Снимка: Белослава Димитрова
Тази седмица стана ясно, че Европейската комисия ще задейства срещу Полша механизъм, с който да се оцени върховенството на закона в страната. Това представлява първата стъпка от процедурата по отнемане на правото на вот на страната в Съвета на ЕС.
Тази мярка не идва никак изненадващо на фона на новоприетия закон във Варшава, който дава контрол на правителството върху медиите, ръководствата на радиото и телевизията и ражда прецедент за намесата в работата на полския конституционен съд.
Не закъсняха и сравненията с Русия и Унгария, които по подобен маниер приеха сходни мерки. Още през 2014 г. Руското правителство прие светкавично закона за собствеността на медиите, който е вече в сила от началото на тази година. За справка по този начин дяловете на чуждестранни акционери се ограничиха до 20%, а забраната влезе в сила едновременно за лица с чуждо и с двойно гражданство. Това породи сериозни въпроси, например до каква степен чуждестранния собственик или партньор (доставчиците на лицензи и/или на съдържание) ще могат да се впишат в договорените ограничения.
Друг интересен закон приет с изтичането на 2015 г. позволи на Конституционния съд в Русия да решава дали да се съобрази с решенията на международните съдилища за човешки права. Законът подписан вече и от Владимир Путин и публикуван от правителството позволява на руския Върховен съд да преразглежда решенията взети от международните институции по човешки права и да ги обявява за “неизпълними”, веднага щом бъдат обявени в противоречие с Руската конституция.*
Редно е да се спомене, че Русия е част от Виенската конвенция за правото на договорите, което означава, че новите закони няма да облекчат Руското правителство от законовите му задължения.
Достатъчно обезпокояваща е дотук приликата в законодателните мерки в двете държави и все пак има още една страна, която за разлика от Русия и също като Полша е част от Европейския съюз, и това е Унгария.
Унгарския премиер Виктор Орбан заяви, че би подложил на вето всяка вероятна санкция на ЕС насочена срещу Полша. “ЕС не трябва да обмисля прилагането на какъвто и да е вид санкция срещу Полша, а това би изисквало пълно единодушие. Нещо, което Унгария никога не би подкрепила са санкции против Полша”, това заяви Орбан в началото на месеца.
Няма как да пропуснем и пътя на Унгария в законодателните промени. След преизбирането на Орбан през 2014 г., с почти ⅔ парламентарно мнозинство, учудващи са предприетите от него мерки имайки предвид, че именно това мнозинство и успехът му бяха постигнати не без значителната помощ на водещи радио и телевизионни станции. Без значение дали медиите подкрепяха водената от него дясна партия или по-скоро се въздържаха от критика, налице са връзките му с медийни магнати като Лайош Шимичка, собственик на огромна медийна империя включваща новинарски канали, национални и местни радиостанции, а разбира се и рекламни компании.
Едно от първите неща, които Орбан направи още пред 2010 г. беше да приеме противоречащия закон за медиите, който затяга регулацията на всички видове медии – излъчвания, печат и онлайн медия. Новосъздадени институции получиха необятно количество правомощия, включително и възможността да издават лицензи и да налагат огромни глоби за съдържание, което би им се сторило противоречащо.
С амбицията на Орбан да осигури премиерския си пост и през 2018 г. идва и нелеката задача да възвърне нивото на влияние върху медиите на Шимичка. Последният, чийто интереси в рекламния бизнес и наложените такси са разумно заплашени, публично се обърна против премиера, като го обвини в потъпкване на демокрацията.
И за да затворим триъгълника върху медийната власт в тези държави, давам пример от последната седмица за случващото се в част от медиите в Полша. Страна, която неотдавна беше и един от най-острите критици на Русия.
В последния брой на небезизвестното полско списание “Wprost”, германският канцлер Ангела Меркел беше представена на корицата в нацистка униформа, придружена от Жан-Клод Юнкер (председател на ЕК), Мартин Шулц (председател на ЕП), Гюнтер Ойтингер (еврокомисарят по енергийната политика) и Ги Верхофщадт (бивш белгийски премиер).
Заглавието оставям като храна за размисъл:
“Тези хора искат да управляват Полша отново”.
–––––––––––––––––––––––––––––––-
*(Припомням, че законопроектът беше изготвен след решение на Конституционния съд още юли месец, с което се потвърди, че решенията от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) няма да бъдат имплементирани, тъй като стоят в противовес с духа на руската конституция. ЕСПЧ е ключова международна институция и като такава получава хиляди обвинения срещу Русия всяка година, част от които Руската държава губи и съответно е длъжна да изплати огромни компенсации. Редица анализатори отдават новоприетите мерки и като облекчение за Кремъл, в изпълнението на решение на ЕСПЧ от 2014 г., в което се постановява изплащането на 1,9 млрд. евро на петролната компания Юкос.)
Материалът изготви: Белослава Димитрова, стажант редактор в UNA News Bulgaria, студент по „Международни отношения“ в Софийски университет.
Дружество за ООН в България не се обвързва с тук представеното мнение.
