[:bg]Алана Армитаж: Качествено образование, здравеопазване и заетост за младите хора могат да решат демографските проблеми в България[:]

0
2343

[:bg]През април регионалният директор за Източна Европа и Централна Азия към Фонда за население и развитие на ООН (UNFPA), Алана Армитаж бе в България, за да се включи в Европейската младежка конференция. По време на посещението си тя проведе и работна среща с министъра на младежта и спорта Красен Кралев във връзка с меморандума за сътрудничество между UNFPA и българското министерство. Попитахме г-жа Армитаж за подробности за очакваното споразумение. Ето какво каза тя:

А.А.  Ние сме много развълнувани от перспективата за укрепване на сътрудничеството ни с България, особено с Министерството на младежта и спорта, за да използваме ръководството и опита на България по въпросите на младежта в страните, в които UNFPA подкрепя младежките програми. Например, водената политика за Западните Балкани и Източното партньорство в рамките на Европейския съюз. Надяваме се да финализираме плановете за това сътрудничество през следващите месеци.

Как достигате до младите хора в региона? Според вас те как биха могли да допринесат за постигането на Цели № 3, 5 и 10 от Програма 2030?

А. А. Смятаме, че младите хора са от ключово значение за постигането на Целите за устойчиво развитие. Макар че младите нямат своя „собствена“ цел, те са група от населението, която има равни дялове в постигнатия напредък във всички Цели.

Конкретно UNFPA достига до тях по различни начини, като гарантира, че техните възгледи, идеи, предизвикателства, творчество и инициативи се отразяват в работата по осъществяването на Целите за устойчиво развитие на международно, национално и местно ниво. Всеки от нашите 17 държавни служби в региона има конкретни инициативи свързани с младите.

Например тази година UNFPA съвместно ръководи прегледа на това, къде се намират държавите по отношение на изпълнението на ангажиментите, поети преди 25 години на Международната конференция за населението и развитието в Кайро (1994 г). Искаме активно да ангажираме младите в този процес. Нашето сътрудничество с PETRI в София е още един отличен пример.

Също така през декември миналата година поканихме общо 30 младежи да преразгледат мониторинговата рамка за изпълнението на приетите условия на Международната конференция за и нейните директни връзки с ЦУР. Също така по-рано тази година организирахме консултативна среща с млади хора от нашия регион преди Европейската младежка конференция в София, а в Киргизстан – за младежи от Централна Азия. Процесът ще завърши с регионална конференция в Женева на 1-2 октомври и се надяваме, че младите ще бъдат активни, ще се ангажират с въпросите, ще ги обсъждат с националните правителства и гражданското общество и ще успеят да повлияят на националните позиции.

Споменахте PETRI София, който е създаден преди единадесет години с помощта на Фонда на ООН в България, какви са резултати постигнати от него за тези години? Какво мислите, че може да се подобри в работата му?

А. А. През годините PETRI беше инструмента, с който обучихме младите хора в региона, които впоследствие достигат до останалите и да предават наученото по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве и техните права. Това допринесе за подобряване на сексуалното и репродуктивно здраве на младите хора в региона. Младите обучители стигат не само до връстниците си, но и самите те се превърнаха в лидери. В региона, на ключови позиции в управлението, както и в частния сектор или в организации на гражданското общество, водещи до промяна, откриваме млади хора, обучени от PETRI. Международния институт също изигра ключова роля и в превръщането на мрежата Y-PEER в глобална сила, която е активна на всички континенти. PETRI е институция, която може да помогне на България да затвърди лидерската си позиция на Западните Балкани и в Черноморския регион в областта на младежта.

Опитът на България в областта на младежката политика и сексуалното образование може да бъде от голяма полза за други страни в региона, а PETRI ще остане инструмент за споделянето на този опит.

Доброволец на Y-Peer обучава момичета по теми свързани със сексуално и репродуктивно здраве;

Освен проблемите свързани с репродуктивното здраве Фонда за население се занимава и с демографската динамика. В България има демографска криза, според Вас, какъв е ключът за справяне с нея?

А. А. България е сред няколкото страни в Европа, които са изправени пред свиване на населението. Разбираемо е, че правителствата са загрижени, защото ако остане със същото темпо, спадът на населението може да доведе до бързо застаряване, увеличаване на напрежението върху социалните системи и отрицателно въздействие върху икономиката. Знаем много добре какво причинява спад на населението: ниски нива на плодовитост, високи нива на преселване и високи нива на смъртност, особено сред мъжете. За да успеете да се справите със спада на населението, е важно да обърнете внимание на всички тези фактори. Доказателствата показват, че опитите за един фокус да се увеличи плодовитостта няма да са ефективни. Това, което работи, създаването на условия за хората, особено за младите, така че да се чувстват уверени в изграждането на бъдеще за себе си и техните семейства в собствените си страни. Това включва инвестиции в образованието, здравеопазването, семейно-чувствителните семейни политики и възможностите за заетост.

Ако младите хора имат достъп до качествено образование и здравеопазване, ако са в стабилна заетост и получат подкрепа за отглеждането на децата си и съчетаването на работа и семейство, е по-малко вероятно да емигрират и по-вероятно да решат да имат деца.

Регионът обаче продължава да  регистрира високи показатели на заразяване с ХИВ вируса. През 2007 г. с ХИВ са живели 1.5 милиона души в Източна Европа и Централна Азия, а през 2016 г. – 1,6 милиона. Как обяснявате това увеличение, въпреки че има повече информация и обществено обсъждане за методите на превенция?

А. А. ХИВ инфекцията в Източна Европа и Централна Азия продължава да нараства с ускорени темпове всяка година. Всъщност това е единственият регион в света, който не успя да спре и отмени епидемията: всяка година има около 190 000 нови инфекции и 40 000 души умират от СПИН.

Освен това около половината от всички хора, за които се предполага, че живеят с ХИВ в региона, не са тествани и не знаем техния статус.

Дори тези, които познават своя статус и са ХИВ-позитивни, не винаги имат достъп до антиретровирусно лечение. Процентът на покритие за антиретровиросна терапия в нашия регион е изключително нисък – само 28%. ХИВ инфекцията, в повечето страни, в региона се осъществява предимно чрез сексуално предаване и е концентрирана сред ключови групи – сексуални работници, мъже, които правят секс с мъже, транссексуални хора, хора, които инжектират наркотици и техните сексуални партньори.

Епидемията в този регион се подхранва също така от високото ниво на стигма и дискриминация на хората, засегнати от ХИВ, и тези, които са най-застрашени. Никога няма да успеем да прекратим епидемията в този регион, ако не реагираме правилно на стигмата и дискриминацията, особено към ключовите групи от населението. Защото те се поколебават да разкрият статуса си, да търсят медицинско лечение и да участват активно в целенасочени програми за превенция.

Всички страни в региона имат национални програми за превенция и лечение на ХИВ, желаният резултат обаче  все още не е постигнат. Този регион показва доста високи нива на знания и информираност, но това все още не се трансформира в безопасно и отговорно поведение, особено сред младите хора. Промяната в поведението отнема време и се нуждае от всеобхватен подход – просто предоставянето на информация и повишаването на осведомеността не са достатъчни.

Един от начините за трансформиране на знанията в практиката и промяната в поведението е всеобхватното сексуално образование (CSE), което не само предоставя на младите хора информация, но им осигурява съответните знания, житейски умения, нагласи и ценности.

Колко страни са въвели задължително здравно и сексуално образование, като мярка за борбата с полово предаваните болести?

А. А. Повечето държави имат политики за осигуряване на сексуално образование в училищата, но само малка част от тях са превели тези политики в добри практики за преподаване на национално равнище.

Кои са останалите предизвикателства, пред които се изправя UNFPA по пътя за реализирането на Целите за устойчиво развитие?

А. А. Искам да отбележа, че откакто Фондът работи в Югоизточна Европа и Централна Азия имаме огромен напредък.

Честотата и броят на жените, умиращи при затруднена бременност или раждане, са намалели на половина. Днес жените по-добре могат да планират кога да имат деца – и колко.

Повечето държави вече имат законодателство, което гарантира, че всички жени, мъже и млади хора са с равни права, достъп до информация и услуги.

Въпреки това, все още, много хора са уязвими. Това са мигрантите, етническите малцинства и хората, които живеят в селските райони, особено жените и момичетата. Тези групи в частност все още се сблъскват с бариери при достъпа до информация и услуги за сексуалното и репродуктивно здраве. Причините са неравенство между половете и породеното от него насилие, дискриминация и стигма, но и често те са изключени от участие е вземането на решения, които засягат техния живот. Например, младите хора, често не получават добро здравно образование в училище и поради това са с по-висок риск от заразяване с половопредавани болести и нежелана бременност. Нека да отбележим, че раждаемостта сред тийнейджърите в региона е около три пъти по-висока, отколкото в Западна Европа.

Виждаме също политическо пренебрежение по някои от въпросите, по които се споразумяха правителствата на Международната конференция за население и развитие (ICPD) през 1994 г. За много дарители, също така, районът не е приоритет, въпреки реалните предизвикателства, които остават в областта на сексуалното и репродуктивно здраве. А това пречи и на организациите на гражданското общество да изпълняват ролята си на застъпници.

Според нас, националната ангажираност, както и финансирането, по изпълнението на Програмата за население и развитие и Целите за устойчиво развитие, трябва да се увеличи, тъй като тези универсални и амбициозни цели могат да бъдат постигнати само ако всички участници – правителствата, гражданското общество и агенциите на ООН работят ръка за ръка.

Кои са постиженията, с които се гордеете най-много за изминалите две години като директор на UNFPA за Източна Европа и Централна Азия?

А. А. Има толкова много примери, че е трудно да се избере! Има няколко успехи, които са особено вдъхновяващи. Първо, бих искала да спомена ролята на UNFPA като партньор за разбиране и справяне с динамиката на населението в региона.

В Източна Европа емиграцията на предимно млади хора и ниското равнище на плодовитост доведоха до намаляване на населението и застаряването му. Тези промени – до интензивен национален дебат и все по-голям брой правителства считат ниската плодовитост за основна социално-икономическа заплаха и заплаха за сигурността.

UNFPA се доверява на правителствата в региона и ги подкрепя в изследванията и разработването на политики в областта на населението и развитието. Ние помагаме на страните да разберат по-добре нуждите, надеждите, стремежите и ценностите на двойките, отделните жени и по-младите поколения и да разработят политики, които са базирани на доказателства и които отговарят по-добре на тези нужди. Например, в Беларус изследването „Поколения и пол“, подкрепено от Фонда на ООН, допринесе за разбирането на различните фактори, влияещи върху намаляващото население на страната, и предложи начини за постигане на напредък, с пренасочване от само финансови стимули към по-широк спектър от политически мерки, включително съсредоточаване върху равенството между половете.

Второ, аз се гордея с нашата програма „MenEngage“, която има за цел да предизвика половите стереотипи и отрицателните социални норми, които все още преобладават в региона, което често води до насилие и ограничено участие на бащите в грижите за децата. В UNFPA работим да променим традиционните норми за мъжествеността, като ангажираме мъже и момчета и им помагаме да станат позитивни модели на мъже. Това включва насърчаване на политиките, съобразени с пола и семейството, както и участието на мъжете в семейния живот, включително в грижите за деца. Например в Турция, където няма официална учебна програма за сексуално образование в училищата, UNFPA обучава членовете на турската армия, които са 3 милиона души в момента. Много от тези мъже казват, че опитът ги е накарал да осъзнаят правото на жената да направи избор за тялото и живота си и да живее без насилие.

И трето, бих искала да спомена, че сме ангажирали редица наистина вълнуващи партньорства, за да разширим работата си и да докоснем живота на все повече хора в региона. На пример, работим с популярното приложение за проследяване на месечния цикъл на жената, наречено “Flo”, за да доставим качествена информация за репродуктивното здраве на своите 19 милиона потребители по целия свят. Използването на “Flo” и получаването на отговори на вашите въпроси е „като да имаш гинеколог на пръстите си“, както беше коментирал потребител. Друг пример е нашето партньорство с  руският филантроп и супермоделът Наталия Водянова и нейната кампания “#LetsTalkAboutIt“, насочена към разрушаването на табутата около здравословните проблеми на жените. Кампанията се разпространи и в нашия регион, като започнахме със съвместно събитие в Минск през май, чрез което разказахме за много реални преживявания на хора, изправени пред стигмата в обществото, включително хората с увреждания.

Интервюто проведе: Цветина Иванова

 [:]