С развитието на човешката цивилизация през вековете се наблюдава усъвършенстване на редица физически и когнитивни качества у човека. Въпреки това в последните две столетия се откроява една парадоксална и все по-забележима тенденция – значителното увеличаване на късогледството сред населението. Това явление се е превърнало в почти обичайна част от ежедневието на съвременния човек, като проблемите със зрението не се разглеждат толкова като здравословен проблем, а като масово разпространено явление. Но какво точно представлява късогледството? Как се очаква да се развие в бъдеще? Какво може да го предизвика? Какво може да направи човек, за да намали шансовете за развиване на миопия?
Късогледството, още наричано миопия, е проблем със зрението, при който човек вижда добре наблизо, но неясно надалеч. Това е поради това, че слънчевите лъчи, които влизат в окото, се фокусират малко преди ретината, вместо върху нея – както би следвало при неувредено зрение. За да се коригира, хората с късогледство носят очила или лещи с отрицателен диоптър. Най-често хората имат късогледство, защото очната ябълка е по-дълга от нормалното или има неправилна кривина на роговицата. При повечето хора късогледството започва в детска възраст и постепенно се влошава.
Причини
Причините за късогледство са обвързани с гените на човек, времето, което прекарва на изкуствена светлина и пред екран. Излагането на дневна светлина стимулира отделянето на допамин в ретината, който естествено потиска удължаването на очната ябълка. Друг фактор е неотменимата употреба на технологиите в ежедневието ни. Четем, пишем, работим, гледаме, играем пред екрани, а след ковид пандемията тази тенденция се засили още повече. Генетиката също има значение – рискът при деца с късогледи родители е от 3 до 6 пъти по-висок, но според експерти средата и начинът на живот играят ключова роля в развиването на миопия.
Прогнози за бъдещето
Според прогнози към 2050 г. почти половината от населението ще страда от късогледство. В някои азиатски държави процентът сред младежите вече надхвърля 80%. В Европа и Северна Америка късогледите не са толкова голяма част от обществото, но тя се покачва.
Един от водещите фактори е продължителната работа на близко разстояние до екран (“близка работа”). Проучвания показват, че всеки час, прекаран пред екран, влошава зрението на децата, като според списанието на Американската медицинска асоциация (Journal of the American Medical Association) четири часа време пред екран на ден увеличават риска от миопия с 97%. Това проучването доказва и че един допълнителен час пред екрана увеличава вероятността от влошаване на зрението с 54% за хората, които вече имат късогледство.
Последици
Късогледството не е просто нужда от очила или лещи. Сериозното късогледство (над -6 диоптъра) повишава риска от редица усложнения: от отделяване на ретината и глаукома до катаракта и загуба на зрение в по-късен етап от живота. Поради нарастващия брой късогледи се очаква по-осезаем натиск върху социалната и здравната система, което от своя страна може да доведе например до икономически загуби в резултат на намалена продуктивност поради зрителни проблеми.
Превантивни и терапевтични подходи
Един от успешните примери за превенция е тайванската програма „Tian-tian 120“, която задължава учениците да прекарват поне два часа на ден навън. След въвеждането на този режим честотата на миопия сред децата е спаднала, въпреки че общата тенденция расте поради учене и време, прекарано пред екран. Тайванските здравни експерти насърчават училищата да организират част от часовете навън и ограничават продължителността на т.нар. “близка работа”.
Какво можем да направим, за да намалим шансовете си за развиване на късогледство? Експертите препоръчват почивки и разнообразие на фокуса по метода 20-20-20 (на всеки 20 минути работа – 20 секунди поглед към далечината). Друг съвет е ограничаване на екранното време, което включва да намалим развлекателната употреба на устройства. Освен това е препоръчително комбинирането на изкуствено с естествено осветление, избягването на отблясъци и яркост, при което се акцентира и върху разположението на мониторите, така че да не отразяват прозорци или лампи. Една от най-препоръчваните превенции е прекарването на повече време навън (поне час и половина).
Миопията днес не е просто индивидуален проблем, а глобална здравна тенденция. Глобалното разпространение на късогледството се обуславя предимно от промени в начина на живот – увеличена зрителна работа на близко разстояние и намалено излагане на естествена светлина. Макар генетичната предразположеност да има роля, тя не обяснява рязкото нарастване на случаите в последните десетилетия. За да може да се “забави” тази тенденция, са нужни мерки, предприети както от държавата, така и от всеки човек. Ефективната превенция изисква насърчаване на активен начин на живот, повече време навън и прилагане на съвременни терапевтични подходи. Предвид очакванията за мащабно нарастване на миопията в световен план, спешно е необходима координация между здравната и социалната система, образователните институции.
