Радиационният облак над медиите

0
326

През 1985 година начело на СССР застава Михаил Горбачов. Той поставя началото на периода на радикални иконмически, социални и политически промени, познати още като Перестройката.  Взривно навлиза плурализма на всички нива, унищожава се пропагандната машина, но излизането на медиите от мрежите на цензурата и автоцензурата се оказва мъчителен процес, който изисква години. Близо две години са необходими на държаваното радио в СССР да навлезе във времето на „гласността“, въпреки официалната държавна позиция по отмяна на цензурата, то продължава да се интересува живо от случващото се в комунистическата партия и дейността на държавния ръководитела, а тема табу остава войната в Афганистан. Най-голямата грешка, която допуска радиото обаче тепърва предстои.

На 26 април 1986г. в 1:23 часа избухва 4 блок на атомната електроцентрала в украинският град Чернобил, а Всесъюзно радио мълчи. Започва да изтича радиоактивно вещество, телеграфната агенция на СССР също мълчи. Въздушните маси разнасят радиоактивния облак и над други държави, а една от най-засегнатите е и България, българските медии не казват нито дума.

Швеция първа иска информация от Съвета за атомна енергия на Съветскяи съюз за състоянието на атомните електроцентрали, но СССР категорично отхвърля предположенията. Швеция, Дания, Финландия и Норвегия съобщават за извънредно високи нива на радиоактивност и Москва е принудена да съобщи за взрива. Ден по-късно руската телевизия  показва чернобяла снимка, която се предполага, че е направена от работник след инцидента, а водещият обяснява, че информацията която западните репортери съобщават е неоснователна, а проблемът е решен.

Всесъюзно радио от своя страна се съсредоточава върху героизма на работещите по отстраняването на аварията. Същинските размери на кризата и последствията за населението обаче остават неизказани. Българските медии по нареждане на правителството налагат пълно информационно затъмнение и също заемат позицията, че западните осведомителни средства грещат и това е само плод на нова разгоряла се искра на Судената война. Въпреки официалната позиция, партийната върхушка изпраща семействата си извън страната и си осигурява специална храна.

Три дни след аварията в Чернобил в българският вестник „Работническо дело“ се появява информация за случилото се в рубриката „Накратко“. Чак на 2 май в съощение на „Комитета за използване на атомнатаенергия за мирни цели“ се споменава за връзката между случилото се в Чернобил и България, а на 8 май в интервю на Бълагрската телевизия  с член-кореспондент проф. Любомир Пандев, се уточнява, че има заразени продукти, чиято консумация не е препорачително, но все още се твърди, че няма опасност за здравето на населението. 32 години по-късно все още не може да се определят точно последствията за здравето на населението на страните, над които е минал радиационния облак.

На 26 април почитаме паметта на загиналите при аварията в атомната електроцентрала, но Чернобил ще в историята и като най-яркия пример, за силата на дезинформацията.

Източници:Кн. „Световното радио – модели на развитие“ , доц. Вяра Ангелова, кн. Между фанфарите и заклинанията: тоталитарният модел на българската журналистика, доц. Мария Дееничина, Washington Post

Материалът изготви: Цветина Иванова

NO COMMENTS