[:bg]Експертна среща за отворените образователни ресурси[:]

0
728

[:bg]

ol
Снимка: Pixabay

През изминалата седмица в Париж се проведе експертна среща за изработване на едногодишен проект „Отворени образователни ресурси: Индикатори за приложение и въздействие на национално ниво“. Тези показатели ще предоставят базата данни, необходима за изготвянето на политики, както и за наблюдение и оценка на ефективността на инициативите, свързани с отворените образователни източници на национално ниво. Експертната среща свика всички водещи експерти в областта на алтернативните образователни източници, за да споделят своите идеи и препоръки към проекта.

Терминът „отворени образователни ресурси“ за първи път е въведен през 2002 г. на форум на ЮНЕСКО за въздействието на Open Courseware (онлайн платформа за образователни материали)  върху висшето образование в развиващите се страни. Оттогава, е налице значително увеличение в използването и споделянето на отворени образователни източници. Отворените образователни ресурси представляват цифровизирани материали, предоставени за свободно ползване  на преподаватели, студенти и самостоятелно учащи се, за да бъдат използвани за обучение, преподаване и изследвания.

Въпреки широкото разпространение на програмата за отворените образователни източници, все още има много малко начини за измерване и оценка на нейното приемане и ефективност по отношение на целите за глобално образование, само предположения за техния потенциал и успеха, който биха постигнали. Това, което липсва в момента е разработването на индикатори, които да бъдат приети от различни организации и правителства, и да уеднаквят приемането и използването на отворените образователни източници в световен мащаб.

ЮНЕСКО в сътрудничество с Института за статистика и Общността за учене (Commonwealth of Learning) ще поеме водеща роля в разработването на набор от показатели за приемането  и въздействието  на отворените образователни източници, върху държавите-членки. Този проект има за цел да определи индикаторите за прякото отражение, което политиката по приемане и използване на алтернативни  образователни източници има на национално ниво.

Източник: UNESCO

Върху материала работи: Радостина Ивчева

 [:]