Всеки пети вид пеперуда в България е застрашен от изчезване
Лятото цъфти в пълната си сила, а пеперудите – цветни и ефирни – са естествена част от пейзажа. В последните години обаче техният полет над европейските ливади, включително и в България, става все по-рядка гледка. Макар да изглеждат крехки, пеперудите са сред най-важните индикатори за състоянието на природата. Те са опрашители, храна за други животни и ясен сигнал за екологични проблеми. Изчезването им не е просто загуба на красота – то е предупреждение за нарушен баланс в природата.
Пеперудите и тяхната роля в екосистемите
Пеперудите показват доколко здрава е една екосистема. Възрастните индивиди (имаго) се хранят с нектар, опрашвайки растения, които зависят от тях за размножаването си. Гъсениците (ларвите) използват други растения за храна и така влияят върху растителните общности. Повечето видове зимуват като какавиди и при подходящи условия се превръщат в летящи пеперуди.
Гъсениците и възрастните пеперуди са изключително важни за хранителната верига – например те са храна за много пойни птици. Освен това красивите им цветове имат и положителен ефект върху човешката психика.
Основните заплахи
В Европа пеперудите са подложени на три основни заплахи: интензивното земеделие, загубата на местообитания и климатичните промени.
Интензивното земеделие води до унищожаване на традиционни ливади и хабитати, в които пеперудите намират храна и убежище. Използването на пестициди срещу вредители унищожават и безвредните видове пеперуди.
Презастрояването и урбанизацията, изсичането на гори и замърсяването води до загубата на естествените им местообитания.
Как промените в климата влияят на пеперудите
Климатичните промени засягат негативно около 20 застрашени и близо 20 незастрашени вида на континента. Меките зими например вредят на видове, приспособени към студ.
Проучване на Ентомологичния институт „Зенкенберг Мюнхеберг“ показва, че най-застрашени от климатичните промени са видовете на средни надморски височини. Те започват да летят по-рано през годината заради по-кратките зими, което нарушава баланса, установен от хилядолетия. Във високите планини поведението им остава по-устойчиво, тъй като валежите са по-решаващи за активността им.
Пеперуденото разнообразие в Европа и България
В света има около 150 000 вида пеперуди. В Европа са установени 482 вида. Най-голямо разнообразие има в южноевропейските планини – Пиренеите, Алпите и Балканите. Въпреки липсата на точни проучвания, Европейската червена книга на пеперудите отчита, че около 9% от видовете са застрашени от изчезване в Европа и 7% в Европейския съюз.
Според Националния природонаучен музей при БАН в България са установени 211 вида, което поставя родината ни на пето място по разнообразие на пеперудите в Европа. Всеки пети вид е застрашен от изчезване, а два вида вече са обявени за изчезнали – голямоокият сатир и блатното сатирче. Сред особено важните за опазване са Дардановата синевка, Матурна, Червеният аполон и Балканската жълтушка.
Примери за опазване
В Западна Европа съществуват добри практики. Организацията Butterfly Conservation във Великобритания работи със собственици на земя за опазване на редки видове. Пример е белият адмирал, зависим от растението орлов нокът. За гъсениците му е необходимо то да е частично на сянка, докато възрастните пеперуди се нуждаят от открити слънчеви пространства и цветя. Подобни специфични условия правят вида особено уязвим към промените в климата.
Какво може да се направи у нас
България все още няма национален план за защита на дивите опрашители, въпреки ясните научни препоръки. Съществува мрежа за мониторинг на дневните пеперуди, част от Европейската мрежа (eBMS), но липсват достатъчно данни, особено за райони извън защитените зони.
Експертите подчертават нуждата от редовни полеви проучвания, по-строг контрол върху пестицидите и повече зелени площи в градовете.
Зоопарковете също могат да изиграят роля чрез развъждане на видове и образователни „пеперудени къщи“.
„Насекомосъобразното озеленяване“ с растения като шипки, ябълки, лайка, цикория и коприва е едно от решенията. Пеперудите имат нужда от „мозайка“ от дървета, храсти, треви, цветя и открита почва. В градските паркове и в селските дворове е важно да се оставят неокосени кътове, за да могат дивите растения да цъфтят. Опазването на пеперудите означава и опазване на растения, птици, влечуги и бозайници.
В условията на бързите климатични промени защитата им става все по-спешна. Тяхното бъдеще зависи от днешните решения както в големите природни резервати, така и в малките кътове зеленина около нас.
Автор: Павел Василев
Работила по публикацията: Надя Михалкова
