Визия на Антонио Гутереш: Предизвикателства и възможности пред Обединените нации

„Ние, народите“

Хартата на Обединените нации е изключително постижение в летописите на историята. Седемдесет години след нейното приемане, валидността й е все още в сила. Хартата е източникът на уникалната легитимност на Обединените нации и осигурява насоки за всяко действие. Всички, подписали се под нея, приемат да спазват нейните цели, принципи и разпоредби за „постигане на международно сътрудничество за разрешаването на международни проблеми“.

ООН е институционалният израз на международната общност, крайъгълният камък на нашата международна система, както и ключов фактор за ефективния мултиреализъм.  Това е основният инструмент на държавите членки да се изправят срещу често срещани предизвикателства, да ръководят споделени отговорности и упражняват общи действия в едно трайно търсене на спокоен, приобщаващ и устойчив развит свят, в който международното право и достойнство и стойността на човешката личност, са високо преследвани.

Предизвикателства

Разбирането на световните мега-тенденции е от решаващо значение. Ние живеем във време на множество развиващи се и взаимно свързани промени. Тези динамики от геополитическа, демографска, климатична, технологична, социална и икономическа природа, повишват опасностите и възможностите на несравнимо ниво.

Глобализацията и технологичният прогрес насърчават икономическия растеж и създават условия за безпрецедентно намаляване на бедността и генерализирано подобряване на жизнения стандарт. Но тяхното небалансирана природа води до висока концентрация на неравенство и направи изключването от обществото още по-непоносимо. Отлъчване, конкуренция за ограничени ресурси, недостатъци в управлението допълнително подкопават социалното сближаване и устойчивостта на институцията. Това, от своя страна, допълнително допринася за избухването на насилствени конфликти.

В допълнение към традиционните заплахи за международния мир и сигурност, естеството на конфликта се променя  и с участието на множество въоръжени лица, които използват всякакви асиметрични методи.

Тероризмът, световната организирана престъпност и незаконният трафик представляват истински заплахи. Опустошителни епидемии излизат непрекъснато на хоризонта. Климатичните промени застрашават икономиките и хората, техните земи, океани и морета. Днес все повече страни използват океаните като източник на икономическо и социално развитие, докато реализират и разработят своите собствени ресурси  по устойчив начин.

На фона на това, ООН е изправена пред нови предизвикателства в осигуряването мира и сигурността, насърчаването на устойчиво развитие, защитата на човешките права и предоставянето на хуманитарна помощ.

Свързване на точките

ООН има уникалната възможност да свърже точките за преодоляване на тези предизвикателства. За да успее е необходимо засилването на връзката между мира и сигурността, устойчивото развитие и политиките за правата на човека – един цялостен подход в осигуряване на стабилни взаимоотношения между различните компоненти.

През 2015 година повратна точка се оказаха споразуменията за устойчиво развитие, особено Планът 2030, Парижкото климатично споразумение и Планът за действие Адис Абеба, които изложиха ясна стратегия за действие. Те представят уникална възможност, която трябва да бъде осъществена. Постигането на тези важни цели има преки последици за мира и реализацията на човешките нужди и фундаменталните права. За мнозина, това означава оцеляване.

Сега, когато знаем „какво“, трябва да поработим върху „как“. С ясни приоритети, конкретни критерии и възможността да се мобилизират всички заинтересовани страни, насърчаващи националната собственост и осигуряването на това, че няма да има никой изоставен. Реформата и добрата регулация на Системата за развитие на ООН трябва да бъде с цел оказването на пълна подкрепа на държавите членки. В навечерието на Плана 2030, фокусът е съсредоточен върху действието, а лозунгът е изпълнение, изпълнение, изпълнение.

Широко разпространено е, че няма мир без развитие и развитие без мир; вярно е също, че няма мир и устойчиво развитие без зачитане на човешките права. Основана на достиженията на правото и нормативната рамка, системата за човешки права на ООН има ключова роля в укрепването капацитета на държавите членки, но трябва да се съобразява с правата на човека без дискриминация. Генералният секретар гарантира включването на правата на човека в цялата системата на ООН, особено чрез инициативата „Човешките права на преден план“ (Human Rights Up Front), която предотвратява насилието и злоупотребите, и гарантира отговорност и защита на жертвите.

ООН трябва да бъде на фронтовата линия в световното движение по пътя към половото равенство, неделима част от всички човешки права и фундаментални свободи: постепенно преминаване от възприемането на жените и момичетата като предмет на защита към насърчаване на тяхното овластяване; от изолиран фокус върху жените към полово равенство.

По същия начин, при пълно спазване на хуманитарните принципи и автономията на хуманитарното пространство, е пределно ясно, че няма хуманитарно решение за хуманитарните проблеми. Решението винаги е политическо. Продължителният характер на настоящите хуманитарни кризи изисква осигуряването на устойчивост и перспектива за развитие в краткосрочен и дългосрочен план.

Три конкретни примера, обсъждани в предварителната работа по предстоящата Световна хуманитарна среща, показват как могат да бъдат свързани точките:

• Нещо повече от преодоляване на традиционните пропуски, хуманитарните работници и участниците за развитието трябва да работят заедно от самото начало на кризата, което допринася тяхното предотвратяване;
• Членките, които приемат най-много бежанци, опора на регионалната стабилност и първи защитници на нашата колективна сигурност, трябва да бъдат основен приоритет на сътрудничеството за развитие и агенциите към ООН, без значение с висок или среден доход са страните;
• Политиките за сътрудничество и развитие трябва да обърнат много по-голямо внимание на човешката мобилност. Миграцията трябва да бъде опция, а не необходимост; лишена от надежда, не отчаяние.

Централно място на превенцията

Светът изразходва много повече енергия и ресурси за управлението на кризи вместо да влага средства  в тяхното предотвратяване. Така ООН трябва да поддържа стратегически ангажимент за „култура на превенцията“, заложен през 2005 г., който обаче все още не се осъществява.

Първо, ние се нуждаем от дипломация за мир. Под ръководството на Съвета за сигурност, в съответствие с Хартата, Генералният секретар трябва активно, постоянно и неуморно да упражнява своите добри практики и капацитет за посредничество като честен посредник, строящ мостове и пратеник за мир. Трябва да бъде насърчена убеждаващата сила на Организацията като форум за диалог, за да се намали напрежението и да се намерят мирни решения за предотвратяването на конфликти.

Второ, мненията за поддържане на мира, укрепването на мира и тези за жените, мира и сигурността създадоха уникална възможност да се разработи цялостна, модерна и ефективна оперативна структура за мир, която включва превенция, разрешаване на конфликти, мироопазване, укрепване на мира в дългосрочното развитие – за „цялост на мира“.

Тези мнения не трябва да бъдат изкуствено третирани като едно, но стратегиите и политиките трябва да се обединят. ООН трябва да гарантира върховенството на политическите решения на всички етапи, да насърчи превантивните подходи, включващи правата на човека, както и да насърчи равния достъп и овластяването на жените и момичетата. Активното участие на жените е от съществено значение за успеха на всеки мирен процес.

Хората, нуждаещи се от закрила, не получават достатъчно. Най-уязвимите, като жените и децата, са основен приоритет. Ние трябва да сме сигурни, че когато някой види синия флаг, тя или той ще си каже: „Аз съм защитен“.

Трето, по-нататъшни инвестиции в капацитета и институционалното изграждане на членките е друг важен елемент на превенцията, насърчаваща всеобхватното и устойчиво развитие, преодоляването на нестабилността, както и укрепването на способността на правителствата да отговарят на нуждите на своите хора, зачитайки техните права.

Четвърто, самата превенцията е от решаващо значение в борбата с тероризма. Сила трябва да се използва само тогава, когато е крайно необходимо, и то в съответствие с Хартата, но нека не забравяме, че това е битка за ценности; наша обща битка. Терористичните атаки са насочени не само към преките жертви, а и към всички, които приемат целите и принципите на Хартата. Международната общност има законното право и моралното задължение да действа колективно и да сложи край на тероризма „във всичките му форми и прояви, независимо от кого е извършен, където и за каквито и да е цели.“ По този начин ние не трябва да признаем, че се страхуваме, нито да се откажем от нашите цели.

Пето, ценностите са наистина определящ аргумент и жизнена сила в нашата колективна мобилизация срещу нетолерантността, насилствения екстремизъм и радикализацията. За да ги предотвратим, трябва да насърчим приобщаването, солидарността и сплотеността на мултиетнически, мултикултурни и мултирелигиозни общества. Това е и най-добрата противоотрова за расизъм, ксенофобия, ислямофобия и антисемитизъм.

Координация и партньорства

Глобалната кохеренция изисква постоянна стратегическа култура за сътрудничество на всички нива. Ключът към по-нататъшното засилване на ефективността на ООН е отношението: взаимодействие вместо дубликация, споделяне вместо конкуренция, колективна отговорност вместо косвени индивидуални интереси. Това изисква лидерство и повече и по-добра координация – фокусирана върху постигане на резултати, а не ориентирана към процеса.

Нарушаването на догмите изисква отговорност на три нива: за цялата система, в рамките на всяка институция на ООН по отношение на нейния мандат; и как всяка от тях допринася за представянето на цялата система. Главният изпълнителен съвет и Старшата група за управление трябва да са основна светлина на стратегическата съгласуваност на оперативното измерение на ООН.

За да се гарантира ефективната многостранна дипломация, ООН трябва да развие силна култура на партньорство на три нива:

Първо, увеличаване на сътрудничеството с регионални организации, което е предвидено в глава VIII от Хартата. Те са основни участници в предотвратяването на конфликти и резолюция, в мироопазващи операции и насърчаване развитието на правата на човека. Връзката с Африканския съюз заслужава специално внимание.

Второ, укрепването на партньорства с международни финансови институции, които успяват да работят съвместно, в преодоляването на глобалните и местни предизвикателства.

На трето място, повишаването ангажираността на гражданското общество и частния сектор. Тяхната роля осигурява световните обществени блага да бъдат разпознаваеми. Съответните организации на ООН следва да разработят стратегическо сътрудничество със своите партньори от гражданското общество. Тъй като не може да има ликвидиране на бедността без генериране на богатство, ние трябва допълнително да насърчим световното споразумение на ООН, като наблегнем на взаимните ползи от корпоративната отговорност.

Реформа и иновации

Бъдещето на ООН ще се определя от готовността й да се променя и адаптира, да зачита разпоредбите на Хартата и компетенциите на основните органи. Генералният секретар трябва да насърчават реформите и иновациите, фокусирани върху предаването на останалите и резултатите.

Реформата не е еднократно действие, тя е постоянна нагласа, която да направи ООН по-малко бюрократична и по-ефективна, продуктивна и целенасочена; да се опростят процесите, да се премахнат излишните структурни разходи и да се използват напълно съвременните технологии и иновации.

Като главно административно длъжностно лице, Генералният секретар трябва да поддържа непрекъсната ангажираност към прозрачност, отчетност и контрол.

Нещо повече, Генералният секретар трябва да застане твърдо зад репутацията на ООН и нейните всеотдайни служители. Такъв пример е налагането на най-високите етични стандарти на всички, които служат под флага на ООН. По-специално, издигането на престижа на синята каска, на войника, който се бори за мир и премахване, веднъж и завинаги, на експлоататорското поведение и злоупотреби на тези служители на ООН, които не представляват това, за което се бори Организацията.

Политиките относно служителите трябва да разрешат съществени пропуски в равенството между половете и регионалното многообразие. След неизпълнение на дадените предишни обещания за равнопоставеност, Генералният секретар има за задача да представи изпълнението на конкретни мерки за равенството между половете на всички равнища, с ясни критерии и срокове в рамките на следващия мандат, давайки приоритет на подбора на старшия персонал. Отсега нататък трябва да бъдат спазвани назначенията от Генералния секретар на членовете в борда на изпълнителния директор и Старшата група за управление. И ясна промяна в тази насока е подборът на специални пратеници и посланици. Необходимо е и последователното придвижване по различните етажи на властта.

Генералния секретар трябва да продължава да подобрява комуникационния капацитет на Организацията. ООН трябва да общува по начин, който всеки разбира, както и да използва съвременните цифрови платформи, за да достигне до обикновените граждани и да се направи много за уникалния и мощен имидж на Организацията.

Ценности

Мир, справедливост, човешко достойнство, толерантност и солидарност са залегнали в Хартата и ни обединяват заедно. Тези стойности са в центъра на всички култури и религии в света, отразени и в свещените книги – от Корана, през Евангелията и Тората, до Панишадите и Пали канона.

Както Кофи Анан се изрази, „разбира се, толкова общи ценности не разрешават всички проблеми и не премахват възможностите различните общества да ги решават по различни начини. (…) Всяко общество заслужава пространство, което да не нарушава или подкопава универсалните ценности. Те имат право да изразяват ценностите по начин, който отразява техните собствени традиции и култура.”

Във времена на несигурност, когато хората се чувстват несигурни за своето бъдеще, когато тревогите и страховете се насърчават и  експлоатират от политически популисти, старомодни националисти или религиозни фундаменталисти,успехът на ООН и международната общност лежи върху общия ни ангажимент към нашите общи ценности. ООН трябва да се гордее с разнообразието си. Разнообразие, което само обогатява силата на изразяването на нашата обща човечност.

Превод: Андреа Йовева

Редакция: Светослава Димитрова

Оригинална версия