Европа по пътя към бъдеще без вредни емисии

0
261
Снимка: Daniel Parks

Европейският съюз има за цел да намали вредните емисии с 20% и да достигне 20% ръст в използването на възобновяеми енергийни източници до 2020 г.

Нов доклад на Европейската агенция за околна среда посочва, че ръстът в използването на вятърна и слънчева енергия е допринесъл Европа да намали потреблението на изкопаеми горива с 11% и емисиите от парникови газове с 10% през 2015г. От 2005 г. насам производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници се е увеличило двойно. В момента използването на енергия от възобновяеми енергийни източници е 16.7% от общото потребление на енергия за Европа. Този ръст обаче не се наблюдава равномерно в целия континент – при скандинавските страни потреблението е 30%, докато в Малта например е само 5%.

Михай Томеску, който е автор на доклада на Европейската агенция за околна среда, заявява, цитиран от The Guardian, че „Усилията, които се полагат в момента, трябва да се увеличат и това няма да стане без допълнителен фокус.“

Докладът е оптимистичен, че до 2020 г. Европа ще постигне целта си, но намаляването на вредните емисии с 80% до 2050 г. е сериозно предизвикателство. „Изпълняването на задълженията по Парижкото споразумение изисква много по-бърз растеж в употребата на възобновяеми енергийни източници и много по-бърз спад в употребата на изкопаеми горива.“, категоричен е Джеймс Уотсън, изпълнителен директор на SolarPower Europe. Припомняме, че Парижкото споразумение задава рамка за ограничаване на глобалното затопляне до по-малко от 2°C над прединсдустриалните нива и продължаване на процеса до достигане на 1.5°C. Европейският съюз също приема обвързващи цели за климата и енергетиката за 2020 г. и 2030 г., като пред държавите-членки е поставена и стратегическата цел за създаване на Енергиен съюз, който да осигури достъпна и устойчива възобновяема енергия.

Последните законодателни мерки, приети от Европейската комисия в края на 2016 г. целят консолидиране и обединяване на националните усилия спрямо адаптирането към климатичните промени и енергийната ефективност.

Източник

Върху материала работи: Ивета Стоянова