[:bg]Африка: 44 държави подписаха споразумение за свободна търговия[:]

[:bg]В свое изявление от 22 март 2018 г. Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш поздрави държавните глави на африканските държави за исторически значимата стъпка, която предприемат чрез подписването на споразумение за създаване на Африканска континентална зона за свободна търговия (АКЗСТ).

Споразумението включва 44 страни, като само 10 от 55-те страни-членки на Африканския съюз не са го подписали. Това е най-голямото търговско споразумение от създаването на Световната търговска организация през 1995 г. насам.

Според Икономическата комисия на ООН за Африка споразумението има потенциала да стимулира вътрешноафриканската търговия с 52,3% чрез премахване на вносните мита и да удвои тази търговия, ако нетарифните бариери бъдат премахнати.

Очаква се зоната за свободна търговия да повлияе най-благоприятно на малките и средни предприятия в Африка, които представляват 80% от бизнеса в региона; на жените, които съставляват 70% от нерегистрираните трансгранични търговци; на младежите, които ще могат да намерят нови възможности за работа.

Прави впечатление, че Нигерия и Южна Африка – две от най-големите икономики на континента – не са се присъединили към зоната. В Twitter президентът на Нигерия Мухамаду Бухари заяви: „Ние няма да се съгласим с нещо, което би подкопало местните производители и предприемачи, или което може да доведе до това Нигерия да стане сметище за готови стоки„.

President @MBuhari: We will not agree to anything that will undermine local manufacturers and entrepreneurs, or that may lead to #Nigeria becoming a dumping ground for finished goods. #AfCFTA

— Presidency Nigeria (@NGRPresident) March 21, 2018

От своя страна, президентът на Южна Африка Кирил Рамафоша се ангажира да се присъедини към зоната след като бъдат предприети необходимите юридически мерки. Президентът обаче подписа споразумението от Кигали за създаването на АКЗСТ.

Цели на споразумението

Целта на АКЗСТ е преди всичко да насърчи вътрешната търговия в Африка, която понастоящем обхваща едва 15% от общата търговия със стоки на континента. Този процент е нисък в сравнение с вътрешната търговия на други континенти: 67% в Европа, 58% в Азия и 48% в Северна Америка. С други думи, досега усилията за подобряване на ниските търговски взаимоотношения на континента очевидно не са били много ефективни. Но има признаци на подобрение – според най-скорошни данни на Afreximbank, банка с централа в Кайро, вътрешноафриканската търговия нараства с 8% през първите девет месеца на 2017 г., като Гвинея, Етиопия, Буркина Фасо, Екваториална Гвинея и Сиера Леоне са начело на класациите. Това бележи напредък в сравнение с нищожния ръст от 0,6% през 2016 г.

С 3D принтерите, автоматизираните системи и другите иновации, продукт на Четвъртата индустриална революция, които вероятно ще поддържат непреодолимото предимство на развитите икономики, африканските стоки могат да процъфтяват само ако се търгуват в рамките на континента. Това може да бъде постигнато като се увеличи обемът на търговия между африканските държави, а за целта правителствата трябва да осигурят на местните стоки безпроблемен достъп до пазара. Това е и основният замисъл зад АКЗСТ.

В сайта на Африканския съюз е посочено, че целите на АКЗСТ обхващат:

• Създаване на единен континентален пазар за стоки и услуги със свободно движение на бизнес лица и инвестиции и по този начин разчистване на пътя за ускоряването на създаването на Континентален митнически съюз и Африкански митнически съюз;
• Разширяване на търговията в рамките на Африка чрез по-добро хармонизиране и координиране на режимите и инструментите за либерализация на търговията;
• Решаване на предизвикателствата на множеството членове и ускоряване на регионалните и континентални интеграционни процеси;
• Повишаване на конкурентоспособността на индустрията и предприятията чрез използване на възможности за мащабно производство, достъп до континенталния пазар и по-добро преразпределение на ресурсите.

Предистория на споразумението

Още през 1963 г. в своя емблематична реч първият президент на независима Гана, Кваме Нкрума, призовава за създаването на силен континентален съюз:

„Днес никоя независима африканска държава няма шанс да следва независим ход на икономическото развитие. Много от нас, които се опитахме да направим това, бяхме почти ликвидирани или се наложи да се върнем в лоното на бившите колониални владетели. Това положение няма да се промени, ако нямаме единна политика, работеща на континентално ниво“.

18-ата редовна сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз, проведена в Адис Абеба, Етиопия през януари 2012 г., приема решение за създаване на континентална зона за свободна търговия с ориентировъчна дата 2017 г. Срещата на върха също така одобрява Плана за действие за насърчаване на вътрешноафриканската търговия (BIAT), основан на седем стълба: търговска политика, улесняване на търговията, производствен капацитет, свързана с търговията инфраструктура, търговско финансиране, търговска информация и интеграция на пазара на производствени фактори. Идеята е АКЗСТ да  обедини петдесет и четири африкански страни с общо население от над един милиард души и общ брутен вътрешен продукт от над 3,4 трлн. долара.

Споразумението е важна стъпка към постигането на Целите на ООН за устойчиво развитие, към изпълняването на африканската програма за мир и просперитет и към икономическото развитие на континента. Планирано е споразумението да влезе в сила до края на тази година, като в момента на дневен ред е ратифицирането му от държавите.

Преговорите по важни въпроси като правото на интелектуална собственост, тарифите за някои стоки и критериите за конкурентно поведение все още продължават. Остава нерешен въпросът и как африканските страни ще ограничат двустранните и многостранните търговски споразумения с развитите икономики. Тези споразумения изглеждат на пръв поглед изгодни за африканските държави, но се оказва, че са в ущърб на дългосрочно промишлено развитие.

Материала изготви: Лилиана Софкова

Източници[:]