[:bg]Според скорошен доклад на Международната организация на труда (МОТ), посветен на неформалната икономика, 2 милиарда души, или 61% от работната сила в световен мащаб, работят неофициално. Дялът на заетите в сивата икономика е най-голям в нововъзникващите пазари и в развиващите се страни.
Неформална икономика – или още паралелна икономика, икономика в сянка, сива, черна, нелегална или подземна икономика – е укриването на стопанска дейност от официалните власти. Докладът на МОТ сочи, че повечето хора укриват стопанска дейност не по собствен избор, а като последица от липсата на възможности във формалната икономика и в отсъствието на други средства за препитание.
С изключение на селскостопанския сектор, половината от икономически активното население е заето в сивата икономика. Колкото по-слабо икономически развита и с неутвърдени икономически и законодателни структури е дадена страна, толкова по-голям е размерът на неформалната икономика. Съставителите на доклада изчисляват, че сивата икономика съставлява 85.8% от заетостта в Африка. Съотношението е 68,2% в Азия и Тихия океан, 68,6% в арабските държави, 40,0% в Америка и 25,1% в Европа и Централна Азия.
Неформалната икономика е по-голям източник на заетост за мъжете (63,0%), отколкото за жените (58,1%). От общо 2 милиарда неформално заети по света, малко над 740 милиона са жени. Жените в държавите с нисък и нисък до среден доход често се намират в най-уязвимо положение.
Нивото на образование е ключов фактор, влияещ върху нивото на неформалност. Докладът сочи, че когато нивото на образование се увеличава, нивото на неформалност намалява. За хората, които са завършили средно и висше образование, е по-малко вероятно да бъдат в неформална заетост в сравнение с работници, които нямат завършено начално образование.
Хората, живеещи в селските райони, са почти два пъти по-склонни да бъдат в сивата икономика, отколкото тези в градските райони. Селското стопанство е секторът с най-високо равнище на неформална заетост – оценява се на повече от 90%.
Двама от авторите на доклада – Флорънс Бонне и Вики Лунг – посочват, че въпреки че не всички неформални работници са бедни, бедността е едновременно причина и последица от неформалността.
„Докладът показва, че бедните са изправени пред по-високи нива на неформална заетост и че равнищата на бедност са по-високи сред работниците в неформална заетост“, изтъква Лунг.
Бонне от своя страна подчертава неотложността на необходимостта от справяне с неформалността. Той допълва, че за стотици милиони работници неформалността е равна на липса на социална защита, права на работа и достойни условия на труд, а за предприятията това означава ниска производителност и липса на достъп до финансиране. Данните за тези въпроси са от решаващо значение за разработването на подходящи и интегрирани политики, които са съобразени с разнообразието от ситуации и потребности.
Докладът на МОТ е част от плана за действие на организацията в подкрепа на прилагането на Препоръка № 204 на МОТ от 23 юни 2015 г., касаеща прехода от неформална към формална икономика. Не трябва да се забравя, че Цел 8 от Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., е „Стимулиране на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достоен труд за всички“. Една от нейните подцели, а именно 8.3., гласи: „Насърчаване на насочени към развитието политики, подкрепящи производствените дейности, създаването на работни места с достойни условия на труд, предприемачеството, творчеството и иновациите и насърчаване на създаването и растежа на микро, малки и средни предприятия, включително чрез достъп до финансови услуги.“
Материала изготви: Лилиана Софкова
Източници: МОТ
[:]
