Дипломатическото гробище, което осуетява плановете на редица медиатори
Кипър е домът на най-дълго продължаващата мироопазваща мисия в историята на ООН. Дипломатическото гробище, което осуетява плановете на редица медиатори. Поради своята сложност и продължителност конфликтът често е сравняван с този между Израел и Палестина.
Страната получава своята независимост от Великобритания през 1960 г. Тогава е приета и Конституцията, в която се предвижда президентът да бъде представител на кипърските гърци, а вицепрезидентът – на кипърските турци. От 1974 г. постът на вицепрезидент не се заема. Великобритания, Гърция и Турция стават страни – гаранти, които се обявяват за поддържането на суверенитета, териториалната цялост и независимост на Кипър, а Великобритания запазва и две от своите големи военни бази там.
Малко след това избухват първите противоречия между гръцката и турската общности, населяващи острова, които през 1963-1964 г. преминават в гражданска война. Това води до изпращането на мироопазваща мисия на ООН, която действа и до днес.
От този момент нататък ООН става главният гарант за запазване сигурността на острова и решаване на кипърския въпрос. Фактическото разделение, белязано от буферната „Зелена линия“, пресичаща столицата Никозия, настъпва през 1974 г. Чрез присъствието на мироопазващите сили на ООН, както и с разполагането на турски военен контингент в Северен Кипър, въоръжените сблъсъци между двете общности са прекратени, но не и окончателно решени.
На 15 ноември 1983 г. кипърските турци едностранно обявяват независимостта на Севернокипърската турска република – акт, който не е приет от Съвета за сигурност на ООН. Северен Кипър е признат единствено от Турция.
Дългият път на преговорите
Основните принципи за уреждането на кипърския конфликт, възприети в началото на 90-те години, са зачитане на суверенитета, независимостта, териториалната цялост и необвързаността на Република Кипър. Изключва се разделение или встъпване в съюз на цялата държава или част от нея, с която и да било друга държава.
Новото конституционно споразумение за Кипър трябва да гарантира благосъстоянието и сигурността на двете общности в двузонална и двукомунална федерация (да се постигне повторно обединение на острова под формата на федерация). Позицията на Съвета за сигурност е, че разрешаването на конфликта се основава на създаването на единен Кипър, състоящ се от две политически равнопоставени общности.
Надежда за решаване на кипърския конфликт назрява през 2004 г., когато с проблема се заема Генералният секретар на ООН, Кофи Анан. Според плана „Анан” Кипър трябва да се превърне във федеративна република, съставена от два компонента – гръцка част, която да обхване 72 % от острова, и северна турска част. Планът обаче би влязъл в сила само ако бъде приет от двете общности в едновременни референдуми. Около 65 % от кипърскитe турци гласуват „за”, но 76 % от кипърските гърци гласуват „против”, поради което той не е приет.
Планът на Гутереш за разрешаване на конфликта
Планът на настоящия Генерален секретар на ООН, Антонио Гутереш, от 2017 г. включва 6 точки и се фокусира върху сигурността, ролята на страните – гаранти, териториалните въпроси, въпросите, свързани с имуществата, равното третиране и разделението на властите. Неустойчивостта на настоящата система, в която страните-гаранти имат право на намеса, показва необходимостта от заменянето ѝ с друга система с механизъм за надзор.
Преговорите от Кранс Монтана – „Пропуснатата историческа възможност“
През юни-юли 2017 г. са проведени преговори в Кранс Монтана, Швейцария. В своя доклад, Генералният секретар изразява мнението, че същината за пълно уреждане на конфликта практически е била налице.
„Затова силно вярвам, че в Кранс Монтана бе пропусната историческа възможност.“, отбелязва Гутереш.
Макар че двете страни до голяма степен са преодолели различията си по пет от шестте точки от плана на Гутереш, те не успяват да постигнат съгласие по въпросите за сигурността и ролята на гарантите. Кипърските гърци подкрепят идеята за премахване на страните – гаранти и войскитe, но Турция не изглежда готова да приеме дори и минимално оттегляне на войски.
Според Турция Европейския съюз не може да бъде медиатор, тъй като не може да бъде безпристрастен, поради факта, че Гърция и Южен Кипър членуват в него. Затова тя се застъпва за по-силна роля на ООН. За кипърските гърци по-голямо участие на ЕС би било идеално, тъй като Кипър членува в ЕС и ще продължи да го прави след уреждането на конфликта.
Преговори в Берлин през ноември 2019 г.
През ноември 2019 г. в Берлин се провежда среща, на която присъстват Генералният секретар Гутереш, лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ и лидерът на кипърските гърци Никос Анастасиадис. Според Гутереш, двамата лидери, „мотивирани от чувство за неотложност“, са се съгласили, „че постигането на цялостно и трайно разрешаване на проблема в Кипър в обозримо бъдеще е от изключително значение за бъдещото благополучие на двете общности и че статуквото е неустойчиво.“
В изявлението си Гутереш добавя, че и двамата лидери са приветствали неговата ангажираност за разрешаването на конфликта, както и са потвърдили своята решителност да постигнат споразумение, основано на двузонална и двукомунална федерация с политическо равенство.
И двамата кипърски лидери приветстват събитието в Берлин като „тласкане на застоялия процес напред“. Анастасиадис го нарича „първа положителна стъпка“ към възобновяване на преговорите, докато Акънджъ го определя като връщане на „мирния процес обратно в правилната посока на развитие“.
Някои различия между двете общности продължават да съществуват, сред тях: искането на Турция за постоянно присъствие на войски в обединен Кипър и право на военна намеса, което кипърските гърци отхвърлят. От друга страна, мнозинството от кипърските гърци се противопоставя на възможността кипърските турци да налагат вето по всички въпроси при вземането на решения на федерално ниво.
В края на януари 2020 г. с резолюция 2506 на Съвета за сигурност на ООН бе решено да се удължи мандатът на мироопазващата мисия до 31 юли 2020 г. Интересен факт е, че това е първата мироопазваща мисия в историята на ООН, ръководена само от жени.
Очаква се преговорите да се възобновят отново след юни 2020 г. Генералният секретар на ООН предлага и провеждането на неформална среща – „5+ООН“ между представители на двете общности, страните – гаранти и ООН.
Материала изготви: Велислава-Михаела Крачунова
