Въпреки че България е сред водещите държави в Европа по дял на жените, работещи в науката и инженерството, проблемът с тяхната „невидимост“ в обществото и медиите остава притеснителен. Техните постижения често остават в сянка, а кариерният им път е осеян с препятствия, пред които колегите им мъже рядко се изправят.
Жените в науката: Данни и тенденции
Според най-новите данни на Евростат (2024 г.), България е на трето място в Европейския съюз по дял на жени учени и инженери . Жените съставляват 49,1% от всички учени и инженери у нас. В Северна и Югоизточна България техният дял достига 54,4%, което е значително над средното за ЕС ниво от 40,5% .
За сравнение, през 2008 г. в ЕС са работили 3,4 милиона жени в научно-техническите сфери, а през 2024 г. броят им вече е 7,9 милиона – ръст от над 130% . Това показва положителна тенденция, но България все още изпреварва много държави, включително Германия (34,6%) и Финландия (30,7%) .
На регионално ниво жените учени и инженери са мнозинство в 11 района на ЕС. Северният и Югоизточният район в България попадат в тази група с 53,3% . Това наследство от социалистическата епоха, когато жените са били активно насърчавани да се образоват в техническите специалности, продължава да дава отражение днес.
„Стъкленият таван“ в академичната йерархия
Въпреки тези позитивни резултати, българските жени често заемат по-ниски звена в академичната йерархия – асистентски или експертни позиции, докато мъжете преобладават сред професорите, ръководителите на проекти и директорите на изследователски институти.
Това явление има име – „стъклен таван“ (glass ceiling). Метафората илюстрира твърдите и практически непреодолими от жените бариери по пътя на професионалното им израстване .
Защо се стига до това неравенство?
Психологът проф. Маргарита Бакрачева пояснява, че феноменът „стъклен таван“ е най-осезаем на самия връх на кариерната пирамида. Нейните изводи се подкрепят от ключови индикатори в докладите на Европейската комисия (She Figures) и Националния статистически институт (НСИ):
- Оценяване без отчитане на майчинството – Липсата на механизми за компенсиране на периодите за отглеждане на дете при академично израстване е основен фактор. Данните на Евростат показват, че жените в България отделят значително повече време за неоплатен труд в домакинството, което пряко влияе на научната им продуктивност.
- „Лепкав под“ (Sticky floor) – Това е терминът, който описва задържането на жените в сектори с по-ниско заплащане. Според НСИ, в сектори като „Хуманитарни науки“ и „Образование“ делът на жените е доминиращ, но средните нива на заплащане там са по-ниски в сравнение с технологичните дисциплини.
- Липса на менторски програми – Липсата на структурирана подкрепа води до това, че младите изследователки често не достигат до лидерски позиции. Програми като „За жените в науката“ на ЮНЕСКО се опитват да попълнят тази празнина, предоставяйки реални примери за успех.
- Стереотипи и предразсъдъци – Както отбелязва Томислав Дончев (в качеството си на вицепремиер до 2021 г.), въпреки че обществото приема жените професори, подсъзнателните нагласи все още ограничават достъпа им до най-високите административни постове (ректори, директори на институти).
Разлика в заплащането и кариерно развитие
Според данни на Евростат, жените в България получават средно 13% по-ниски заплати от мъжете и се издигат по-бавно в кариерата. Това се проявява най-силно във висшето образование и научните институти, където оценките за продуктивност често не отчитат периодите на майчинство или неравните условия за изследователска дейност.
Член-кореспондент проф. Евдокия Пашева, заместник-председател на БАН, изтъква нуждата на жените учени от трибуна, чрез която да споделят своите успехи и проблеми.
Разликата в доходите продължава и след приключване на активната трудова дейност. Жените средно получават по-ниски пенсии от мъжете, въпреки че ги получават по-дълго.
Лидерството: Паралел между науката и политиката
Въпреки високия процент жени в научната сфера, представителството им на най-високите управленски нива остава ограничено. Този модел на „стесняване“ на върха се наблюдава и в политическия живот на страната.
Както в научните институти рядко виждаме жени за директори, така и в политиката челните места дълго време бяха запазени за мъже. Промяната обаче е възможна – доказателство за това е дългогодишната подкрепа на вицепрезидента Илияна Йотова за каузата на жените в науката, както и историческите пробиви на лидери като Ренета Инджова и Мария Габриел.
В Народното събрание делът на жените е около 25%, което е под средното за ЕС (33,6%). В науката ситуацията е сходна – жените са мнозинство сред изследователите, но „невидими“ сред вземащите решения.
Както в науката, така и в политиката жените имат висока представеност на по-ниските ниво, но рязко намаляват в лидерските позиции – президент, министър-председател, професор, директор на институт.
Български примери за успех
Програмата на ООН за култура ЮНЕСКО и водеща козметична компания стартират през 2010 г. програмата „За жените в науката“. До момента 42 жени учени са получили признание и финансова подкрепа. През 2026 г. три изследователки ще бъдат наградени с по 7000 евро за своите проекти.
Д-р Росица Паунова от Медицинския университет в Пловдив е първият изследовател у нас, приложил изкуствен интелект в психиатричната диагностика (лауреат за 2023 г.) . Тя разработва методи за ранно разпознаване на психични разстройства чрез машинно обучение. В интервю за bTV тя обяснява: „Благодарение на изкуствения интелект можем да разберем какво всъщност се случва в мозъка, защото нямаме абсолютно никаква обективна информация за това има ли проблем“. Д-р Паунова е включена и в престижната класация на Forbes „30 под 30“ за 2025 г. .
Други успешни примери включват доц. Елисавета Кирилова (БАН) – водещ изследовател в областта на устойчивите водородни технологии, и проф. Милена Георгиева – лидер в епигенетиката (наука, която изследва как начинът ни на живот и средата „включват“ или „изключват“ определени гени, без да променят самото ДНК)
Тези примери доказват, че жените в България притежават потенциал и международно признание, но често не получават обществено внимание, съизмеримо с научните им постижения.
Какво се прави за насърчаване на момичетата в науката?
Програмите като L’Oréal – UNESCO „For Women in Science“ („За жените в науката“) , както и инициативите на Българския фонд за жените и Министерството на образованието и науката, целят да мотивират момичетата да избират STEM направления (наука, технологии, инженерство и математика) чрез финансови стимули, менторски програми и летни академии.
Европейският проект „Жените в STEM – преодоляване на стереотипите“ (2021-2024 г.) обедини четири държави – България, Гърция, Северна Македония и Кипър.
Какво още може да се направи? Някои решения и политики са следните:
На европейско ниво:
- Директивата за прозрачност на заплащането (2023 г.) задължава компаниите да оповестяват разликите в заплащането между половете и да предприемат коригиращи мерки.
- Програма „Хоризонт Европа“: Това е най-голямата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации (с бюджет от над 95 милиарда евро). Тя е ключова, защото вече изисква от всеки университет или научен институт да има официален План за равенство между половете (Gender Equality Plan), за да може изобщо да кандидатства за европейско финансиране.
На национално ниво:
- Националната стратегия за насърчаване на равенството между половете (2021-2030 г.) предвижда квоти за жени в ръководните органи на държавните институции, включително научните.
- От 2022 г. МОН задължава университетите да включват критерии за отчитане на майчинството при академичните атестации.
- Фонд „Научни изследвания“ на МОН въведе преференции за проекти, ръководени от жени учени.
Добри примери от други държави:
- Норвегия: Законодателно изискване за 40% жени в съветите на директорите – модел, който може да се адаптира за академичните съвети в България.
- Германия: Програмата „Professorinnenprogramm“ отпуска целево финансиране на университети, които назначават повече жени професори.
Образование и стереотипи
Стереотипите се зараждат още в училище: момичетата се насърчават към „по-традиционно женски“ професии, докато техническите и инженерни науки остават представяни като „мъжки“. Учебните програми рядко представят женски научни модели, а учителите нерядко не осъзнават подсъзнателните си предразсъдъци.
Това води до самоограничение и подценяване на способностите сред момичетата – проблем, който по-късно влияе върху избора на професия. Според данни на ЮНЕСКО, в световен мащаб едва 33,3% от изследователите са жени, а анализи на Световния икономически форум показват, че по-малко от 10% от основателите на стартиращи компании в иновативните технологии са жени.
Заключение
България има отлични предпоставки за равенство в науката – статистиката го доказва с 49,1% жени учени и трето място в ЕС. Борбата за равнопоставеност вече дава резултати дори в най-високите етажи на властта – България вече има жена президент.
Защо тогава жените учени остават невидими? Защото общественото внимание се фокусира върху статистиката, а не върху личностите; защото медиите рядко интервюират жени експерти в STEM; и защото липсва системна държавна политика за популяризиране на техните постижения. Липсата на системна държавна политика и слабото медийно присъствие на женски научни примери пречат на формирането на дългосрочна култура на равнопоставеност.
Истинското равенство няма да дойде само от добрите цифри, а от културна промяна – така че момичетата да видят в науката не изключение, а естествен избор.
Източници
- News.bg – „България е на трето място в ЕС по дял на жени, работещи в научната и инженерната сфера“ (2026)
https://news.bg - Plovdiv24.bg – „Д-р Паунова: Благодарение на изкуствения интелект можем да разберем какво се случва в мозъка“ (2026)
https://www.plovdiv24.bg - BurgasMedia.com – „Жените в българския парламент: Ръст на представителството, но все още под 1/3“ (2026)
https://burgasmedia.com - European Newsroom – „Екатерина Захариева: България излъчва добри послания за Европа с представителството на жените на ръководни позиции“ (2025)
https://www.europeannewsroom.com - Българско национално радио (БНР) – „Стъкленият таван и българката – къде и как е валиден той“ (2022)
https://bnr.bg - NewsPoint.bg – „България е сред страните с най-висок дял на жените учени и инженери в ЕС“ (2026)
https://newspoint.bg - bTV Новините – „Д-р Росица Паунова: Благодарение на изкуствения интелект можем да разберем какво се случва в мозъка“ (2026)
https://btvnovinite.bg - BNR News – „Екатерина Захариева ще работи за 50 на сто жени в бордовете, свързани с програмата „Хоризонт Европа““ (2024)
https://bnr.bg - Български фонд за жените – „Стъкленият таван – невидимото препятствие за жените“ (2016)
https://bgfundforwomen.org - Eurostat (2024) – Women scientists and engineers statistics
https://ec.europa.eu/eurostat - European Commission (2023) – She Figures 2023: Gender in Research and Innovation
https://research-and-innovation.ec.europa.eu - Национален статистически институт (НСИ) – Жени и мъже в България
https://www.nsi.bg - UNESCO Institute for Statistics – Women in Science
https://uis.unesco.org - World Economic Forum (2023) – Global Gender Gap Report
https://www.weforum.org - Министерство на образованието и науката – Национална стратегия за равенство между половете (2021–2030)
https://www.mon.bg - European Commission (2023) – Directive on Pay Transparency
https://ec.europa.eu - Horizon Europe Programme
https://research-and-innovation.ec.europa.eu/funding/funding-opportunities/horizon-europe - L’Oréal – UNESCO – For Women in Science
https://www.forwomeninscience.com - Българска академия на науките (БАН)
https://www.bas.bg - Women in STEM – Overcoming Stereotypes (2021–2024)
https://womeninstemproject.eu
Автор: Полина Славова
