Обсъждане в София на нова рамка за защита правата на бежанците и мигрантите

0
407

В динамиката на първия месец на първото председателство на България на Съвета на Европейския съюз, се опитваме да следим събитията, свързани и с ООН. Един малък повод за това е, че Дружеството за ООН в България навършва 70 години. Създадено в края на януари 1948 г., то сдружава в различни етапи на най-новата ни история граждани на България, ангажирани с проблемите на света.

На 25 януари 2018 г., точно в деня на юбилейната ни конференция, посветена на националното изпълнение на Глобалните цели за устойчиво развитие, в София се провежда среща на министрите на страните членки на Европейския съюз, ангажирани с вътрешния правен ред и сигурност, на която представители на две от агенциите на ООН, ангажирани с бежанците и мигрантите, ще говорят за актуалните инициативи на световната организация при търсенето на решения за миграцията и бежанските кризи като глобално предизвикателство. Позволявам си да дам своя коментар по този повод.

На първо място бих споделила мнението си, че България не е затворена в своите телени огради, че не зависи само от решенията на равнище Европейски съюз, че процесите в по-широкия свят ни засягат. Засягат ни всички решения, свързани с правата на човека, включително тези, които третират темите за равенството на половете. Засягат ни независимо дали са довели до относително доброволен или задължителен национален ангажимент. Засягат ни независимо дали се отнасят до насилие срещу жени или до насилие срещу бежанци. Защото те носят промяна, стъпила върху фундамента на защитените права на човека, но съобразена с протичащите в условия на глобализация процеси. А тези процеси са толкова мощни и категорични, че не можем да ги спрем с консерватизъм или тесногръдието на провинциалното си мислене.

Следващият ми коментар вече може да се отнесе до конкретните инициативи на равнище ООН, засягащи въпроса за бежанците и мигрантите. По този повод да припомня, че от най-ранни времена хората са в движение. Някои търсят нови икономически възможности. Много бягат от въоръжени конфликти, от бедност, от преследване, от тероризъм или от нарушения на човешките им права. Всички те, бежанци и мигранти, са хора. Независимо от статута им, всички те са носители на правото да бъдат защитени на базата на съществуващите международни договори.

Именно случаите на трудна защита на правата на човека в сложни ситуации на големи бежански и мигрантски вълни породиха новите глобални инициативи. Около 250 млн. мигранти през 2015 г., а сред тях повече от 20 млн. транснационални бежанци, дадоха повод през октомври 2016 г. в Ню Йорк да се проведе за първи път среща на високо равнище на страните членки на ООН, посветена на проблемите на бежанците и мигрантите. Основната цел беше да се постигне по-добро международно разделение на отговорностите и по-добра координация в рамките на световната общност. Потоците от бежанци и мигранти бяха признати в Ню Йорк като глобално предизвикателство, което иска по-добри и по-конкретни решения.

В Декларацията от Ню Йорк 2016 г. се анализират както общите проблеми за бежанците и мигрантите, така и специфичните предизвикателства. Потвърждават се поетите вече ангажименти от международната общност, по-специално към Конвенцията за бежанците от 1951 г. и Протокола от 1967 г., които са крайъгълен камък за съвременната закрила на бежанците. Новото е, че с подписа си под Декларацията от Ню Йорк страните-членки на ООН се обединиха в намерението да постигнат до края на 2018 г. приемането на „Глобален договор за бежанците“ и „Глобален договор за сигурна, подчинена на съответен ред и регулирана миграция“.

Глобалният договор за бежанците ще търси подобрение на оперативно равнище на съществуващия международен режим – по-специално в случаи на големи движения на бежанци и усложнена ситуация. От своя страна амбицията на Глобалния договор за сигурна и регулирана миграция е да „представи рамка за широко международно сътрудничество за мигрантите и мобилността на хората”.

По думите на помощника на Върховния комисар на ООН за бежанците по въпросите за защитата, г-н Фолкер Тюрк, „процесът на изработване на Глобален договор за бежанците е възможност, която може да се появи веднъж в живота ни“. Основната цел е да се осигури подкрепа за най-силно засегнатите страни. Тази подкрепа според него е ключ към защитата на бежанците и откриването на трайни решения.

През изминалата 2017 г. е изпълнена първата фаза от този процес, а именно да се представи и включи в конкретни инициативи заложената в Декларацията широка рамка за решаване на проблемите с бежанците. Целите на тази рамкова програма са първо, да се намали натискът върху приемащите страни; второ, да се окаже помощ на бежанците в сложни ситуации; трето, да се разширят възможностите за решения в трети страни и четвърто, да се подкрепят усилията за завръщане на бежанците в условия на сигурност и защитено достойнство. До декември 2017 г. рамката е представена в много страни от Африка и Централна Америка. Въвлечени са много заинтересовани групи, събрани са факти, натрупан е опит. Проведени са и поредица от тематични дискусии в Женева, които са били насочени към мерките, които да бъдат включени в Програма за действие, предвидена като съставна част на Глобалния договор за бежанците. Наред с държавите, в дискусиите са били представени и делегати на бежанците.

В резултат от дискусиите са се очертала четири основни теми: първо, програмата за действие трябва да се фокусира върху подкрепа за страните, приемащи бежанци; второ, програмата за действие трябва да укрепи съществуващите партньорства и да подпомогне развитието на нови; трето, да се прилага базиран на правата на човека подход към бежанците; четвърто, да се взема мнението на самите бежанци.

От началото на 2018 г. се навлиза в нова фаза, а именно на писане и широко консултиране на проекта за Глобален договор за бежанците. В края на годината Върховният комисар на ООН за бежанците ще може да предложи Глобалния договор за бежанците в годишния си доклад пред Общото събрание на ООН. Одобрението му ще бъде част от приемането на годишната резолюция, засягаща Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Паралелно с това върви подготовката на Глобален договор за сигурна, подчинена на съответен ред и регулирана миграция, в която ВКБООН взема участие, но държи да се прави ясна разлика между бежанци и мигранти. Бежанците имат и трябва да имат различен статут заради причините, които са ги прогонили от домовете им. Има ясен правен режим, който ги защитава. Това не означава, че между двата Глобални договора няма преплитане. За прилагането както на единия, така и на другия, важат принципите на международното право.

По отношение на мигрантите проблем има в това, че докато международната миграция засяга днес все повече страни, няма глобална система за регулирането й. Това води до факта, че принципът за върховенството на суверенитета на държавата остава водещ. Международното право признава правото на всеки да напуска всяка страна, включително своята собствена, и да се връща в нея. То не формализира обаче правото на влизане в друга страна: държавите запазват своето суверенно и прерогативно право да решават относно критериите за приемане и експулсиране на чужди граждани,  включително тези с нередовен статут.

Принципът на държавния суверенитет и неговото прилагане спрямо международната миграция ясно рефлектира в ключови международноправни инструменти за закрила на правата на човека, например в Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства (ICRMW), приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1990 г., но ратифицирана засега само от около 40 държави. Конвенцията е много ясна в това, че държавите имат правото да контролират своите граници, включително изработването на критерии за допускане на работници мигранти и членове на техните семейства. Все пак съгласно част VI от Конвенцията всички държави, страни по конвенцията, включително държавите на произход, имат задължение да сътрудничат за насърчаване на стабилни, справедливи, хуманни и законни условия за международна миграция (член 64, параграф 1). Държавите по произход също имат задължение за борба с незаконната миграция в сътрудничество с транзитните държави и държавите, крайна дестинация на търсещите работа мигранти. Именно тези задължения за сътрудничество ще са предмет на подготвяния Глобален договор за миграцията.

Пряко засегната през последните години от бежанската криза и от миграционните потоци, България има интерес от това, да следи изработването на двата глобални пакта. Още повече, че в ролята си на ротационен председател на Съвета на Европейския съюз, страната ни ще бъде активен участник в течащия на глобално равнище процес за договаряне на по-добра рамка за третиране на проблемите с бежанците и мигрантите. Това е освен това добър повод българската общественост да научи повече за правата на бежанците и мигрантите и за ангажиментите ни като държава и като хора. А от името на Дружеството за ООН, което отбелязва 70 години от създаването си, да напомня, че всичко, което се случва в широкия свят, ни засяга.

Петранка Филева

Заместник-председател на Дружество за ООН в България

 

NO COMMENTS