[:bg]
„Ние, активните хора, определяме посоката на дигитализация“. С тези думи започна своето изказване Матеус Франдежевски, президент на младежката секция на Конфедерация на европейските синдикати. Като един от гост лекторите на дискусията „Да подготвим Европа за бъдещето, дигитални умения за всички“, той изтъкна както позитивните, така и негативните страни на дигитализацията.
„Преди 15 години, когато започнеш работа, се задържаш там, понякога и до пенсия. Днес младите хора нямат сигурност на пазара на труда. Някои от професиите дори са заменени с роботи.“
В тази връзка Матеус Франдежевски даде за пример Полша, където младите хора навлизат в пазара на труда на възраст между 16-18 години, но липсва осведоменост как работи той. Затова намесата на училищата в този процес е от съществено значение. Образователните програми трябва да се обновяват непрестанно и да бъдат актуални с динамичния дигитален свят, където партньорството между правителствата и частния бизнес е ключов за развитието на младите хора.
„Във време на т.н мултитаскинг и голям стрес, е важно да се намери баланс между работата и личния живот. Трябва да знаем кога да оставим телефоните си и да обърнем внимание на света около нас“, подчерта Матеус Франдежевски. Той е на мнение, че нашето поколение е изправено пред предизвикателството да селектира голям обем от информация.
От друга страна се наблюдава и влияние върху нашата концентрация. Статистиката сочи, че ако през 2004 г. хората са може да се съсредоточат в дадена материя за около 3 минути, през 2007 г. фокусът намалява до минута. Днес хората не могат да се съсредоточат повече от 45 секунди, което се дължи на постоянното взиране в екрана. Работните места вече са дигитално зависими, а не толкова съобразяващи се с локации, което поставя въпроса за регулираното работно време, което вече зависи от самите работещи.
От друга страна не може да се говори за дигитални умения без достъп до интернет. Гост- лекторът подчерта, че 60% от цяла Европа няма постоянен достъп до интернет, което прави създаването на е-правителства трудно, а на места невъзможно. Последвалият пример с Германия е показателен, където проектът за електронно правителство е започнало преди повече от 15 години и то все още не работи. Причината за това той изтъкна в нуждата на хората от личен контакт и неусвоени дигитални умения.
„Затова е важно да се изготви един общ дигитален стандарт, европейско валидиране, което да се преподава още в училище. А колкото до България, първата и най-важна стъпка към дигитализирано общество е достъп до интернет в цялата страна“, сподели Матеус Франдежевски пред Уна Нюз.
[:en]
-„Ние, активните хора, определяме посоката на дигитализация“. С тези думи започна своето изказване Матеус Франдежевски, президент на младежката секция на Конфедерация на европейските синдикати. Като един от гост лекторите на дискусията „Да подготвим Европа за бъдещето, дигитални умения за всички“, той изтъкна както позитивните, така и негативните страни на дигитализацията.
-„Преди 15 години, когато започнеш работа, се задържаш там, понякога и до пенсия. Днес младите хора нямат сигурност на пазара на труда. Някои от професиите дори са заменени с роботи.“
В тази връзка Матеус Франдежевски даде за пример Полша, където младите хора навлизат в пазара на труда на възраст между 16-18 години, но липсва осведоменост как работи той. Затова намесата на училищата в този процес е от съществено значение. Образователните програми трябва да се обновяват непрестанно и да бъдат актуални с динамичния дигитален свят, където партньорството между правителствата и частния бизнес е ключов за развитието на младите хора.
-„Във време на т.н мултитаскинг и голям стрес, е важно да се намери баланс между работата и личния живот. Трябва да знаем кога да оставим телефоните си и да обърнем внимание на света около нас“, подчерта Матеус Франдежевски. Той е на мнение, че нашето поколение е изправено пред предизвикателството да селектира голям обем от информация.
От друга страна се наблюдава и влияние върху нашата концентрация. Статистиката сочи, че ако през 2004г. хората са може да се съсредоточат в дадена материя за около 3 минути, през 2007 фокусът намалява до минута. Днес хората не могат да се съсредоточат повече от 45 секунди, което се дължи на постоянното взиране в екрана. Работните места вече са дигитално зависими, а не толкова съобразяващи се с локации, което поставя въпроса за регулираното работно време, което вече зависи от самите работещи.
От друга страна не може да се говори за дигитални умения без достъп до интернет. Гост- лекторът подчерта, че 60% от цяла Европа няма постоянен достъп до интернет, което прави създаването на е-правителства трудно, а на места невъзможно. Последвалият пример с Германия е показателен, където проектът за електронно правителство е започнало преди повече от 15 години и то все още не работи. Причината за това той изтъкна в нуждата на хората от личен контакт и неусвоени дигитални умения.
„Затова е важно да се изготви един общ дигитален стандарт, европейско валидиране, което да се преподава още в училище. А колкото до България, първата и най-важна стъпка към дигитализирано общество е достъп до интернет в цялата страна“, сподели Матеус Франдежевски пред Уна Нюз.
[:]
