Визия на Сърджан Керим

„Да се опиташ да разбереш останалите означава да унищожиш стереотипите без да отричаш или игнорираш различията.“ – Умберто Еко  

Въведение

Несъмнено, ние, като човечество, сме изправени пред изпитание. Светът е изправен пред неописуеми терористични атаки, екстремизъм, основани на полов признак насилие, бедност и глад, екологични катастрофи, граждански войни и въстания. И ако има нещо, което може да ни върне към човечността, това е вярата, доверието и партньорството между нации и народи, които могат да възстановят нашите, разкъсани от война и опустели, общности.

Всеки път, когато приближа сградата на Организацията на Обединените нации, аз съзерцавам визуалната симфония на 193-те знамена. Те изразяват една перфектна хармония и мирно единство, красиво в своето разнообразие. Всички заедно те олицетворяват надежда, изкупление и бягство от самоналоженото страдание на човечеството. Те гордо символизират каузата и целта на Организацията на Обединените нации. Безшумно, те представляват света.

Винаги съм вярвал и ще продължа да вярвам в Организацията на Обединените нации. Вярвам във визията й и в нейната мисия за опазване на мира и сигурността, многостранната дипломация и равните човешки права. И поради тази причина приемам за мой дълг да допринасям и съдействам към поддържане на тази глобална кауза.

Във времена на смут, ООН е служила за систематизиране и развиване на международното право; тя направи възможна защитата на правата на човека като установи международни норми, разреши конфликти, чрез укрепване на мира и мироопазващи мисии, събра световните лидери заедно, за да определят целите свързани с климатичните промени и създаде условия, които насърчиха постиженията на хилядолетното развитие, както и Целите за устойчиво развитие.

Общият дебат на 70-ата сесия на Общото събрание на ООН беше счетен за юбилей и ретроспекция на работата на Организацията в последните седемдесет години. Изрази се признание и потвърждение на постиженията и постигнатите цели до този момент, а същевременно, лидерите и държавите членки изразиха решителността си да направят Организацията по-прозрачна и ефективна в справянето с всички глобални предизвикателства, пред които е изправен светът днес.

Като кандидат за поста Генерален секретар на ООН  и почитайки визията на държавите основателки, бих искал да дам подробности за моите цели и приоритети свързани с програмата на ООН.

Част 1

Реформиране на Организацията на Обединените нации – значително предизвикателство и нелека задача

1.1 Реформа в управлението

На 23 декември 2015 г. всички 193 нации в Общото събрание на ООН се събраха, за да приемат бюджет от 5.4 милярда долара, с цел осъществяване на съществени цели, изложени за периода 2016-2017 г. Тъй като финансовите предизвикателства са все още съществуващи и очевидни, Генералният секретар Бан Ки-Мун ни напомни за решаващата роля, която ООН заема, заявявайки: „През цялото това време, ние правим всичко възможно, за да изпълним мандатите, които сте ни дали. Ръководим се от две важни задължения. Първо, нашият дълг да отговаряме на нуждите на хората по света. И второ – нашата отговорност да направим максималното с ресурсите, които ни доверявате. Чрез изобретателност, упорит труд и старание, ние ще се изправим пред предизвикателството.”

Ние трябва да гарантираме, че органите на Организацията на Обединените нации ще достигнат пълния си потенциал и ефективност. Несъмнено, балансът между СИЛАТА, олицетворена в Съвета за сигурност и ЛЕГИТИМНОСТТА, въплътена в Общото събрание, не трябва да бъде нарушаван и не трябва да се създава излишно напрежение между двата органа, тъй като всички те са взаимносвързани и взаимнозависими един от друг. Реформа на Съвета за сигурност, както и на Общото събрание, заслужава пълно внимание и трябва да отразява настоящите реалности.

Нуждаем се от по-активна и последователна система на ООН и по-силна ангажираност от всички членове на Общото събрание. Можем да започнем, насърчавайки всички страни членки на Организацията на Обединените нации да изпълняват своите отговорности; като обърнат сериозно внимание върху независимостта на всички народи; като осъзнаят, че важните въпроси по програмата на Общото събрание не са свързани с цифри, а с хора; и чрез включването на множество външни актьори в работата на събранието, за да затвърдят правата си и се ангажират в усилията за упражняване на тези права по-устойчиво и универсално.

Имайки това предвид, Генералният секретар трябва да привлече внимание към интереса на цялата организация в нейната цялост, от една изчерпателна и приобщаваща гледна точка. В тази връзка, една от основните ми цели като кандидат за поста на Генерален секретар ще бъде точно тази идея за създаване на приобщеност и по-голяма ефикасност в рамките на системата на ООН.

С други думи, задаването на конкретни цели и срокове за прилагане на реформата в управлението трябва да е с най-висок приоритет за Генералния секретар и Секретариата.

Във връзка с равенството между половете, ще отбележа, че в момента съотношението на мъже и жени в най-висшите постове на ООН е 28 към 72 в полза на мъжете.

Целта ми, в рамките на 5-годишния мандат, би била равномерно разпределяне, отнасящо се до ръководните позиции в Секретариата на ООН, което е в пълно съответствие с непрекъснатите усилия на Генералния секретар Бан Ки-Мун по време на неговия мандат. Равното представителство, било то въз основа на пол или географско разположение, е от съществено значение за поддържане на ефективна и единна организация, където гласовете на всички групи и индивиди биват чути.

Длъжни сме да осъзнаем, че след изминалите 10 години, времената са се променили, светът се е променил и ООН подлежи на промяна. Това е причината да направя реформата в управлението мой първи приоритет.

Тази реформа трябва да се ръководи от доброто управление като основен принцип. Впоследствие, доброто управление трябва да се практикува на всички нива, местни, регионални и международни.

а) Оптимизирани процеси

Институционалната памет символизира един от стълбовете на Организацията на Обединените нации, до такава степен, че осигурява законодателна легитимност и играе решаваща роля във функционирането на Организацията. Тя представлява един от най-високите добродетели на ООН, но и една от най-слабите и страни. Третирането на последователността като метод на работа на Организацията, със сигурност е добродетел. Въпреки това, в същото време ние осъзнаваме недостатъците на прилагането на собствените ни цели и принципи на практика. За да запазим институционалната памет в нейната цялост, е нужно много повече амбиция, умение и усилие, отколкото само да възстановим Общото събрание.

Като част от процеса на управление на реформата, трябва да бъде направен един цялостен метод за преразглеждане на приети резолюции с обширно последващо действие на това, което е било извършено до този момент.

Налице е необходимост от цялостно преразглеждане на мандата, за да се гарантира, че Общото събрание ще премахва дублирането и припокриването. Целта ще бъде да се оптимизира използването на ресурсите и използването им по сметката на развитие, която след това може да бъде използвана за изпълнението на програмата за развитие, след 2015 г.

Освен това, резултатите от текущите процеси за преразглеждане на мирните операции включват Специални политически мисии (SPMs), както и преразглежданията на Комисиите за изграждане на мир (PBC) и на Фонда за изграждане на мир, трябва да служат като основа за рационализиране на използването на политически мисии и предотвратяването на тяхната прекалена продължителност. Това ще рационализира увеличаването на мироопазващия бюджет, който до момента възлиза на приблизително 8 милиарда долара.

б) Ефективно управление на ресурсите

В момента не съществува единен регистър или списъци на консултанти и експерти, които да бъдат използвани от службите на Секретариата, оставяйки вратата отворена за различни начини на манипулация. Налице е необходимост за установяване на определени разпоредби спрямо отношението с консултанти и експерти.

Също толкова важен е контролът на разходите. Контролирането на бюджетните разходи трябва да се прави на половин-годишна база, за да се избегне недостиг на разходите за една година и прекалено харчене, когато времето за обсъждане на бюджета наближи. Отдели, които постигат спестявания след изпълнение на мандата си трябва да бъдат възнаградени, не наказани с бюджетни съкращения.

Накрая, управлението на човешките ресурси се нуждае от реформа, по-специално чрез прилагането на мобилността и рамка за развитие на кариерата. Човешки ресурси трябва да има по-широки възможности да преместват членове на персонала по структурни звена или седалища в рамката на подобряването на отношенията със Съюза на персонала.

в) Методи за оптимизация

Това, което може да се оцени, може да се управлява; това, което може да се управлява, може да се осъществи.

Измерване на резултатите е първата стъпка, която води до подобрение във всяка организация и ООН не е изключение. Самото обръщане на внимание на нещо, ще вдъхнови нови идеи и ще провокира усъвършенстване. Конкретни стъпки за реформиране на управление включват:

• Създаване на ефикасна, опростена и оптимално функционираща организация, което е осезаем принос, който може да бъде направен в рамките на пълномощията на Генералния секретар.
• Подчертаване на концепцията „Да работим като един“, включително подобрена координация, съгласуваност и синхрон в рамките на системата на ООН.
• Развиване на култура за решаване на проблеми в цялата организация.

1.2 Реформа на Съвета за сигурност

Изминаха осем години от началото на междуправителствените преговори относно реформата на Съвета за сигурност, който прие резолюция 62/557 с консенсус по време на моето председателство на 62-та сесия на Общото събрание на ООН. Неоспорими усилия бяха направени впоследствие, за да се намалят различията между заинтересованите страни, по въпроси с изключителна важност за процеса на реформа.

Трябва да признаем съвсем честно и с пълно уважение към различните интереси и съответни позиции – сега е време да открием пътя към резултатно ориентирани решения. И нарочно споменавам решения, защото се нуждаем от пътна карта, съставена от верига от решения, която ще ни отведе до вратите на Устава на ООН, за да завърши този изключително важен и сложен процес.

1.3 Ролята на Общото събрание в укрепването на ООН

Когато става въпрос за Общото събрание, няма смисъл да се обсъжда само неговото „съживяване”. Вместо това, трябва да се определи и посочи ролята на Общото събрание в укрепването на Организацията на Обединените нации. С други думи, Общото събрание трябва също да бъде реформирано, а не единствено ревитализирано. Освен това, Общото събрание трябва да стане по-релеватно, ефективно и прозрачно в практикуването и споделянето на своите функции и правомощия, както е предвидено в членове от 10 до 17 в Устава  на ООН.

Икономическият и социален съвет (ИКОСОС) представлява един важен аспект от системата на ООН и нужно да бъде постигнато по-голямо сътрудничество с Общото събрание, наред с усилията за неговото реформиране с цел засилена ефективност.

Част 2

Архитектура на сигурността

Призивите за помощ на невинни граждани от Париж, Бейрут, Кения, Нигерия, Турция, руският пътнически самолет и други събития, разтърсиха основата на нашето съществуване и ни призоваха да преоценим приоритети си. Създаването на световна антитерористична коалиция с ООН на преден план се превръща в абсолютна необходимост в глобалната борба срещу терора. Трябва да сложим край на този цикъл от насилие, насочвайки се директно към коренните причини, от които произхожда. Ето защо, притежаването на структурирана архитектура на сигурността във вътрешната рамка на ООН е основно за решаването на всички други взаимосвързани приоритети.

Речта на президента Кенеди, посветена на мира, през месец юни 1963 г. Ясно подчертава, че „(…) не съществува един, прост ключ за (този) мир, не съществува отлична или магическа формула, която да бъде приета от една или две сили. Истинският мир трябва да бъде продукт на много нации, резултат от множество дейности. Трябва да бъде динамичен, не статичен, променящ се, за да посрещне предизвикателствата на всяко поколение. Защото мирът е процес – средство за справяне с проблемите.” Моето разбиране на това визионерско изказване е необходимостта от фундаментална промяна на разбирането, че опазването на мира и сигурността е подход, при който няма печеливш, към подход, при който всички печелят.

Едва наскоро, Съветът за сигурност на ООН прие исторически резолюции, които са насочени към борбата с глобалния тероризъм и екстремизъм чрез начините на дипломация и мирно разбирателство. Единодушното приемане на резолюция 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за спиране на огъня или спиране на военните действия в Сирия, както и определяне на график за мирни преговори, подпомогнати от ООН, за пореден път доказа, че дипломатическият диалог може да бъде от решаващо значение във време на конфликт. Освен това, резолюция 2253 (2015) на Съвета, отнасяща се към заплахите за международния мир и сигурност, причинени от терористични актове (също частично спонсорирани от правителството на Сирия) потвърди разбирането, че колективната борба срещу тероризма и чрез стратегически многостранни усилия, може да доведе до положителни резултати.

Осъзнавам необходимостта от засилване на прилагането на контра-терористичната стратегия на ООН в борбата срещу екстремизма. Приветствам усилията на Съвета за сигурност на ООН за приемането на резолюция 2253 (2015) по глава VII от Устава на ООН, известна като 1267/1989/2253 Комитет по санкции Ал-Кайда и ИДИЛ (Даеш).

Либийското политическо споразумение за сформиране на правителство на национално единство в Сирия представлява едно успешно споразумение, подпомогнато от ООН, и от голямо значение за Средиземноморския и Близкоизточния регион. Затова, единодушно приетата, от Съвета за сигурност, резолюция 2259 (2015), която одобри Римското комюнике от 13 декември 2015 г. за осигуряването на подкрепа към Националното съглашенско правителство в Либия, беше от съществено значение за въвеждането на процес на стабилизация, не само в Либия, но и също в Северноафриканския регион. Приветствам усилията от страна на ООН и подкрепям тези основополагащи резолюции на Съвета за сигурност, които изобразяват рамката за поддържане на мир и стабилност в света. Систематично и добре координирано сътрудничество между ООН, политическите правителства, регионалните организации, бизнеси и неправителствени субекти, може да бъде ключово за създаването на важни мрежи в адекватната борба срещу тероризма.

Всички тези приети резолюции имат една очевидна обща черта, не само от гледна точка на желания начин как трябва да функционира Съвета за сигурност, когато става въпрос за поддържане на мира и глобалната сигурност, но те също така изпращат ясно послание, че връщането към дипломация е единственият правилен начин това да се получи. Този подход следва да бъде приложен в случаите на Украйна, включвайки пълното прилагане на Минското споразумение.

Представата за сигурност претърпя значителна промяна. Човек не може да прави сравнение между заплахите през 2015 г. и заплахите през 1955 г. и 1965 г. Тероризъм, климатични промени, миграция и други феномени несъмнено повлияха парадигмата на сигурността.

По време на общия дебат на 70-тата сесия на Общото събрание, държавите членки много ясно изразиха твърдата си подкрепа за изграждането и подобряването на сигурността, което е и в сърцевината на дейностите на ООН.

Резолюцията на Общото събрание на ООН 47/120, приета през 1992 г., в контекста на приетия документ „Дневен ред за мир”, насърчава Генералния секретар на ООН да „продължи (…) да обръща внимание на Съвета за сигурност, по негова персонална преценка, към всеки случай, който може да представлява заплаха срещу международния мир и сигурност, заедно с препоръките си по въпроса.”

а) Мироизграждане

Мироизграждането представлява важен аспект във възстановяването на демократичните ценности и предотвратяването на различни видове конфликти в застрашени държави. Комисията на ООН за мироизграждане изпълнява централна роля в гореспоменатия процес, именно като свързва заедно съотносимите фактори в хода на действие както национални правителства с международни дарители, предлагайки и препоръчвайки стратегически мерки за следвоенно мироизграждане. Вярвам, че трябва да бъдат делегиран нужните усилия за по-нататъшното развитие и подкрепа на мироизграждащите участници в откриването на всякакви възможни недостатъци или пречки, които да възпрепятстват процеса на стабилизация.

Сесията на Комисията за мирозиграждане, провела се през 2015 г., проучи изключително актуални въпроси като „междуправителствени направления за повишена предвидимост на финансирането за мироизграждане и минимизиране на влиянието на съществуващия подход на липса на координация и взаимодействие по отношение на финансирането на хуманитарните дейности и тези в областите на развитието и сигурността, спрямо съгласуваността и ефективността на ООН.“

Генералният секретар трябва държи тези предизвикателства високо в приоритетите на своята програма, за да постигне пълна ефикасност на нейния мироизграждащ аспект.

б) Мироопазване

Продължавайки напред, един от най-важните стълбове на Организацията на Обединените нации, когато става дума за установяването на мир и сигурност, в истинския смисъл на тяхното значение, са мироопазващите мисии. Наличието 16 мироопазващи операции и една специална политическа мисия – Мисията на ООН за подпомагане в Афганистан (UNAMA), подчертава голямото значение, но също така и отговорност, които ООН има като водеща в процеса по преминаване от конфликт до мир в разкъсани от войни региони.

От както мироопазващите мисии създават условия за стабилност и улесняват пътя към устойчив мир, често пъти подпомагайки в процесите на възстановяване, разоръжаване, демобилизация и асимилация в районите, изложени на риск, прави тази функция на Организацията на Обединените нации основна за изграждането на синергия и поддържането на глобална сигурност.

По време на първата мироопазваща мисия на ООН в началото на Арабско-израелската война 1948 г., 120 невъоръжени лица искаха да направят трайна промяна в света, насърчавайки мира и сигурността. Моя визия и цел е, подобряването на мироопазващите и мироизграждащите дейностите на ООН, да бъде един от най-важните приоритети в програмата.

в) Сигурност на индивида

Сигурността на индивида обхваща идеята, че истинска стабилност може да бъде постигната само ако хората живеят в безопасност и с достойнство, свободни от бедност и отчаяние. Безопасността е знакът за свободата от страха, докато благосъстоянието е целта на свободата от оскъдността. Идеята зад „отговорността за защита“ – като част от концепцията за сигурността на индивида – е основана на подхода, че „държавата носи главната отговорност за защита на населението от геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и етнически прочиствания, и техните подбуди.“

Въпреки това, ООН и Общото събрание трябва да бъдат основната връзка в глобално действие насочено към изграждането на свят, където на всеки индивид е гарантирано свобода от страха и свобода от оскъдността, с равна възможност за напълно развиване на техния човешки потенциал. Като президент на 62-рата Сесия на Общото събрание на ООН, аз твърдо се застъпвам за концепцията на сигурността на индивида, за да получим по-добро разбиране за това как закрилата и овластяването на индивидуални човешки същества, в допълнение към националната сигурност, стои в сърцето на цялостната архитектура на сигурността.

От изключителна важност е, насърчаването на програмата за сигурността на индивида да бъде съвместно усилие. Трябва да съберем заедно страните членки, международни организации, агенции на ООН, граждански организации и неправителствени организации, както и да поддържаме близки отношения с доказани партньори като Съветническия борд за човешка сигурност и Мрежата за човешка сигурност

Вървейки напред, ние трябва да се опитаме да направим сигурността на индивида принцип, който е най-добре отразен в широк обхват от дейности на ООН – от мироизграждане, човешки права, развитие, и миграция, до околната среда, равенство между половете и борбата срещу организираната престъпност и човешки трафик.

Част 3

Устойчиво развитие, климатични промени и финансиране за развитие

Холистичният подход свързващ устойчивото развитие, климатичните промени и финансирането за развитие, определяйки ги като взаимно зависими и взаимно подсилващи стълбове, беше вече разпознат по време на Световната среща за устойчиво развитие на ООН в Йоханесбург през 2002 г. и потвърден на Срещата за устойчиво развитие Рио+20.

Изпълнението на Целите за устойчиво развитие може да бъде ефективно и всеобхватно само ако върви ръка за ръка и едновременно с климатичните промени и финансирането за развитие.

а) Цели за устойчиво развитие

С приемането на Програмата за устойчиво развитие 2030 през септември 2015 г., ООН създаде всеобща визия за един по-добър свят. Това също така има практически последици при решаването на критични предизвикателства като бедност и пандемични заболявания.

Ключовият въпрос в рамките на 17-те Цели за устойчиво развитие и 169-те подцели е справянето с бедността във всичките й форми.

Наборът от цели, които се основават на работата на историческите Цели на хилядолетието, се опитват да трансформират света и хората и да не оставят нито едно човешко същество на заден план. С други думи – отваря нови хоризонти за всички хора, навсякъде, чрез партньорството.

За да се сложи край на извънредната бедност в Африка, се изисква инвестиция в дребните селскостопански производители, както и в инфраструктурата, включително пътищата, ЖП линии, пристанища и комуникационни мрежи.

Желаните резултати ще бъдат постигнати чрез рационализиране на програмата на ООН спрямо устойчиво развитие и приемането на формат за вземане на решения, към който да се придържа.

Да поставим бедността като първата цел за устойчиво развитие означава да бъдат предоставени условия за постоянен икономически растеж към регионите в света, които все още са изправени пред крайна бедност – най-вече в тропическа Субсахарска Африка, където повече от 400 милиона души живеят в крайна бедност.

Освен това, друг регион сериозно засегнат е Южна Азия (Индия, Бангладеш, Бутан, Непал и Пакистан), където повече от 500 милиона души живеят в крайна бедност.

 

б) Климатични промени

Парижкото споразумение за изменение на климата (COP 21), прието през декември 2015 г., беше основано върху признаването на връзката между климатичните промени, устойчивото развитие и финансирането за развитие.

Обещавайки международно сътрудничество и съвместни действия за намаляване на глобалните емисии на парникови газове, създаването на нови методи, и технологичното развитие в производството на енергия от възобновяеми източници и насърчаването на ефективни взаимодействия за справяне с климатичните промени, превръщат Парижкото споразумение в още една възможност за откриване на нови хоризонти. И ООН е институционалната му рамка, която ще вдъхнови повече действие и засилване на сътрудничеството в област, която ще изиграе ключова роля във формирането на животите на бъдещите поколения.

Парижкото споразумение, по своето съдържание и съставяне, е очевидна пакетна сделка. Всички знаят, че пътят от „Срещата за Земята” в Рио от 1992 г., през Срещата в Берлин 1995 г. (COP 1), до Срещата в Париж 2015 г. (COP 21), беше дълъг и труден. Отне повече от очакваното и нужно време. Човек би размишлявал върху причината, поради която пътят беше толкова продължителен, но фактът е, че липсата на адекватен подход или постоянство от загрижените партии, спрямо преследването на пакетна сделка, надделя. Така, ние най-после достигнахме желаното споразумение, основано на признанието за връзката между климатичните промени, устойчивото развитие и финансирането за развитие.

И, най-важното, споразумението се състои от приложими компоненти, нужни за успешен и всеобхватен подход за справяне с промените в климата. Тези компоненти включват: смекчаване, адаптация, загуби и щети, финансиране, технологично развитие и трансфер, изграждане на капацитет, прозрачност на действията и подкрепата, глобална преоценка на дейностите, осигуряване на влизане в сила на решенията и съгласуваност.

В допълнение на това, поставянето на срокове по време на процеса на прилагане, е също толкова важно, за да бъдат постигнати целите, поставени в Парижкото споразумение. В предстоящия период, включително на определяне на срокове за 2016 г., 2017 г., както и 2023 г., което ще служи не само за задаване на процеса в движение и допринасяне за инвентаризацията, но и ще ускори съгласуваното действие на всички нива; местно, регионално, национално и глобално.

Като председател на на 62-арата Сесия на Общото събрание на ООН, аз подчертах важността на участието на заинтересованите страни и недържавните субекти в дейностите свързани с климатичните промени. Високо ефективен подход е насърчаването на заинтересованите бизнеси да намерят цялостно решение за промените в климата – с всички страни, работейки заедно за увеличаване на инвестицията в технологиите по разумни начини – така че, например увеличаването на продукцията на биогоривни култури да не доведе до увеличаване на продоволствената несигурност и по-високи цени за основни храни.

Организацията на Обединените нации трябва да служи като движеща сила за ангажирането на цялото световно общество и да води общи действия за поддържането на глобалното затопляне под контрол. ООН трябва да обръща специално внимание на нуждите на най-слабо развитите страни, развиващите се страните без излаз на море  и малките островни държави, чиито сигурност е под постоянна заплаха, дължаща се на климатичните промени. Те трябва да са на приоритетно място в програмата на Генералния секретар.

в) Финансиране за развитие

Програмата за действие от Адис Абеба беше от основно значение за осигуряването на основа или рамка за финансиране за развитие, с амбициозни задачи за приключване на бедността и постигане на продоволствена сигурност. Този резултат демонстрира продължителните усилия на нациите за изпълнението на Консенсуса от Монтерей и Декларацията от Доха относно финансирането за развитие.

Както подчерта Генералният секретар Бан Ки-Мун „Резултатите в Адис Абеба ни дават основата за възобновено глобално партньорство за устойчиво развитие, което няма да остави никой назад.”

Тази концепция бе отново подчертана на 20-та годишнина от Срещата в Рио, в окончателния резултатен документ за Срещата, с ясното задължение за постигане на устойчиво развитие като:

• Осигурява стабилен, приобщаващ и безпристрастен икономически растеж
• Създава по-големи възможности за всички, намаляване на неравенствата, повишаване на основните стандарти за живот
• Насърчава справедливо и социално развитие и интеграция
• Насърчава интегрирано и устойчиво управление на природните ресурси и екосистеми
• Добро държавно ръководство, включително ограничаване на корупцията и лошото управление на наличните ресурси
• Бъде ключова роля на частния сектор в предоставянето на ресурси и инвестиции
• Осъществи параметри свързани с Официалното подпомагне за развитие (ODA)

Като човек, който е бил ангажиран в частния сектор, като мениджър, както и в публичния сектор, включително назначения в системата на ООН, аз напълно разпознавам и подкрепям Публичните частни партньорства (PPP) като средства и механизми, които могат съществено да допринесат към прилагането на целите за финансирането на развитие. Публичните частни партньорства могат да бъдат използване за увеличаването на допълнително финансиране за частния сектор през ключови сектори за развитие, водени от национални и регионални правителствени политики и приоритети за устойчиво развитие.

Част 4

Човешки права и гражданско участие, равенство между половете, и образование

а) Човешки права и гражданско участие

С поставянето на началото на ООН в Сан Франциско през 1945 г., в Преамбюла към Устава на организацията е вградено, че ние, народите на Обединените нации, сме твърдо решени да „(…) потвърдим отново нашата вяра в основните права на човека, в достойнството  и ценността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените, както и в равенството на големите и малките народи (…)”. Седемдесет години минаха и все още един от най-важните стълбове, на които се основава организацията е защитата на основните права на човека. Платформата на ООН за човешките права винаги е била цялостна и необходима.

Организацията на обединените нации положи основополагащата база за защита на човешките права чрез създаването на законова рамка, международни договори и учредявайки ключови органи, които да насърчават и почитат принципите, делегирани в рамката. Чрез резолюция 217 А от Общото събрание на ООН, през 1948 беше приета Всеобщата декларация за правата на човека. През 1993 г., б създадена позицията на Върховния комисар на ООН по правата на човека и впоследствие, през 2006 г., бе създаден Съветът по правата на човека. Ролята на тези органи бе от централно значение и в някои региони критична за повишаването на осведомеността по отношение на правата на човека.

Въпреки че такива институции и документи съществуват в системата на ООН, много време и усилие е нужно да бъде отделено за укрепването на тези механизми, които са от съществено значение за следенето на нарушения на основните човешки права и които осигуряват пътя за индивидуална свобода и достойнство.

Ето защо е ненужно да споменавам, че в този контекст гражданското участие е един от ключовите компоненти в сложната и преплетена мрежа за изграждане на синергия, с цел укрепване на сътрудничеството и увеличаване на функциалността на различните органи в системата на ООН.

б) Равенство между половете

Жените представляват голяма и важна част от политическия свят и ние не можем да обсъждаме глобалния прогрес, без да признаем значението на еманципирането и овластяването на жените. Идеята за равенство между половете и стесняване на пропастта между половете представлява един от най-важните ми приоритети в платформата ми за ООН, като абсолютна предпоставка за постигането на справедливо и демократично общество.

Вместо само да обсъждаме равенството между половете, ние трябва да предприемем действие за постигането на разбиране и достигане до пропорционално равновесие между мъже и жени във всички сфера на политическото, социално, икономическо и културно управление.

Насърчаването на равенство между половете и овластяването на жените е ключово за напредъка на развитието, мира, сигурността и правата на човека. Изцяло подкрепям и приветствам всеотдайния труд на Звеното на ООН за равенство между половете и овластяване на жени (ООН Жени), и всички подкрепящи го, агенции и партньори, за каузата на равенството между половете.

Нещо повече, през 2000 г. Съветът за сигурност прие резолюция 1325, в която се подтикват всички актьори да повишат участието на жените и да въплътят принципите за равенството между половете във всички дейности и усилия на ООН. Резолюцията предоставя редица важни оперативни мандати, с участието на страните членки и субектите от системата на ООН.

За да ръководи, чрез даването на пример, за ООН е нужно да премине през систематични промени и моята цел ще бъде да променя такива грешни интерпретации и да предоставя равен глас за жените, за да покажат тяхната експертиза и професионализъм в системата на ООН. В духа на Пекинската декларация и платформа за действие (1995), ние не трябва да забравяме, че овластяването на жените е овластяване за човечеството.

в) Образование

Четвъртата цел за устойчиво развитие е посветена на каузата за постигане на свободно и качеството образование за всички и си е поставила за цели, приемането на всяко дете в училище, подобряване на условията за учене, изграждане на нови и реновиране на съществуващи учебни заведения, елиминиране на половите противоречия и насърчаване на приобщаването. УНИЦЕФ, заедно с Глобалната инициатива за образование на Генералния секретар на ООН, постигат огромен прогрес в реализирането на тези цели.

Като един от моите приоритети, аз вярвам, че глобалното развитие и прогрес на нашите общества зависи от съществуването на образовано, квалифицирано  и социално осведомено гражданско общество. Знанието и образованието са от изключително значение за индивидуалния растеж и са от централна важност за напредъка на обществото.

Достъпът до образование не трябва да представлява привилегия за някои, а основно човешко право, предоставено на всеки индивид. Поразително е, че в съвременния свят на технологичен напредък и политическо развитие, 103 милиона младежи по целия свят страдат от липса на основни умения за грамотност и са изправени пред многобройни пречки, за да получат образование, като например, липса на пътища, класни стаи, учебници или учители.

Докато говорим за образование, е необходимо да спомена отново връзката с първата цел за устойчиво развитие – бедност, която представя важно измерение на човешките права в света. По отношение на въпроса с неграмотността, 839 милиона души живеят в крайна бедност и прекарват ежедневието си в условия под минимума за човешко съществуване с $ 1,25 на ден. Успоредно с образованието, осигуряването на работа трябва да бъде основен императив на днешния век. Всички тези фактори взети заедно могат да помогнат на глобалните дейности за елиминиране на бедността във всички региони по света. Нещо повече, и достъпът до образование и здравеопазване, и изкореняването на бедността, чрез равнопоставено наемане на работа би трябвало да останат главен приоритет за следващия Генерален секретар.

Част 5

Миграция

Поставянето на миграцията като неизменна част от приоритетите ми за дневния ред на ООН, не е резултат от настоящите миграционни потоци. По-скоро е основано на представата, че цялата история на човечеството е свързано с миграцията. Скоро станахме свидетели на най-голямото бежанско разселване, надминавайки всички предишни рекорди и стигайки до шокиращия брой – 60 милиона, „от които 1 на 122 човека, по целия сят, е принуден да бяга, поради конфликт или природно бедствие.” Станахме свидетели на жестоки сцени: удавени деца,  жени починали от задушаване, глад, отчаяние, страх в очите на милиони невинни лица. Близо 4000 жертви са отчетени в тревожната статистика за бежанци, пътувайки в търсене на мир, сигурност и по-добро бъдеще за семействата си.

Имигранти от Сирия, Афганистан и няколко на брой африкански държави намериха убежище в Турция, Ливан, Йордания, Саудитска Арабия и други нации, които отвориха границите си за мигранти. Ако се погледне само Сирийската криза, разселените са над 7 милиона, който е най-големият отчетен брой след Втората световна война.

Големият приток на бежанци идващи в Европа хвана много от страните неподготвени и ни напомни, че трябва да бъдат приложени спешни и конкретни мерки. Въпреки това, когато адресираме мигрантската криза е от изключителна важност да го правим с отношение на приобщаване, солидарност и находчивост. Приветствам скорошните решения на Европейския съюз да подпомогнат бежанските програми на ООН с финансовата помощ.

В допълнение, някои мигранти са жертви на климатичните промени, което е всичко друго, но не и абстрактно явление. Има хора, страдащи от ефектите на разселването поради увеличаването на наводнения, суши и подновяването на болести като Ебола в африканския континент. Тези уязвими хора се налага да напуснат селата, градовете или държавите си, поради екстремните условия. Съществуването на „климатични“ бежанци не е просто концепция, но един тъжен факт. Ето защо е ясно, че решенията на проблемите на масовото преместване на хора трябва да бъдат глобални и ние трябва да създадем интегриран глобален съюз за действие.

Върховният комисар на ООН за бежанците и Международната организация за миграция разработиха и приеха регулаторни процедури, които със сигурност са значителни мерки, върху които ние трябва да надграждаме. Също така приветствам инициативите и всички усилия на Генералния секретар Бан Ки-Мун по отношение на миграцията и вярвам, че първата световна хуманитарна среща в Истанбул май месец 2016 г. ще се превърне в традиция и ще постави началото на конкретни цели, решения и задължения за справяне а хуманитарните предизвикателства. Това ще бъде от полза за Световната среща, която ще се проведе в началото на 71-та сесия на Общото събрание на ООН, за предприемане на подходящи дейности за защита правата на мигрантите.

Прилагането на ефективни процедури при посрещане на проблемите на миграцията, защитата на правата на мигрантите и техните нужди, осигуряване на подслон и подходящи условия, са важни ценности, които могат да подсилят световната солидарност. Независимо нацията, религията или културата, човешкото семейство споделя едно общо желание  за мир, просперитет и щастие, и аз силно вярвам, че ролята на ООН, за постигането на такъв просперитет, е ключова.

Част 6

Как да изпълним целите си

Нужно е да използваме три главни средства, за да изпълним тези рискови приоритети.

а) Многостранност

Многостранноста може да бъде сравнена с водопад. Винаги намира своя път, независимо колко камъни и скали трябва да издълбае. Съществуването на МЕРКОСУР, БРИКС, АПЕК, Г-20 и други, не намалява значимостта на ООН. Ролята на тези организации не е да заместват ООН, а по-скоро да я допълва. Всъщност, светът е изправен пред неоспоримата тенденция към мултиполярността в провеждането на международни отношения.

Доказателство за сложността и функционалността на многостраността в ООН е обхващането на 193 нации с тяхната уникалност и разлики в размер, архитектура, население и традиции. Тази концепция на приобщаване е мултиаспектна и, преди всичко, комплексна група от взаимоотношения. Тя става все по-важна при разпространението на демокрацията и подпомагането на споразуменията между нациите.

Многостранността е нова парадигма за постигане на ефективно сътрудничество между нациите, особено през ООН като единствената всеобхватна многостранна организация на глобално ниво.

б) Партньорства

Изграждането на партньорства е ценно средство, което бавно излиза на преден план на глобалната политическа сцена, показвайки еволюция от класическите сфери на влияние или интерес. Партньорствата трябва да бъдат изградени на солидни основи, чрез съгласувани условия, които ще предотвратят конфликти.

Партньорствата са съвременните алтернативи на сферите на влияние. Те трябва напълно да отразят и да се придържат към образа на съвременния свят; свят на глобализация, многостранност, регионална интеграция и устойчиво развитие.

Ако разчитаме на релевантни примери, партньорствата между ООН и организации като Европейския съюз, Африканския съюз, МЕРКОСУР и други, показват съществеността на такива обвързаности в международните отношения.

Имайки предвид, че служат на каузата си, партньорствата могат да допринесат съществено към запазването на мира и сигурността на глобално, регионално и местно ниво.

в) Превантивна дипломация и посредничество

Значението на посредничеството в поддържането на мира и сигурността е предвидено в Устава на ООН. В глава VI, член 33, както и член 36. Приложението му като метод и процедура в работата на Съвета за сигурност е видна.

Тук, аз виждам възможност за Генералния секретар да покаже действие, насочени към подпомагането на Съвета за сигурност в съответствие с член 33 и 36, особено в подготовката и в поправянето на път за приемане  на решения от Съвета в случай на спорове по своята програма. И тази програма е в пълно съответствие с член 99 от Устава.

По време на 66-та Сесия на Общото събрание на ООН, медиацията, като двигател за разрешаване на спорове, се превърна в централна дейност. Сега повече от всякога ние сме свидетели на необходимостта да оценим и да се върнем към медиацията като главен инструмент за разрешаване на конфликти, особено във времена на кризи и конфликти от комплексен характер.

Генералният секретар трябва да е по-забележим и да демонстрира лидерство от гледна точка на ангажирането му в посредничество.

Част 7

Кандидатът

Никой не може да отрече, че единствено принципите, целите, ценностите и програмите имат значение, когато трябва да гласуваме за избирането на човек за поемането на определена позиция. Характерът също е важен. Много. С всичките му негативи и позитиви.

Сигурно си задавате въпроса „какъв тип човек би бил достатъчно добър за тази позиция?“

Мога да говоря само за себе си. Аз съм враг на повърхността и импровизацията. Индивид, които е ориентиран към резултата, с твърда решителност да успее в постигането на общи цели.

Идвам от едно кътче на земята, което сигурно има доста дълга история. Минало е почти през всичко, свързано с колективния опит на човечеството; от изграждане на нация, до унищожаване на общи държавни образувания, от мирно разрешаване на конфликти до ужасяващи и жестоки войни за територии и граници, от хуманен начин за справянето с малцинства до геноцид, от живеене в мизерия и бедност до наслаждаването на високи стандарти за живот, от страдание под диктаторство до приемане на демокрация и свобода от нации и индивиди.

Казвайки това, аз твърдя, че няма по-добро училище и обучение да сублимира и да включва възможностите, уменията, усещането и квалификациите за такава изключителна мисия като позицията на Генерален секретар на ООН.

Няма абсолютно никаква нужда да се спекулира относно ролята на Генералния секретар в системата на ООН. ООН е много ясна: В глава XV, член 97 се казва: Генералният секретар е „главният административен служител на организацията.“ Като такъв, Главният секретар и Секретариата трябва да служат на всички страни членки в изпълнението на всички значителни приоритети от програмата на ООН и да улесни приобщеността  и всеобхватността в цялата организация.

За да направя всичко това ефективно, позволете ми да перифразирам великия ирландски писател Джордж Бърнард Шоу, който е казал: светът се нуждае от хора, които могат да мечтаят за неща, които никога не са били, и питат защо не? И човек не може да не се съгласи напълно.

Признателност: Бих искал да изкажа най-искрената си благодарност към членовете на екипа ми за техния ценен принос и участие в подготовката на този документ – Нела Ташкова, Стефани Трпков и Афродита Несторовска.

Оригинален текст.

Превод: Никола Данаилов, Виолета Върбанова