България: Климатично-ориентирани градове

В серията от статии за климатично-ориентирани градове Ви представяме кратка информация за климатично-ориентираните градове по света. Решихме да анализираме по-обстойно някои от градовете в държавите членки на ООН, за да разберем какви са методите, чрез които те се превръщат във все по-устойчиви, сигурни и приятни за живеене населени места. Започваме нашето пътешествие от България.

България като много други държави търси своя път към „зеленото“ бъдеще. Нещо повече, в последните години в страната ни се отбелязва сериозен ръст в потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Можем дори да кажем, че в страната ни има известни иновации в областта на енергетиката и опазването на околната среда.

Първата ни спирка сред българските градове е крайморският град Бургас, който е на път да се превърне в един от умните европейски градове. Соларни дървета с футуристична визия са инсталирани на площад „Тройката“ в града. Системата може да зарежда мобилни телефони, лаптопи и батерии на инвалидни колички, задвижвани с електроенергия. Тя дава възможност за едновременно зареждане на 12 мобилни устройства посредством USB и на две инвалидни колички.

И все пак не можем да отречем и минусите, като се започне от ветрогенераторите край Калиакра и се стигне до силно замърсения въздух над Перник и София.

В този ред на мисли София вече има нов главен архитект, а дебатът около конкурса повдигна множество въпроси за развитието на столицата като „зелен“ град.

Повечето кандидати за поста, участвали в публичните дискусии бяха почти единодушни в зелените си идеи за града. Много от тях споменаха създаването на съвременен екологичен градски транспорт. Всички смятат, че паркирането в центъра и дори в периферията на града трябва да се ограничи и да се създадат много велоалеи. Белег на всички градове на бъдещето са именно площите за транспорт на велосипедисти.

Широкият консенсус по темата с парковете и градинките несъмнено прави изключително добро впечатление. Един от кандидатите споменава и за възвръщане на връзката между София и Витоша, като обръща внимание и на териториите с термални извори, които също могат да се превърнат в голям плюс на града. Съществува и идеята всички паркове и градинки в столицата да бъдат свързани с велоалеи, а това несъмнено звучи обещаващо. Друг потенциален бъдещ главен архитект на София постави акцент върху засаждането на дървета. Една от амбициозните му идеи е бе да бъдат засадени един милион дървета. Така според него всеки гражданин на столицата символично ще има свое дръвче. Акцент беше поставен и върху ясната политика от страна на общината, без която почти нищо не може да се постигне. Всички кандидати са единодушни, че не трябва да има частни имоти в парковете.

София вече направи своите първи зелени стъпки. „Умните“ светофари намаляват вредните емисии с около 25%. Как действат те ли? В светофарните уредби на т. нар. интелигентни кръстовища са вградени сензори и контролери, които преброяват колите в трафика. Данните се изпращат към централизирана система за анализ и управление на движението. На база преброените цифри и установените правила в системата динамично се преразпределя времето на светене на различните светофарни сигнали по различните направления.

Изглежда, че София и Бургас все повече започват да покриват критериите на климатично-ориентирани градове. А какво се случва с другите населени места у нас? Много от тях имат капацитет да се превърнат в зелени градове на бъдещето, но за всичко това се изискват сериозни инвестиции, каквито повечето общини все още нямат. Много от тях имат възможност да се развият чрез европейски програми.

И все пак, ключов критерий за превръщането на едно населено място в климатично-ориентиран град си остава желанието на местните власти и най-вече на гражданското общество да превърнат дома си в едно по-приятно място за живеене.

Материалът изготви: Нанси Борисова

Източници: Дневник (26.02), Дневник (17.03), Greentech