Децата разказват: на училище в Ирак

0
1118

1 aHrBkFf50_w6s4SyBQX9Ng

В Ирак 40 процента от населението е на възраст до 14 години. Задължителното образование продължава 6 години, а етапите на обучение са три. След последната вълна на насилие, която обхвана страната, по данни на УНИЦЕФ над 3 милиона иракски деца не ходят на училище. Дейностите на ООН и на международната общност са насочени към подобряване на ситуацията. Работи се по различни проекти като например спешно подсигуряване на учебници и реконструкция на училищни сгради. УНИЦЕФ полага специални усилия, за да може гласът на децата, засегнати от конфликти, също да бъде чут. Ето някои от техните истории:

10351092_474393109369584_7744154510973222823_n

Името ми е Кристина. На 10 години съм, от Каракош в Иракски Кюрдистан. На 8 юни (2014 г. – бел.ред.) семейството ми дойде тук, без да притежава нищо, но сега имаме почти всичко, което ни трябва, за да живеем. Трябваше да напусна училището ми в Каракош, но сега посещавам часове и уча. Рита, Мариам и Арка са най-добрите ми приятели. Ние учим и играем заедно. Една нощ дъждът започна да вали, докато учехме. После стана толкова студено, че трябваше да спрем, защото нямахме зимни дрехи, които да ни пазят от студа. Изплашихме се и книгите ни се намокриха, но все още мога да ги чета.

УНИЦЕФ поддържа 149 палаткови училища на територията на Ирак. Като цяло има остър недостиг на средства за хуманитарната помощ в страната. До края на 2015 г. 3.6 милиона деца няма да имат достъп до образование, освен ако необходимите средства не бъдат осигурени.

11057310_545577092251185_5032206825820008230_n

Зубайда и Луеза (Lweza) са две малки момичета на 9 години, които през 2014 г. бягат заедно със семействата си от насилието в Синджар, Ирак. В момента те са в 3-ти клас. Зубайда казва: В началото беше много трудно да свикнеш с живота тук в лагера. Всички бяха разстроени и изплашени и нямахме нищо, но сега имаме всичко и сме много щастливи. Луеза си припомня: Беше много тъжно, все още си спомням как оставихме всичко и дойдохме тук, без да притежаваме нищо. Не мога да го забравя. Луеза иска да стане доктор, когато порасне, защото е загрижена за здравето на хората и мрази да ги вижда да страдат. Зубайда иска да бъде учителка и да помага на другите деца да учат.

Насилието в Ирак води до вътрешното разселване на над 2.5 милиона души. Някои от тях са настанени в лагери, където децата и техните семейства имат осигурен подслон, защита, чиста вода, достъп до здравеопазване и образование. Много от хората обаче живеят извън лагерите в изоставени сгради или училища, а в някои случаи дори под мостове и на открити полета.

1 -2BM9oVcvdV2esfJWTt_Yg

Гледах другите деца в лагера как ходят на училище сутрин – казва Сараб, на 14 години. Миналата година, когато град Синджар в Ирак е атакуван, Сараб и 12-членното й семейство бягат. Двете превозни средства, с които пътуват обаче се разделят и Сараб не е виждала семейството си оттогава. Сега тя трябва да се грижи за шестима от своите роднини, както и за възрастната си баба. Сараб обича училището. Казва, че й е липсвало и е добра ученичка. Любимият й предмет е английският. Обичам семейството си и ми липсват родителите ми. Да се върна на училище е малък спомен за живота, който оставихме зад гърба си.

Всяко дете има право на достъп до качествено образование, както и право на безгрижно детство, мечти и надежди.

Изготвил: Радост Карамихалева

Снимки: UNICEF Iraq, UNICEF Iraq, Ammar Asmaro, Khuzaie

Източници

NO COMMENTS