Вълна от нарушения на човешките права в Мексико

0
163
Мигел Руиз Кабанас, 2015 г. Снимка: Flickr / Comisión Interamericana de Derechos Humanos / Daniel Cima

По време на 31-вата сесия на Универсалния периодичен преглед в рамките на Съвета на ООН по правата на човека стана ясно, че Мексико е изправен пред значителни предизвикателства в гарантирането на човешките права. Мексиканският дипломат Мигел Руиз Кабанас настоя, че правителството му е поело ангажимент да направи повече по въпроса. Факт е обаче, че в страната се отчита висока степен на корупция и безнаказаност. Сред нарушенията, обсъдени по време на сесията, бяха изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение, насилствено изчезване на лица, заплахи и насилие срещу защитници на правата на човека, журналисти и жени.

От 102 държави членки, които отговориха на коментарите на Кабанас, 12 повдигнаха въпроса за насилствените изчезвания в Мексико – тема, предизвикваща общественото безпокойство след изчезването на 43 студенти в Айоцинапа през 2014 г.

Случаят с Айоцинапа привлече вниманието на национално и международно ниво и се превърна в олицетворение на двойна несправедливост – от една страна, заради жестокости, осъществени със съдействието на силите за сигурност на Мексико, а от друга – заради нередности и насилие в хода на установяване на извършителите. Според версията, на която тогавашният главен прокурор Хесус Мурильо Карам се позовава като на „историческа истина“, изчезналите лица са отвлечени и предадени с помощта на федералните полицейски сили на членове на наркокартела “Герерос унидос”, които по-късно ги убиват, изгарят телата им и изхвърлят праха им в река Сан Хуан.

Доклад, публикуван през март тази година от Службата за правата на човека на ООН, заключи, че има “сериозни основания” да се смята, че поне 34 души, задържани по време на разследването за изчезването на студентите, са били измъчвани и много от тях са произволно задържани.

В отговор на загрижеността на държавите, че заподозрените биват задържани без доказателства, Кабанас заяви, че практиката се прилага само в изключителни случаи за борба с организираната престъпност и че употребата ѝ е намаляла “значително” от последния Универсален периодичен преглед на страната през 2013 г.

Едно от главните предизвикателства пред Мексико за насърчаване на правата на човека и върховенството на закона е фактът, че около 95% от престъпленията попадат под държавната, а не федералната юрисдикция, обясни посланик Кабанас.

“Мексико е федерална република с 129 милиона жители. Състои се от 32 щата, всеки със своя собствена конституция и правомощия. С 2,459 общини в нашата федерална система, от съществено значение е да се защитят човешките права на територията от два милиона квадратни километра”, подчерта г-н Кабанас.

Новост или практика?

От началото на мандата на президента Енрике Пеня Нието през 2012 г. силите за сигурност в Мексико многократно са нарушавали човешките права в опит да се преборят с организираната престъпност. Приписват им се убийства, насилствени изчезвания и изтезания, но правителството постига слаб напредък в наказателното преследване на лицата, отговорни за престъпленията. Броят на подобни нарушения, извършени от военните и полицията, расте, особено откакто през 2006 г. бившият президент Фелипе Калдерон започва “война срещу наркотиците” в страната.

През август 2017 г. правителството съобщи, че местонахождението на повече от 32 000 души, които са изчезнали от 2006 г. насам, остава неизвестно.

Междувременно миналата седмица за пръв път към т.нар. „Керван на майките на липсващите мигранти“ (Caravan of Mothers of Missing Migrants), които от 2005 г. насам минават мексиканската територия всяка година, за да търсят изгубени близки и да повишат осведомеността за многобройните случаи на изчезване, се присъединиха майки от други континенти, изграждайки транснационално движение. Над 40 майки и други членове на семействата от Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Мексико, Сенегал, Мавритания, Тунис и Алжир споделиха своите истории, изградиха връзки и обмениха опит в търсенето на местонахождението на своите деца.

Материала изготви: Лилиана Софкова

Източници: UN (1) (2); Human Rights Watch

NO COMMENTS