Нараства броят на младежите в световен мащаб, които се намират извън системите на заетост, образование или обучение (на английски език „not in employment, education or training“ или „NEET“). Това показва скорошен доклад на Международната организация по труда (МОТ), наречен „Глобални тенденции в младежката заетост 2020: Технологии и бъдеще на професиите“.
Увеличаването на автоматизацията, тесният фокус на професионалното обучение и липсата на работни места, които да отговарят на квалификацията им, оставят младите хора с несигурно бъдеще на пазара на труда, сочи докладът. Освен това служителите на възраст между 15 и 24 години са изправени пред по-голям риск в сравнение с по-възрастните да загубят работата си поради по-нататъшен технологичен напредък, а тези с професионално образование са още по-уязвими.
Притеснителна е тенденцията, че вероятността младите жени да бъдат засегнати е повече от два пъти по-голяма, отколкото при колегите им от мъжки пол. Около 267 милиона от общо 1,3 милиарда млади хора в световен мащаб са класифицирани като NEET, две трети, или 181 милиона, от които са млади жени.
Младите работници продължават да са изправени пред високи нива на бедност и все повече са изложени на нестандартни, неформални и не толкова сигурни форми на заетост. Те се притесняват, че новите технологии – особено роботиката и изкуственият интелект – може да отнемат работата им. Въпреки трансформациите, предизвикани от Четвъртата индустриална революция, професионалните предпочитания на работодателите и търсещите работа остават доста стабилни, макар от кандидатите за работа в повечето сектори да се очаква да имат някои дигитални умения.
Докладът също така показва, че са необходими ефективни политики, за да се гарантира, че новите технологии имат положително въздействие върху младежката заетост. Подобни политики следва да бъдат част от интегрирана стратегия за създаване на достойни работни места за младите хора. От изключително значение е да се постигне по-добра организация, гласно представителство и колективно договаряне, за да се осигурят подходящи заплати и условия на труд за младите работници.
„Твърде много млади хора по света се откъсват от образованието и пазара на труда, което може да навреди на дългосрочните им перспективи, както и в крайна сметка да подкопае социалното и икономическото развитие на техните страни“, коментира Сангхон Лий, Директор на отдел „Политики на заетостта“ към МОТ.
Но причините за тази тенденция варират значително, поради което единен подход спрямо всички младежи няма как да проработи. Г-н Лий подчертава, че:
„Предизвикателството ще бъде да се балансира гъвкавият подход, необходим за достигането до тези млади хора, със силните политики и действия, необходими за постигане на въздействие.“
Докладът показва, че професионалното обучение е по-вероятно да доведе до заетост на работни места, които са изложени на риск от автоматизация. Младите висшисти, въпреки по-малкия риск от автоматизация, са изправени пред други проблеми. Бързото нарастване на броя на работоспособните младежи с диплома изпреварва търсенето на дипломиран труд, което понижава заплащането им. Същевременно висшистите изпитват проблеми с намирането на работни места, които да отговарят на техните квалификации.
„Създават се недостатъчно работни места за тези млади хора, което означава, че потенциалът на милиони не се използва правилно“, заяви г-жа Сукти Дасгупта от МОТ. Според нея: „Не можем да си позволим да хабим този талант или тази инвестиция в ученето, ако искаме да посрещнем предизвикателствата, поставени от технологиите, изменението на климата, неравенството и демографията. Нуждаем се от интегрирани политически рамки и отзивчиви системи за обучение, създадени с помощта на диалог между правителства, работници и работодатели“.
Материала изготви: Ива Иванова
