Традиционната енергетика все повече допринася за глобално затопляне и за климатичните промени, на които ставаме свидетели. Негативните прогнози за бъдещето на околната среда накараха държавите да си поставят високата цел, заложена в Парижкото споразумение, а именно – достигане на нулеви нетни емисии към 2050 г.
За да изпълни тази отговорна задача, Европейският съюз прие т.нар. Европейски зелен пакт (ЕЗП). Той обхваща всички сектори на икономиката и се стреми да направи Европа първия в света, неутрален по отношение на климата, континент. Съгласно ЕЗП до 2050 г. икономиката на ЕС трябва да стане ресурсно ефективна и конкурентоспособна, без нетни емисии на парникови газове. Икономическият растеж не трябва да зависи от използването на ресурси, а напредъкът трябва да бъде повсеместен – да не бъдат пренебрегнати нито един човек или регион.
Във връзка с това, решихме да се свържем с посланик Петър Попчев със специални поръчения по енергийна сигурност към Министерството на външните работи, който да отговори на въпросите на UNA News България.
- Редица проучвания посочват, че въглеродните емисии ще се понижат с от 4 до 7% тази година в резултат на пандемията от COVID-19. Възможно ли е това да не бъде просто едно краткотрайно постижение, а да продължим с тази положителна промяна и в бъдеще?
През последните месеци хората в много части на света, включително България, се радваха на по-чист въздух, синьо небе и отсъствие на някои традиционни замърсители. Това е временен ефект, чувстван най-вече на местно равнище.
В глобален мащаб концентрацията на въглеродни емисии е достигнала ново рекордно равнище от 417,2 частици на милион през май т.г. Продължаването на промяната от месеците на затваряне на икономиката и социално дистанциране може да доведе до резултати, само ако стотици страни – по подобие на Европейския съюз – осъществят мерки за енергиен преход и устойчиво развитие.
2. Председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, нарече Европейския зелен пакт (ЕЗП) „нашето (европейско) стъпване на Луната“. Прекалено амбициозна ли е целта Европа да бъде неутрална по отношение на климата до 2050 г.?
Като първа по рода си инициатива с глобална насоченост ЕЗП може да бъде оприличен на стъпването на Човек на Луната, тъй като очертава съвършено нова реалност: скъсване с почти двеста годишната практика на въглеводородна икономика и изграждане на устойчива среда за живот и развитие, както на европейките граждани, така и на цялото човечество.
Реализацията на ЕЗП се обляга на редица допълващи се фактори и интереси, най-вече договореностите между Берлин и Париж. Вече над 2/3 от страните членки са изразили подкрепа за ЕЗП. Концептуализирането и всекидневното придвижване на ЕЗП е в ръцете на Франс Тимерманс, изпълнителен зам.-председател на ЕК и застъпник за зелена Европа.
Силен тласък на ЕЗП ще даде започващото на 1 юли германско председателство на ЕС, което е за органично съчетаване на мерките за социално-икономическо възстановяване след COVID-19 с програми за декарбонизация на германската и на европейската икономика.
Целта за климатична неутралност е несъмнено амбициозна, но не прекалено и във всеки случай е в рамките на научните, технологичните и финансовите възможности на Европейския съюз. Това е обаче само началото. Общественото внимание и надзор трябва да изиграят своята роля в случай, че способността на европейския проект да обновява себе си, се окаже недостатъчна.
3. Какви са тенденциите в енергийната и климатичната политика?
Две основни тенденции определят сегашното развитие на европейската и световната енергетика: първо, продължаващ осезаем спад в стойността на възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/; второ, възникване на безпрецедентни, нарастващи, затруднения, дори възможен срив, в цялата система на изкопаеми горива.
Само преди 5 години въглеводородните горива – нефт, газ, въглища – бяха най-евтиният източник на базова електроенергия. Днес поради рязкото намаляване на стойността си, ВЕИ са се превърнали в най-евтин източник на /нова/ базова енергия за 85% от света, с перспектива тази реалност да обхване всяка голяма страна още преди 2025 г. и така да покрие целия свят.
В центъра на климатичната политика – която е органично свързана с енергийната и индустриалната – е изискването, новите технологични решения да съответстват на целите на Парижкото споразумение за климата, особено тази за сдържане на глобалното затопляне на равнище 1,5 грудуса по Целзий.
4. Какви са основните приоритети на ЕК във връзка с предложението ѝ за създаване на Фонд за възстановяване на икономиката, за да се справят държавите членки с икономическите поражения, причинени от COVID-19? До каква степен са свързани те с ЕЗП?
Новият механизъм на ЕС за финансово подпомагане на страните членки в размер на 750 млрд. евро, наречен „Следващо поколение ЕС“, преодолява едно табу, именно, да не се обобществява дълг. Ако Механизмът бъде одобрен от всички страни членки, възстановяването на ЕС ще се осъществява върху два стълба: Европейска зелена сделка и дигитален преход. Изрично се предвижда да не се допуснат стари грешки, при които различни схеми за икономическо подпомагане са водели до бързо възстановяване на увеличаването на парникови емисии.
Финансовият механизъм изисква столиците да разработят координация между отделните отрасли и между отделните страни /полезно за България/, а също страните членки да си оказват една друга „здравословен натиск“. От интерес за страни като България е нов инструмент от 26 млрд. евро, предназначен да подпомага инвестиции в „стратегически компании“ и да бъде допълван от набиране на средства на финансовите пазари.
5. Ще успее ли дипломацията на Европейския съюз да убеди държави като Китай и САЩ да последват примера на Съюза във връзка с целите на ЕЗП? Възможно ли е да се повиши сътрудничеството с Индия в това отношение?
Концепцията на ЕЗП разчита на предимствата и силните страни на ЕС като водещ фактор в съвременния свят. ООН и системата от специализирани международни организации са незаменими за дипломацията на ЕС. Решаваща ще бъде Конференцията на страните по Парижкото споразумение COP26, предвидена да се състои в Глазгоу и която бе отложена за ноември 2021 г. ЕС ще положи усилия, за да обедини световната общност в по-нататъшни координирани действия за справяне с климатичните промени и за изпълнение на Целите на ООН за устойчиво развитие.
В тази политика на ЕС Китай заема особено важно място, тъй като двете страни са значителни търговски партньори. По отношение на Парижкото споразумение първоначалната нагласа на Пекин беше подчертано положителна по вътрешнополитически и социални причини, които продължават да са валидни. Степента на сътрудничеството и евентуалната подкрепа на Пекин за ЕЗП ще се реши на предстоящата през септември т.г. Среща на високо равнище ЕС-Китай. Резултатът е непредсказуем поради причини, които излизат извън рамките на климатичната политика.
Сложна е перспективата САЩ да окажат подкрепа на ЕС в замисъла му да привлече общността от държави към подхода на ЕЗП. Администрацията на САЩ е отявлен противник на Парижкото споразумение. Демократическата партия, обратно, следва политики, които са близки или съвпадат с ЕЗП. Очевидно, предстоящите президентски избори ще решат климатичната политика на САЩ.
Отношението към Парижкото споразумение на Индия като голям емитент на парникови емисии е противоречиво, с примери на отстъпление – оправдавани с COVID-19 – и примери на активна климатична политика. Tata Steel заяви намерение да произвежда стомана при нулеви нетни емисии към 2050 г.
6. Какви стъпки трябва да предприеме България в най-скоро време, за да има напредък по отношение на целите на ЕЗП?
България има консервативна политика към Зелената сделка, която оправда с обща позиция на страните от ЦИЕ. По всичко изглежда, че у нас това, което професионалната общност нарича съответно петролно, въглищно и ядрено лоби, е парализирало волята на отговорните институции, включително в Парламента, за реализация на ЕЗП в България. Така че първата стъпка, която управляващите би трябвало да направят е да създадат условия за открит и задълбочен обществен дебат за ревизия на Интегрирания план за енергетика и климат до 2030 г.
От друга страна, обявеното наскоро от правителството намерение за рехабилитация и изграждане на ж.п. инфраструктура у нас се вписва изцяло в ЕЗП и би имало многостранен „зелен“ ефект.
Нов прилив на национална енергия за изпълнение на ЕЗП трябва да се основе на системен подход за разработване на индустриални планове и програми, както и на координация между тях в териториален, отраслов и финансов аспект. Предвидените за България средства – възлизащи общо на около 30 млрд. лв. за следващите четири години – са достатъчни, за да се реализира обновяване на енергетиката, икономиката, градската и селската среда по цялата територия на България, а не само в трите въгледобивни райони и съответните ТЕЦ.
7. Как гражданското общество и в частност младите хора биха могли да допринесат за постигането на целите на ЕЗП?
Една от отличителните черти на ЕЗП е акцентът върху интересите и ролята на европейските граждани за постигане на климатична неутралност, превръщането им в prosumers (едновременно производители и консуматори на енергия), справяне с енергийната бедност и най-вече за реализация на ЕЗП като стратегия за икономически растеж и заетост. Българските граждани на ЕС ще споделят правото и отговорността за реализация на стратегията на ЕЗП, която е наистина в състояние да преобразува икономиката, а в известен смисъл и обществото ни.
В тази гражданска среда младите хора са неотменим и дори задължителен, елемент. Каузата на зелените политики и на природосъобразен и здравословен начин на живот в България се нуждае от младежи в училищна възраст и в техните 20 и 30 години, наред с активистите в зряла възраст. Редица организации като Грийнпийс-България, За Земята и WWF-България, са почти изцяло съставени от млади хора именно в тази възрастова група.
С удоволствие отбелязвам, че Дружеството на ООН в България, където също преобладават млади хора, има реален принос към подготовката и внасянето на доклада на България по Целите на ООН за устойчиво развитие.
Интервюто взе Велислава-Михаела Крачунова
