Водните ресурси — причина за сътрудничество, не конфликт

0
1120
21297814170_0faa0e4362_z
Снимка: UNAMID/ Creative Commons

Акцентирайки върху факта, че три четвърти от държавите членки на ООН споделят реки или езера със съседни страни, Генералният секретар на ООНБан Ки-Мун подчерта, че те би трябвало да бъдат причина за сътрудничество, а не конфликт.

“Необходимостта от координираност при управлението на водите е от особено значение, тъй като има повече от 260 международни реки и още най-малко толкова трансгранични водоносни хоризонти”, заяви Бан Ки-Мун по време на дебата в рамките на Съвета със сигурност, който беше отворен и за държави извън него.

В анекс към документ, изготвен от Сенегал, който е председател на Съвета за месец ноември, по същия начин, по който разногласия относно петрол или територия водят до конфликти, разногласия относно водни ресурси водят до конфронтации, ако не се вземат мерки навреме. В този смисъл, дебатът е възможност да се обменят добри практики и механизми за сътрудничество и медиация, които да спомогнат за предотвратяването на конфликти, смятано за една от слабостите на ООН.

15225687200_1474787296_z
Снимка: NASA/ Creative Commons

Генералният секретар каза още, че достъпът до водни ресурси може да изостри напрежението между две държави, давайки за пример враждебната конкуренция за оскъдните водни ресурси в Дарфур — регион в западната част на Република Судан и Афганистан, а също и протестите и насилието срещу добивните компании от страна на местните общности в Перу.

От друга страна, споделените водни ресурси в исторически контекст, са накарали “противници” да работят заедно и неведнъж са били решаващ фактор за изграждане на взаимно доверие, както при междудържавни, така и при вътрешнодържавни конфликти. Бан Ки-Мун подкрепи това твърдение, отбелязвайки, че през втората половина на XX век са подписани над 200 договора, касаещи водни източници.

В допълнение, Генералният секретар изрази мнение, че споразуменията относно международните реки са повишили сигурността и устойчивостта на речните басейни. За пример може да бъде посочено споразумението за водите между Индия и Пакистан от 1960 г., което е известно с факта, че е оцеляло през поне две войни, множество сблъсъци и дипломатически кризи през годините.

17817761125_4650d33b67_z
Снимка: Gabriel de Castelaze/ Creative Commons

Заслужава да бъде споменато и дългогодишното сътрудничество, касаещо река Сенегал, между трите крайречни държави — Мали, Мавритания и Сенегал, което представлява крайъгълен камък за стабилността и мира в региона.

Не на последно място, миналата година беше подписана декларация между правителствата на Судан, Египет и Етиопия, която се отнася до Нилския басейн. Подписването на документа беше последвано от няколко формални и неформални обсъждания, превръщайки го в отправна точка за изграждане на взаимно доверие.

Бан Ки-Мун сподели, че ООН активно насърчава потенциала на водите, като средство за сътрудничество.  За пример може да бъде дадена работата по така наречената хидро-дипломация на Регионалния център за превантивна дипломация за Централна Азия към ООН. Освен това Конвенцията за водите на Икономическия комитет за Европа вече е отворена за присъединяване на всяка държава членка на ООН. Главната цел на документа е да се създаде международна рамка за разрешаване на трансгранични конфликти, свързани с водни ресурси. Като допълнение към него, Департаментът по политически въпроси и програмата на ООН за околната среда (UNEP) публикува наръчник, съдържащ най-добрите практики в тази област.

Генералният секретар обърна внимание и на негативните последици от климатичните промени, ролята на жените в управлението на водите на местно ниво, както и на “задържането” на водни ресурси като военна стратегия, казвайки че “въпреки тези сериозни предизвикателства, трябва да признаем потенциала, който споделените водни ресурси имат за установяване на сътрудничество.”  Той призова страните да се ангажират и инвестират във “водната” сигурност, като средство за осигуряване на дългосрочен мир и сигурност”.

Източници: Изявление на Генералният секретар на ООН, Официално писмо на постоянния представител на Сенегал 

Върху материала работи: Александра Александрова

NO COMMENTS