Забравеното право на здраве на палестинците

0
127
Снимка: Pixabay

На фона на противоречивото решение на президента на САЩ Доналд Тръмп от края на 2017 г. да премести американското посолство в Израел от Тел Авив в Йерусалим и продължаващата невъзможност за решаване на израело-палестинския конфликт, все по-рядко се обръща внимание на системното нарушаване на едно от фундаменталните човешки права на палестинците – правото на здраве, залегнало и в дневния ред на ООН „Трансформиране на нашия свят: Дневен ред 2030 за устойчиво развитие”.

Според Комисията по икономически, социални и културни права към ООН “основополагащите детерминанти на здравето“, т.е. онези фактори, които най-силно му влияят, включват:

  • безопасна питейна вода и подходящи санитарно-хигиенни условия;
  • безопасна храна;
  • пълноценно хранене и жилище;
  • здравословни условия на труд и околна среда;
  • образование и информация, свързани със здравето;
  • равенство между половете.

От скорошен доклад на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека обаче става ясно, че Израел не е изпълнил международноправните си задължения, така че да гарантира здравето и благосъстоянието на палестинското население под свой контрол.

“Правото на здравеопазване е едно от най-важните и широко признати права на човека, засягащо всичко, което правим като хора, и силното му насърчаване е един от най-ефективните инструменти за намаляване на социално-икономическите неравенства, неравнопоставеността между половете, дискриминацията и бедността “, заяви Майкъл Линк, специален докладчик на ООН по въпросите за човешките права в окупираната палестинска територия.

В доклада се посочва, че израелската окупация на палестинската територия оказва силно разрушително въздействие върху тамошното здравеопазване.

Здравеопазването в окупираната палестинска територия

Безпрецедентната продължителност и характерът на 50-годишната израелска окупация разпокъсаха палестинската територия. Политическото разделение и географската изолация на Западния бряг, Източен Йерусалим и Газа едни от други значително се отразява на свободата на движение на палестинците, а по този начин – и на предоставянето на здравни услуги в Палестина. Тъй като окупираната палестинска територия няма надеждна граница със съседна държава, Израел напълно контролира влизането и излизането на нейните граждани.

На Западния бряг здравни услуги се предоставят предимно от Палестинската автономна власт и Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), докато в Газа управителният орган и UNRWA са основните доставчици на здравни услуги. Частните субекти, доставчици на здравни услуги в Палестина, и палестинските и международните неправителствени организации също играят важна роля за здравното осигуряване. Независимо от това, контролът, упражняван от Израел над всекидневния живот и движението на палестинското население влияе оказва неблагоприятно влияние върху здравеопазването.

В Източен Йерусалим, където израелската система за здравеопазване е на разположение на палестинците, техният стандарт на живот и достъпът до здравни услуги е значително по-нисък от този, с който се ползват еврейските израелски йерусалимци.

Снимка: UN Photo/Kim Haughton. Press briefing by Michael Lynk, Special Rapporteur on the situation of human rights in the Palestinian Territory occupied since 1967

Газа

В доклада се отбелязва, че здравната и хуманитарна криза в Газа, преминала през три тежки въоръжени конфликта през 2008-09, 2012 и 2014 г., граничи с човешко бедствие. В ивицата има два милиона души, които разчитат на система на здравеопазване, намираща се на ръба на колапса. Според Световната здравна организация около 40 % от основните лекарства са напълно изчерпани към края на януари 2018 г., а други 43 % са достатъчни за не повече от месец. Това включва лекарства, необходими за лечение на рак и автоимунни заболявания, извършване на диализа. Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (OCHA) сочи, че финансирането, закупуването и доставката на лекарства е отговорност на палестинската власт. Освен това, недостигът на електроенергия в Газа води до затварянето на помещения в много болници. В главната палестинска болница в Източен Йерусалим пък многократно са нахлували въоръжени израелски войници и полицаи и включително са изстрелвали шокови гранати.

Здравните работници в Западния бряг често не успяват да стигнат до пациентите и болниците навреме поради намесата на израелските сили за сигурност. На контролно-пропускателните пунктове се наблюдават големи забавяния, както и прехвърляне на пациенти от палестински линейки в такива, регистрирани в Израел, преди да влязат в Източен Йерусалим. В същото време, Израел налага непрозрачна система за разрешение за излизане на пациентите, които се нуждаят от специализирано лечение в Източен Йерусалим (местоположението на най-модерните медицински съоръжения в окупираната палестинска територия), останалата част от Западния бряг или в чужбина.

Какво казва международното право по въпроса?

Правото на здраве се съдържа изрично в основните международни източници за правата на човека, включително Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за правата на хората с увреждания, както и във важни регионални инструменти за правата на човека в Европа, Америка и Африка. Световната здравна организация (СЗО) определя здравето като “състояние на пълно физическо, психическо и социално благоденствие, а не просто липса на болест или увреждане” .

В случая с Палестина и Израел, правото на здраве на палестинците е гарантирано и от международното хуманитарно право, в частност от Женевската конвенция (Четвърта) относно закрилата на гражданските лица по време на война от 12 август 1949 г., допълнителните протоколи към нея и обичайното международно право.


През септември 2015 г. държавите-членки на ООН приеха програма за развитие, озаглавена „Да преобразим света: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие”. Програмата се концентрира върху 17 Цели и 169 подцели на устойчивото развитие. Цел №3 предвижда гарантиране на здравето и благосъстоянието на всички във всеки етап от живота.


Материала изготви: Лилиана Софкова

Източници: OHCHR (1) (2) (3)

NO COMMENTS