Вече две десетилетия Европейският съюз определя присъединяването на държавите от Западните Балкани като свой геостратегически интерес. Дълго време обаче политическата инициатива от страна на Съюза не беше достатъчно ясно изразена. Едва през 2018 г. Българското председателство на Съвета на Европейския съюз постави на дневен ред перспективата за присъединяване на държавите от региона. Дългоочакваното предложение за започване на преговори с Албания и Северна Македония бе отправено почти две години по-късно – през март 2020 г., след като Европейската комисия представи нова методология за присъединяване.
Проектираната интеграция на държавите от региона бе потвърдена отново на 6 май т.г. в Загреб на виртуална Среща на върха на лидерите на 27-те държави – членки на Европейския съюз, председателите на Европейската комисия, Европейския съвет, Европейския парламент, Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. В срещата взеха участие и лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия, Северна Македония и Черна гора, които отново изтъкнаха ангажираността си с европейското бъдеще като свой категоричен стратегически избор.
В Декларацията от Загреб, приета в края на Срещата на върха, се заявява: „ЕС и партньорите от Западните Балкани споделят целта за мирна, силна, стабилна и обединена Европа, основана на нашите исторически, културни и географски връзки и взаимни интереси в областта на политиката, сигурността и икономиката.“
Увеличаването на помощта от ЕС за региона ще бъде обвързано с постигането на осезаем напредък в необходимите области, както и със зачитането от страна на партньорите от Западните Балкани на ценностите, правилата и стандартите на Съюза. В декларацията се обръща внимание и на общите предизвикателства в областта на сигурността, тероризма, корупцията, организираната престъпност, миграцията и дезинформацията, както и на задълбочаването на сътрудничеството в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС).
„Действията ни в отговор на продължаващата пандемия са пример за това как ЕС и Западните Балкани заедно посрещат общите предизвикателства.“
Във връзка с борбата срещу COVID-19, ЕС мобилизира пакет от над 3,3 милиарда евро в полза на Западните Балкани – подкрепа, която далеч надхвърля предоставеното за региона, от който и да било друг партньор. Сътрудничеството и координацията ще продължат и в бъдеще, включително през целия етап на излизане от кризата и възстановяване. След отмяната на непосредствените мерки за ограничаване на пандемията от COVID-19 ще последва нов етап на тясно сътрудничество за справяне със значителните социално-икономически последици от кризата.
Зелена светлина за Албания и Северна Македония
В края на март 2020 г. членовете на Европейския съвет се съгласиха да започнат преговори за членство в ЕС със Северна Македония и Албания. Блокът пропусна възможност да започне този процес по време на Срещата на върха за Западните Балкани, която се проведе в София през май 2018 г., както и през октомври 2019 г., когато Франция, Дания и Холандия наложиха вето на преговорите. Малко след това Париж излезе с документ с цел да реформира процеса, който Европейската комисия прие като свой нов подход за водене на преговорите за присъединяване.
Председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, определи решението за започване на преговори с двете държави като „геостратегически интерес на Съюза“ и заяви, че Европейският съюз е изпълнил своето обещание към Северна Македония и Албания, след като те са продължили да напредват с необходимите реформи.
Комисарят по Съседство и разширяване, Оливер Вархели, коментира, че откриването на преговорите за присъединяване изпраща силно и ясно послание не само до двете страни, но и до Западните Балкани като цяло. По този начин ЕС потвърждава и изпълнява своя ангажимент към европейската перспектива на региона: „настоящето му е с ЕС и бъдещето му е в ЕС“, споделя той.
Министърът на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров, определя началото на преговорите като „лъч светлина в мрака навсякъде около нас“. Страната продължава по пътя на своето евроатлантическо развитие, след като в края на март стана 30-тата държава – членка на НАТО.
Албанският премиер, Еди Рама, коментира, че след новините за започване на преговорите, Албания е навлязла в нова фаза в своята история. За разлика от Северна Македония, Албания е получила списък с условия, съставен от няколко държави членки, които трябва да бъдат изпълнени преди фактическото откриване на преговорите. Те са свързани с върховенството на закона, конкретни резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, новата избирателна реформа, правосъдната реформа и преразглеждането на новия законопроект за медиите.
Какво ново около присъединяването?
Целта на предложената от Европейската комисия методология е да направи процеса на присъединяване към ЕС, по-надежден, с по-силно политическо водачество, по-динамичен и по-предвидим.
- По-надежден процес: Процесът на присъединяване трябва да се основава на взаимно доверие и ясни ангажименти от страна на Европейския съюз и Западните Балкани с още по-силен акцент върху основните реформи.
- По-силно политическо водачество: Организиране на редовни срещи между ЕС и Западните Балкани, с които ще се подпомогне политическия диалог на високо равнище.
- По-динамичен процес: Досега преговорите се извършваха под формата на отварянето на т.нар. преговорни глави. Всяка от 35-те глави обхваща различна област от правото на Съюза. От страните-кандидатки се изисква да направят необходимите реформи в своите административни структури, както и да изменят своето национално законодателство, за да не противоречи то на правото на Европейския съюз. Когато правителството на всяка една от държавите членки е доволно от прогреса на страната кандидатка в съответната област, преговорната глава се затваря, а преговорният процес приключва след затварянето на всички глави. Предложението на Комисията е главите да се групират в шест тематични клъстера. Преговорите по всеки клъстер ще започват заедно (след като бъдат изпълнени критериите за отваряне), а не за всяка глава поотделно.
- По-предвидим процес: По-голяма яснота за това какво очаква ЕС от страните на различните етапи на процеса и предоставяне на стимули при осезаем напредък. При застой обаче преговорите могат да бъдат замразени в определени области, а в най-сериозните случаи — да бъдат спрени изцяло.
Важно е да се отбележи, че с новата методология Комисията не променя политиката си за разширяване, а прави процеса по-всеобхватен. Условията за присъединяване към ЕС са определени в Договора за Европейския съюз и от Критериите от Копенхаген, а именно – стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и закрилата на малцинствата; функционираща пазарна икономика и способност за издържане на конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС; способност за изпълнение на задълженията, свързани с членството, включително готовност за придържане към целта за политически, икономически и валутен съюз. В случая на Западните Балкани в „Процеса на стабилизиране и асоцииране“ са определени и допълнителни условия за членство, свързани най-вече с регионалното сътрудничество и добросъседските отношения.
Останалите държави от Западните Балкани
Черна гора започна преговорите си за присъединяване през 2012 г. и до момента е отворила 32 от 35-те преговорни глави, а три от тях са временно затворени. Сърбия е в процес на преговори от 2014 г. насам, като в момента е отворила 18 глави, а две от тях са временно затворени. Новата методология няма да бъде обвързваща за тези две държави, но те биха могли да започнат да я прилагат по свое желание. Косово и Босна Херцеговина все още са със статут на потенциални кандидатки.
Перспективата за членство в Европейския съюз от последните години действа като стимул за държавите от Западните Балкани да търсят решение на конфликтите помежду си. Примери за това са диалогът между Косово и Сърбия във връзка с обявяването на независимостта на Косово, както и Преспанското споразумение между Гърция и Северна Македония относно името на западната ни съседка. Ролята на Европейския съюз в тези процеси е изключително важна. Благодарение на постепенното разрешаване на двустранните спорове се затвърждава стабилността в региона, което води до стабилност и в целия Европейски съюз.
В момента Съюзът е най-важният търговски партньор на държавите от Западните Балкани, както и най-големият инвеститор в региона. В негов интерес е непрекъснато да подчертава своята ангажираност към Западните Балкани – особено предвид нарастващото влияние и увеличаването на инвестиции от страна на Китай, Русия и Турция. Очаква се Западните Балкани да останат на централно място в политическия дневен ред на Европейския съюз и в следващите месеци, включително след като Германия поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през м. юли.
Материала изготви: Велислава-Михаела Крачунова
