На 20-ти април Международният съд на ООН отпразнува 70-годишен юбилей – години, през които органът се е произнесял по разнообразни въпроси, като неправомерно използване на природни ресурси в Африка, гранични спорове в Южна Америка и лов на китове в Тихия океан. За да проследим как са се променили естеството на случаите през годините разговаряхме с дългогодишния секретар Филип Коврю.
Правейки обзор на основните етапи на работата на Международния съд на ООН Коврю, който заема поста секретар вече 15 години, коментира, че през годините работата на съда се е изменила – ако преди е имало фокус върху дела относно гранични спорове, то днес Съдът се занимава доста повече с политически спорове.
„Първоначално Съдът е разглеждал наземни или морски гранични въпроси, като това са много важни дела, с оглед предотвратяване на конфликти, докато от 80-те години на ХХ в. той бе сезиран да разглеждат спорове, които са политически актуални, като дела касаещи използването на сила между държавите. По този начин дейността на Съда бива адаптирана към развитието на международните отношения“ каза той.
Международният съд на ООН наследява Постоянния съд за международно правосъдие и започва работата си през април 1946 г., след Втората световна война. Със седалище в Хага, органът разполага с 15 съдии, всеки от които се избира за срок от девет години от Общото събрание на ООН и от Съвета за сигурност. Съдът е единствения измежду основните органи на ООН разположен не в Ню Йорк. Първият разгледан случай е внесен за разглеждане през месец май 1947 г. и става известен като «Каналът Корфу». Той представлява оспорване на държавната отговорност за нанасяне на вреди на околната среда в морските води, като страни по делото са Обединеното кралство и Албания.
Коврю постъпва на работа в органа през 1982 г., а от 2000 г. заема поста секретар, като в момента тече третият му седем годишен мандат на тази позиция. В ролята си на секретар на съда, той води архив на всички дела и прилежащите им документи, както и има грижа да следи за административната страна на производствата.
На въпрос кои са предизвикателствата, които биха могли да попречат на Международния съд на ООН да постига справедливост, той подчерта, че органът е натоварен с уреждане на правни спорове, отнесени от държавите членки на ООН.
„Много е важно да се разбере, че съдът не може да се самосезира и да се намесва в спорове между държави, без да бъде сезиран от тези държави“, каза Коврю. „Колко активен ще бъде съда зависи от това как държавите членки и международните организации ще го използват и ще се обръщат към него“.
На практика според Хартата на ООН, с който се създава органа през юни 1945, съдът е натоварен с уреждане на правни спорове, внесени от държавите, както и може да дава съвети и мнения по правни въпроси, когато оторизирани органи на ООН и специализирани агенции се обърнат към него.
Като такива, Коврю каза, че държавите имат право да избират как да бъде разрешен техния спор.
„Международният съд на ООН е такъв, какъвто държавите пожелаха той да бъде […] само ако те изберат съда той може да се задейства“, подчерта той, като добави, че това не прави органа по-малко ефективен.
„Не може да се твърди, че съдът не е успешен, защото, когато органът е сезиран той урежда споровете ефективно. Имали сме някои незначителни трудности, но в крайна сметка, почти всички решения са изпълнени веднага“, заяви секретарят. Той също отбеляза, че съдът няма натрупвания от дела.
Коврю добави, че в действително поради дългото му съществуване и дългата съдебна практика, държавите имат „силна вяра“ в Международния съд на ООН. Секретарят също отбеляза, че бюджета на органа е по-малко от 1% от редовния бюджет на ООН.
Източник: UN News Centre
Изготвил: Велислава Симеонова
