[:bg]През последните няколко месеца международната общност, в лицето на ООН и страните-членки на ЕС, обсъжда възможността за президентски и парламентарни избори в Либия. На преден план обаче излиза въпросът дали средиземноморската страна е в състояние да ги проведе.
По думите на хуманитарния координатор на ООН за Либия Мария Рибейро:
„Настоящата криза в Либия – която се намира в състояние на конфликт след оспорваните избори през 2014 г., следствие от свалянето на дългогодишния лидер Муамар Кадафи през 2011 г. – представлява резултат от продължаващите враждебни действия на съперничещите си фракции, политическата нестабилност и липсата на ефективно управление, което води до по-нататъшно разпадане на функциониращите системи в рамките на страната.“
Последните избори за парламент се провеждат през 2014 г., когато противниковите въоръжени групи са по-малко организирани, а политическите разногласия все още изглеждат разрешими и въпреки това довеждат до масови безредици и хаос, продължаващ и до днес. Страната е под контрола на няколко въоръжени групировки, а централната власт не е способна да им повлияе. Съществуват две правителства – нефункциониращ парламент и остатък от стар парламент, действащ в качеството си на консултативен орган.
С цел стабилизиране на положението в страната, специалният пратеник на ООН за Либия, Гасан Саламе, създаде план в три стъпки – измяна на политическото споразумение от 2015 г., което бе широко оспорвано и доведе до международно признато, но парализирано правителство; провеждане на национална конференция; свикване на референдум за конституция и провеждане на избори в рамките на до една година след това. В момента на дневен ред е третата стъпка, без да са изпълнени първите две. Нейният неуспех е предопределен – в продължение на месеци се обсъждат високорискови избори, които може и да не се състоят, вместо първо да се положат усилия за помиряване на фрагментираните въоръжени групировки и за укрепване на институциите.
Проблемът се състои и в това, че страната има нужда от действащо законодателство преди изборния ден. Мнозина възразиха срещу новата конституция, а Върховният съд на Либия постанови, че по-ниските съдилища нямат право да предприемат каквито и да било правни действия относно върховния закон, което проправя пътя на референдума. Рискът тук е, че отрицателен вот от допитването до народа би отложил провеждането на изборите за неопределеното бъдеще. На второ място, няма ясни идеи как да се гарантира провеждането на надеждни избори предвид безредиците в страната.
Поставя се въпросът защо провеждането на избори в тази напрегната обстановка да бъде окуражавано. Отговорът е, че няма нищо друго, което международната общност да може да предприеме, за да сложи край на безизходицата в Либия.
Мнозина се опасяват, че независимо от резултата, едни избори ще доведат до въоръжено противопоставяне в степен, невиждана досега. Списъкът от потенциални кандидати за президент се изчерпва със сегашния премиер Файез ал Сарадж, Халифа Хактар – ръководещ въоръжените сили, които са лоялни на парламента в източната част от страната – и най-големия син от втория брак на бившия диктатор Муамар Кадафи, Сейф ал Ислам Кадафи.
Междувременно именно състоянието на нестабилност, в което се намира страната, намери израз в Плана за хуманитарна реакция в Либия за 2018 г., лансиран от хуманитарната общност в партньорство с либийските власти. Проектите в рамките на плана имат за цел да противодействат на влошаването на условията на живот чрез разширяване на гражданските права и тяхната защита в съответствие с международното право; да осигурят достъп до най-необходимите услуги за разселени лица, бежанци и търсещите убежище.
Материала изготви: Лилиана Софкова
