащания, а също така и повредената водоснабдителна и топлоснабдителна инфраструктура в някои от дестабилизираните райони.

Ескалацията даде повод на BBC да нарече конфликта „забравената война на Европа” (англ.: Еurope’s forgotten war) – определение, използвано многократно и от други популярни западни медии като Spiegel, CNN и The Guardian. Генезисът на въоръжените сблъсъци като тези в Източна Украйна, обаче, не позволява анализът им да бъде редуциран до подобен епитет. Съществува понятие, което по много по-добър начин обобщава същността на така наречените „забравени войни”, а именно  – „замразен конфликт”. Негов основен отличителен белег са оспорените териториална принадлежност и правен статут на погранична област. В българския медиен дискурс отразяването на такъв тип събития рядко се съпътства от използването на понятието „замразен конфликт”, което затруднява посочването на причините за продължителността им. Разглеждането на „замразените” конфликти като обикновена последователност от военни действия не позволява вникването в тяхната специфика, а именно възможността да ескалират неочаквано във всеки един момент, довеждайки до непредсказуем брой жертви. Поради това целта на следващите редове е да запознае читателя с характеристиките на „замразените” конфликти по света и да представи някои от предизвикателствата пред разрешаването им.

Възникването на непризнати държави

Вледствие на сепаратизъм, разчитащ на военна и финансова подкрепа отвън, в хода на „замразените” конфликти възникват нови държави. Техните обикновено самопровъзгласили се правителства обявяват едностранно независимост от страната, в чийто състав са попадали преди. От теоретична гледна точка отделилият се район притежава всички класически признаци на държавност – население, контрол над територията, собствени административни органи и фактически суверенитет. Въпреки това международната общност не признава новообразувалата се държава за легитимна заради липсата на демократичност при обявяването на независимост. Единствено страната, която в рамките на конфликта целенасочено е подпомагала отделянето, подкрепя независимостта, като в някои случаи официално одобрение дават и нейни партньори на международната сцена или трети пряко заинтересовани страни.

Значението на етническия състав на населението

Важно място при разглеждането на „замразените” конфликти заема и етническата структура на населението в спорния регион, създаваща благоприятни условия за развитието на националистически и сепаратистки настроения. Ролята на катализатор в процеса на обособяване на новата държава играе най-многобройната етническа група, като в повечето случаи тя споделя една и съща етническа принадлежност с подпомагащата я трета страна. Както в много случаи по света, така и при този вид конфликти военните действия пораждат негативни последици най-вече за хората, намиращи се в райони на напрежение. Голяма част от малцинствата са принудени да напуснат конфликтната област, което се отразява необратимо на нейния етнически състав. Парадоксалното при „замразените” конфликти е, че преди сепаратистите да установят контрол над съответната територия, въпросната най-многобройна етническа група е била малцинство в държавата, от която е обявила независимост.

Двойна интерпретация на международноправни норми

Друг отличителен белег на „замразените” конфликти е невъзможността на международното право да приложи регулативната си функция и да повлияе на мирните преговори. Причина за това е противоречието между две от ключовите международноправни норми, утвърдени от важни международни договори като Хелзинкския заключителен акт и Устава на ООН. От една страна спазването на териториалния интегритет на останалите суверенни държави важи като основен принцип в международните отношения. От друга страна обаче международното право не придава конкретно значение на правото на самоопределение на народите и не забранява изрично едностранните декларации за независимост. Поради тази неяснота страните в „замразените” конфликти попадат в порочен кръг, възпрепятстващ сключването на трайно мирно споразумение. Свободата на интерпретация се прилага и върху други източници на международното право, за което свидетелства продължаващият вече почти 70 години териториален спор между Индия и Пакистан в областта Кашмир.

Снимка: Kashmir Global/ Flickr

Нестабилни споразумения за прекратяване на огъня

Основният източник на деескалация на „замразените” конфликти са споразуменията за прекратяване на огъня. Сключването им е най-често резултат на преговори, покровителствани от големите геополитически играчи. Споразуменията за прекратяване на огъня не са плод на компромис и обикновено не съответстват на интересите на държавата, чиято териториална цялост е била нарушена. Липсата на конструктивен диалог и баланс в договорените условия се отразява негативно на всякакви бъдещи опити за подобряване на двустранните икономически и политически взаимоотношения, както и за постигане на устойчив мир. Поради различията и непридържането към договорените условия той въобще не присъства като възможен вариант за справяне с кризата. Понякога споразуменията уреждат и оттеглянето на войници и военни съоръжения от спорната територия, което рядко се спазва от сепаратистите или третата държава, предоставяла им военна помощ. Нестабилната природа на споразуменията за прекратяване на огъня създава предпоставки за подновяване на въоръжените нападения.

Първата част от новата ни информативна поредица за „замразените” конфликти ще бъде посветена на Приднестровието.

Върху материала работи: Даниел Янев

Източници