Автори: Леонор Скенази, Зак Рауш и Джонатан Хайдт
Едно честосрещано обяснение за това защо децата прекарват толкова много от свободното си време в гледане на екрани е следното: смартфоните и социалните мрежи са пристрастяващи. Децата зяпат своите устройства и се социализират онлайн вместо на живо, защото са научени да искат именно това.
Но тук липсва част от пъзела на тази история. Ще покажем гледната точка на тези, които обикновено нямат възможността да я изразят: тази на децата. Това, което ни каза, представлява всеобхватна картина на променящото се американско детство – и по-важното – как да направим тази промяна „добра“.
През м. март американска компания за пазарни проучвания и анализи „the Harris Poll“ изследва повече от 500 деца на възраст 8-12 г. в САЩ. Те ни предоставиха безпогрешни доказателства, че „телефонното детство“ е в пълна сила. Мнозинството от тях отбелязаха, че имат смартфони и около половината от 10-12 годишните деца споделиха, че повечето или дори всички техни приятели използват социални мрежи.
Тази дигитална технология дава достъп на децата до виртуални светове, които са им позволени за разглеждане много повече, отколкото е истинският свят. Около 75% от децата на възраст 9-12г. играят често онлайн играта „Роблокс“, където си общуват с приятели и дори непознати. Но повечето от децата споделиха, че не им е разрешено да бъдат навън без възрастен. По-малко от половината от 8-9 годишните са ходили сами до магазина, а на около ¼ не им е разрешено да играят без надзор дори в собствения им преден двор.
И все пак това са свободите, за които децата бленуват толкова много. Поискахме от тях да изберат любимия си начин за прекарване на време с приятели: 45% желаят неструктурирана игра, като баскетбол и да опознават квартала си; 30% искат да участват в дейности, организирани от възрастни, като например „Малка Лига“ или балет; и 25% предпочитат социализиране онлайн. Налице е очевиден победител.
Децата искат да се срещат на живо без екрани или надзираване. Но именно защото децата са ограничени във възможностите си за социализиране в истинския свят сами, те се позовават на единственото нещо, което им позволява да си играят без възрастния контрол: техните телефони.
От 80-те години на XX в. насам родителите се страхуват все повече и повече, че времето, в което не надзирават децата си, ще ги изложи на физическа или емоционална вреда. В друго проучване на Харис, помолихме родители да споделят какво би станало, ако две 10-годишни деца са оставени в местния парк да поиграят без да има възрастни наоколо. 60% смятат, че децата ще се наранят. Половината от тях смятат, че ще бъдат отвлечени.
Тези предположения нямат нищо общо с реалността. Според Уаруик Кайрнс (автор на „Как да живеем опасно“), отвличането в САЩ е толкова рядко, че едно дете трябва да прекара средно 750 000 години навън без надзор, за да бъде отвлечено от непознат. Родителите познават най-добре своите съседи, разбира се, и трябва да ги оценяват внимателно. Но тенденцията да се надценяват рисковете носи своята опасност. Без истинска свобода децата не получават шанса да развият умения, увереност и способността да разрешават ежедневни казуси. Всъщност, независимостта и играта без надзор се асоциират с добри резултати за менталното здраве.
Все пак, родителите прекарват повече време, надзиравайки децата си, отколкото родителите през 60-те години на XX в., въпреки че сега работят повече и имат по-малко деца. Без значение от семейните доходи, семействата вярват, че организираните действия са ключът за безопасността и успеха на децата. Игрите на площадката отстъпиха пред организираните турнири. Игрите на гимнастички в парка се превърнаха в отборни мажоретни тренировки. Децата са притиснати на задната седалка в собствения си живот – оставени, взимани и безкрайно обгрижвани. Тяхната независимост се свива, а с нея нивата на тревожност и депресия се увеличават. И не страдат само те. През 2023 медицински специалист посочи прекомерната грижа като причина за днешните високи нива на стрес в родителите.
Децата винаги ще имат повече свободно време, отколкото родителите могат да наблюдават – това е празнина, която устройствата изпълват. „Излез навън“ бе тихо заменено от „Влизай онлайн“. Със сигурност не обвиняваме родителите за това. Социалните норми, обществата, инфраструктурата и институциите, които някога подпомагаха свободната игра, сега се провалят. Да кажеш на дете да излезе да си играе навън, когато няма други деца, с които да си играе, не работи.
Затова сме толкова щастливи, че хората от американското общество експериментират, за да престроят американското детство, и да вкоренят свобода, отговорност и приятелство в неговите корени. В Пиедмонт, Калифорния, група родители са започнали да оставят децата си в парка всеки петък, за да играят ненадзиравани. Понякога децата спорят или им доскучава – което е добре. Способността да се справят със скуката и конфликта е важна част от развитието на децата. По други места, като църкви, библиотеки и училища създават игрални клубове без екрани. За да се улесни прехода от екрани и надзор, „Игрална лаборатория за външни игри“ към Университетът на Британска Колумбия развиха безплатен онлайн инструмент, който помага на родителите да намерят начини да дадат повече време навън на своите деца и да им помогне да разберат защо това е необходимо.
Повече от хиляда училища в национален мащаб са започнали да използват свободната програма на Лет Гроу. Учениците в тази програма получават ежемесечна домашна работа: Да направят нещо сами, с позволението на родителите им, но не и с тяхната помощ. Децата използват тази възможност да катерят дървета, готвят ястия. Някои най-накрая се научават как да си вържат обувките.
Има и други знаци, че положението се подобрява. Друг проект помага на 50 общества от Ню Джърси да намалят екранното време и да възродят идеята за свободна детска игра, като вкарват „4 нови норми“. Това лято, в Нюбърипорт Мазачузетс, дава награди всяка седмица на деца, които правят нещо ново сами. Момчетата скаути са отворени за всички млади хора, желаещи да се присъединят. Можем да продължим списъка.
Това, което се наблюдава в данните и на изпратените ни истории от родители е както семпло, така и проникновено: Децата, които са отгледани пред екрани, копнеят за истинска свобода. Сякаш им липсва свят, който никога не са познавали.
Първоначално може да не ни хареса да им дадем повече свобода. Но ако родителите искат да техните деца да оставят телефоните си, трябва да „отворят входната врата“. Почти ¾ от децата от нашето проучване се съгласяват със следното твърдение: „Бих прекарвал по-малко време онлайн, ако имаше повече деца от квартала ми, с които да си играя на живо.“
Ако нищо не се промени, Силициевата долина ще продължи да доставя по-нови модели „приятели с изкуствен интелект“, които са винаги налични и ще се погрижат за всяко детско желание. Нека не допускаме случаи като „14-годишно дете се влюби в изкуствен интелект“ или „Изкуствен интелект уби сина ми“ да станат тенденцията на XXI в. Но изкуственият интелект никога няма да запълни всички детски желания. Дори настоящото дигитално поколение копнее за това, което техните родители са имали: време с приятели, лице-в-лице, без възрастни.
Днешните деца искат да прекарат детството си в истинския свят. Нека им върнем това, което им принадлежи!
Източник: списание „The Atlantic“, 4 август 2025
Връзка: https://www.theatlantic.com/ideas/archive/2025/08/kids-smartphones-play-freedom/683742/
Преведено от: Цветина Стойчева
