Доклад на Мрежата за наблюдение и насилие по границите от м. септември показва системни прояви на насилие срещу мигранти по външните граници на Европейския съюз. В него авторите разказват за 40 случая, в които служителите на държавите, охраняващи външните граници на Съюза, упражняват натиск върху хора, преминаващи през Гърция и Балканския маршрут за Европа.
За изготвянето на най-новия от поредицата доклади, които се публикуват ежемесечно от организацията, са проследени историите на 1548 души – мъже, жени и непълнолетни. Мрежата за наблюдение алармира за няколко често срещани форми на насилие.
Насилствено преместване на хърватско-сръбската и македоно-гръцката граници
През септември Мрежата за наблюдение публикува три случая на т. нар. директни отблъсквания /насилствено преместване/ на 27 души от Хърватия към Сърбия. Отблъскванията стават на хърватската граница при град Товарник – една от предпочитаните области от незаконно преминаващите мигранти, заради връзката с железопътен и автомобилен прелез със Сърбия. Описаните случаи се характеризират с използване на различни форми на насилие като ритане или удряне на транзитните групи от хърватската полиция, а в два от инцидентите – с конфискуване собствеността на преминаващите. Жертви на отблъскване са станали както мъже и жени, така и деца.
На македоно-гръцката граница също се наблюдава увеличаване на насилствените отблъсквания В доклада от 8 септември 2020 г., респондент описва как той и трима други са бити два пъти от две различни групи офицери при залавянето им. Те срещат и по-нататъшно насилие на границата с Гърция. Най-често използваните средства срещу мирно преминаващите включват побои с палки, клони на дървета и други видове пръчки, ритане, използване на лютив спрей.
Нападения с неформални оръжия
Полицията използва различни оръжия при залавянето на бежанци през Балканския път и Гърция като щурмови пушки, пистолети, палки. Наред с тях, често органите на реда използват и импровизирани оръжия. През септември Мрежата за наблюдение документира използването на камшик с дължината на кабел, вързан към края на дървена палка от румънската полиция за насилствено отблъскване на група сирийци преди връщането им в Сърбия.
Импровизираните оръжия не се използват само в тази гранична зона. В Хърватия също има многобройни доклади, които документират използването на клони от дървета срещу хората или други подобни. Законът позволява някои от действията на граничните служители в името на националната сигурност, но прилагането на формални и неформални оръжия срещу хората, бягащи от война, не бива да нарушава и правата на бежанците.
Верижни връщания от Австрия
Австрийската полиция обикновено не е замесена при отблъскванията, главно защото Хърватия и Словения действат като буферни зони и най-често поемат отговорността. Наскоро, доброволци от неправителствената организация No Name Kitchen, които осигуряват храна и материали от първа необходимост за бежанците, са записали показанията на човек, който разказва как той и четирима други, всички от Сирия и Мароко, са били заловени от австрийските власти и изпратени до Босна и Херцеговина. Групата е задържана в австрийското село Лаафелд, а оттам през няколко държави, т.нар. верижно отблъскване, което се основава на съвместни патрули .Те са откарани до словенската граница, после в Хърватия, и чак накрая, в Босна и Херцеговина.
Още през 2019 г. Мрежата за наблюдение записа първия случай на верижно отблъскване, инициирано от австрийските власти – група, която беше прехвърлена през Унгария в Сърбия. Както при последните случаи, регистрирани от Италия, Австрия изглежда ще се превърне в допълнителна връзка към верижните отблъсквания заради подписаните правни споразумения с останалите страни от Съюза.
Граждани на трети страни извозват незаконно мигранти
В доклада от август 2020 г. Мрежата за наблюдение идентифицира нова тенденция – използването на граждани на трети държави да отблъскват незаконните мигранти от териториалните води на Гърция към Турция. През септември бяха оповестени 14 случая на отблъскване през река Еврос. Респонденти разказват, че лица, най-често от Пакистан и Афганистан, са принудени от гръцката полиция да управляват лодките с преминаващи и да ги връщат в турската част на Еврос.
Средният брой на хората, отблъснати през септември, е 74 души. Обикновено, преминаването на групите става с лодки, които са с капацитет до 10 човека. Броят на преминаващите винаги надхвърля тази бройка, а водачите на лодките трябва да правят множество рисковани маневри . Удавянето в резултат на преобръщане на лодки и залавянето от турските власти са постоянна заплаха. Тези общи черти, възникващи при отблъскванията на Еврос, предполагат, че този начин на действие може да се превърне в неофициална политика на гръцката сухопътна граница.
Когато говорим за отблъсквания по външната граница на Европейския съюз, няма как да пропуснем Гърция. Само за септември, Мрежата за наблюдение отчита 2 случая на отблъскване на 59 души обратно в Егейско море. Подобни истории се потвърждават и източниците на други организации и медии. На 14 август “Ню Йорк Таймс” публикува разследване, че Гърция „отблъсква“ в морето мигранти, които се опитват да достигнат до нейната територия. Над 1000 лица, търсещи убежище от март досега, са били „отблъснати“, твърди вестникът, като се позовава на независими източници и турската брегова охрана. В отговор на тези обвинения, в интервю за CNN, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис отрече тази информация и заяви, че Гърция има „строги, но справедливи“ политики за управление на границите:
„Ако има някакъв инцидент, който трябва да бъде проучен, ако има някакво преувеличение в даден момент, аз ще бъда първият, който ще го разгледа. Гърция е държава, която зачита върховенството на закона, предоставихме убежище на десетки хиляди хора.“
Ръководителят на миграционната политика в Европейската комисия – Илва Йохансон, заяви, че е обезпокоена от обвиненията за отблъскване на хора по външните граници на Европейския съюз, а твърденията трябва да бъдат разследвани както в Гърция, така и в целия ЕС.
„Не можем да защитим границите си, като нарушаваме правата на хората“
Макар и с ресор „Вътрешни работи“, комисар Йохансон, няма правомощия да разследва предполагаемо неправомерно поведение на представители на държавите – членки на европейско ниво. Ето защо, в новия Пакт за убежище и миграция, който беше публикуван от Европейската комисия на 23 септември, комисар Йохансон предложи да се създаде нов механизъм за наблюдение на границите на държавите членки, за да се гарантира, че няма да има повече подобен тип отблъсквания. В своето предложение, тя включва и допълнително задължение всички членки на Съюза да разследват появата на такъв тип твърдения за отблъсквания на хора. За да влезе в сила, Пактът за убежище и миграция ще трябва да получи зелена светлина от Европейския съвет и от Европейския парламент.
Агенцията на ООН за бежанците и Международната организация по миграция също реагираха на предложения пакт. Те апелират Европейския съюз да осигури наистина съвместно и принципен подход, който да разглежда всички аспекти на миграцията и управлението на убежището. Двата органа на ООН се надяват, че Пактът ще даде нов старт за преминаване от ad hoc кризисен подход в Европа към общ, който е по-изчерпателен, добре управляван и предсказуем, както в рамките на Съюза, така и извън него.
„Пактът дава възможност на Европа да покаже, че може да отстоява основното право на убежище, като същевременно си сътрудничи по прагматични политики за идентифициране на нуждаещите се от международна закрила и споделяне на отговорността за тях“, каза Филипо Гранди, върховен комисар на ООН за бежанците.
Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Minority Rights Group Europe.
*Мрежата за наблюдение на насилието по границите е проект между различни организации и НПО-та, работещи на територията на Западните Балкани и Гърция, които се занимават с документиране на нарушения по границите, насочени към хората в движение. Участниците разполагат с обща база с данни на уебсайтове, използвана като платформа за събиране на свидетелства и интервюта от свидетели, потърпевши за действия, нарушаващи правата на хората.
**No Name Kitchen е неправителствена организация, съставена от доброволци от няколко държави и развиваща дейността си в Сърбия, Босна и Херцеговина и Гърция. Те осигуряват храна, дрехи и други неща от първа необходимост на бежанците в тези региони.
