Какво е чувството да прекараш шест седмици на километри от дома, опознавайки чужда култура и помагайки на други младежи да извървят „17-те стъпки“ към промяната? На този въпрос отговориха 21 доброволци от 12 държави, които преподаваха в български училища чрез неформални методи на обучение как Целите за устойчиво развитие могат да бъдат постигнати. Младежите са част от проект „17 стъпки“, реализиран от AIESEC Bulgaria, Дружество за ООН в България и младежките делегати на България към ООН, Анина Йовкова и Димитър Димитров. Представяме Ви четирима от тях:
Образованието е първата стъпка към всички останали Цели
Луз Адриана е от Мексико, завършила е специалност „Индустриален дизайн“. Луз споделя, че преди да отпътува за България родителите й я попитали защо й е да отива в чужда страна толкова далеч от дома, след като може да помага и да бъде доброволец в Мексико. На този въпрос Луз има ясен отговор: „Ние живеем на една и съща планета, в един и същи дом, така че няма значение дали отиваш в Бразилия, Китай или където и да е, защото можеш да помогнеш навсякъде“.
За Луз главната пречка пред постигането на Целите за устойчиво развитие е, че много хора не осъзнават проблемите, пред които всички ние сме изправени. Затова първата стъпка, която трябва да предприемем е да разпространим информацията. Луз смята, че образованието е най-важната цел, от която трябва да се започне, за да бъдат постигнати всички останали.
Не трябва да чакаме правителствата, а да действаме веднага
Рафаел Криспим е на 22 години, от Бразилия. Пътуването и доброволната работа в България за Рафаел са били толкова важни, че той напуска работата си, за да участва в проекта „17 стъпки“. Рафаел смята, че опитът в България ще бъде полезен за кариерата му в областта на комуникациите.
Преподавайки на българските ученици за Целите на устойчиво развитие, е било необходимо да привлече вниманието им и да ги вдъхнови за промяната. Рафаел разказва, че по време на учебните часове е провеждал дискусии с учениците. Най-обсъжданата цел в класовете, в които е преподавал, е била Цел 10 – „намаляване на неравнопоствеността“. По време на дискусиите се случвало учениците да приемат трудно мнението на другите и дори да спорят на български, който за него е изцяло неразбираем. Рафаел и колегата му обаче помагат на учениците да достигнат до консенсус и да уважават мнението на другия, макар и то да е различно. Урокът, който преподават на българските ученици е, че винаги трябва да мислим в глобална перспектива. „Ако това бе спор между две държави, това би могло да доведе до война. Затова трябва да решаваме конфликтите по мирен път“, споделят пред учениците доброволеците.
Младите хора в България искат да променят света
Паулина Мендоса e от Мексико, изучава „Международни отношения“. На българските ученици Паулина казва, че понякога с на пръв поглед малки действия, можем да достигнем до много хора и да осъществим голяма промяна.
Тя смята, че младите хора в България наистина искат да променят света, в който всички живеем. Паулина споделя, че първото нещо, което пита учениците в началото на всеки час е било какво знаят за Организацията на Обединените нации. Тя остава учудена, че много от тях не са чували за ООН и се стреми да промени това.
Ако канадец може да дойде в България и да работи за промяната, защо младите хора в България да не могат?
Винсънт Ли е от Канада. За разлика от Луз, Паулина, Рафаел и много други доброволци, той не преподава в софийските училища, а е единственият участник в проекта, който прекарва шест седмици в Пловдив. Докато останалите младежи прекарват повече време заедно и с младите хора от България, Винсънт има възможност да опознае културата в дома на българското семейство, където е настанен.
Винсънт е впечатлен от интелигентността и будния ум на българските ученици. Според него обаче, много от тях смятат, че нямат способността да променят ситуацията в България. Някои от тях смятат, че е по-добре да напуснат страната. Винсънт обаче показва на учениците, че има и друга гледна точка. Това, което той прави е да ги попита: „Ако в 21 век канадец може да дойде в България и да работи за промяната, какво Ви кара да смятате, че Вие самите не можете да промените ситуацията?“. Също така, доброволецът споделя пред тях: „Сега може да искате да напуснете страната, но Ви гарантирам, че много от Вас ще искат да се върнат обратно“.
Лили е ученичка в София. Тя е една от десетките гимназисти, които се запознават с доброволците. Лили споделя, че преди часовете с тях, не е чувала за Целите за устойчиво развитие. Неформалните методи на обучение и отношението на младежите променят перспективата на Лили и я правят по-отговорна към света и хората около нея. Тя споделя, че вече дори рециклира отпадъци.
Доброволците са единодушни, че ще запазят най-добри спомени от прекараното време в България и че младите хора могат да променят страната и света към по-добро. Единственото, което им трябва е вдъхновение и подкрепа. Именно това те получават след срещите си с доброволците. След края на учебните часове учениците споделят, че се чувстват по-уверени и мотивирани да предприемат малките стъпки към голямата промяна.
Целите за устойчиво развитие са приети от всички 193 държави членки на Организацията на Обединените нации през декември 2015 г. Всяка от 17-те Цели има конкретни подцели. Необходимо е всяка държава да приеме Стратегия за изпълнението на Програма 2030, а участието на правителства, неправителствен и бизнес сектор, и гражданското общество ще доведе до изпълнението на амбициозния план до 2030 г.
