[:bg] „Олимпийското примирие“: възможност за дълготрайно стопляне на отношенията на Корейския полуостров?[:]

[:bg]Между 9-ти и 25-ти февруари 2018 г. представители от цял свят се събраха в Южна Корея, обединени от олимпийския дух – дух, изграден върху солидарност, взаимно уважение и приятелска конкуренция, по думите на Генералния секретар на ООН Антонио Гутереш. Поводът бяха тазгодишните Зимни олимпийски игри, провели се в Пьонгчанг.

Още преди да започнат, XXIII-те Зимни олимпийски игри дадоха заявка, че ще бъдат сериозен опит за спортна дипломация. В тази връзка председателят на Общото събрание на ООН, Мирослав Лайчак, очерта общите цели на дипломацията и спорта – постигане на мир и обединение на хората. Генералният секретар Гутереш пък припомни фундаменталното послание на олимпийското примирие, чрез което „човечеството може да надхвърли политическите различия“, и допълни, че този идеал е по-релевантен от всякога на Корейския полуостров.

Олимпиадата и съвременната политика отдавна са преплетени, а ако участието в игрите може да помогне за временното смекчаване на напрежението на международната сцена, то трябва да бъде приветствано. С игрите в Пьонгчанг се постави въпросът дали те ще представляват кратък период спокойствие между ракетни тестове и словесни нападения, или ще доведат до дълготрайно успокояване на напрежението на Корейския полуостров.

Необходимо е да се припомни, че през 2017 г. Северна Корея проведе своя шести ядрен тест, както и няколко изпитания на ракети, което неминуемо увеличи напрежението на полуострова. Докато във Вашингтон и отвъд него се обсъждаха възможностите за военни действия, спортът, в лицето на Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг, предостави възможност за отваряне на диалог, който да продължи и след церемонията по закриване на игрите. По този начин състоянието на отношенията между Северна и Южна Корея зае централно място в историята на изминалата Олимпиада.

Макар Ким Чен-ун да използва спорта като средство за пропаганда по-активно в сравнение с предшествениците си, изпращането на севернокорейска делегация в Пьонгчанг не представлява изцяло пропагандна инициатива. Спортът функционира и като точка на начален контакт между двете страни – КНДР отвори отново дипломатически канал с Южна Корея след почти двегодишно прекъсване. Докато предишните срещи на високо равнище се оказват трудни за организиране и биват съпътствани от спорове относно мястото, датите и присъстващите, този път Южна Корея и КНДР се споразумяват за спецификата на преговорите само за една седмица.

Мнозина правят паралел с Олимпийските игри в Сеул, Южна Корея през 1988 г., определяни като пропусната възможност за стопляне на отношенията между държавите на Корейския полуостров. Тогава Северът предлага игрите да бъдат „разделени“, като 11 от 23-те събития да се състоят в Северна Корея, а останалите – в Южна Корея. До подобен компромис не се стига, а провеждането на игрите в Сеул представлява широко признат успех за Южна Корея и публичната й дипломация. Така биват поставени основите на утвърждаването на южнокорейската държава като глобален икономически и политически играч. Освен това се дава тласък на подобряването на отношенията на страната с държавите от Източна Европа, СССР и Китай.

За разлика от предишната си несклонимост, този път лидерите на Южна Корея ясно демонстрират желанието си да дадат шанс на диалога. Сеул дори нарича игрите в Пьонгчанг  „игри на мира“. Показателен е фактът, че Южна Корея се съгласява да прекрати за известно време някои наложени срещу Севера санкции в замяна на съгласието на севернокорейците да дойдат в Пьонгчанг. По този начин южнокорейски спортисти се състезават рамо до рамо с представителите на държава, която според скорошен доклад на Международната асоциация на адвокатите би трябвало да бъде разследвана за престъпления срещу човечеството. Не съществуват гаранции обаче, че тези отстъпки ще доведат до по-нататъшни преговори между двете страни, нито пък че денуклеризацията на полуострова е възможна в близкото бъдеще.

Материала изготви: Лилиана Софкова

Източници[:]