През ноември 1999 г. ЮНЕСКО обявява 21 февруари за Международен ден на майчиния език. Датата е избрана в памет на събитието през 1952 г., когато в Дака, столица на днешен Бангладеш, от куршумите на полицейски служители са били убити студенти – участници в демонстрация за защита на родния си език, бенгалски, който те са поискали да се признае за официален език на страната.
На 16 май 2007 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция 61/266, с която призовава „държавите членки на популяризират опазването и защитата на всички езици, използвани от народите по света“.
Целта на отбелязването на деня е насърчаването на езиковото и културното многообразие по света.
Тази година в съответствие с четвъртата от 17-те Цели за устойчиво развитие темата на отбелязването на деня e „Качествено образование, език на обучение и резултати от ученето“. Целта е осигуряване на достъп до образование на майчиния език и зачитане на това право на говорещите на местни езици, малцинствени групи, както и повишаване на качеството на образование като се набляга на разбиране и креативност вместо на учене наизуст.
Според доклад на ЮНЕСКО обаче 40% от световното население няма достъп до образование на език, който разбира. В доклада се казва, че преподаването на език, който учениците не разбират може да има отрицателно влияние върху децата, които се обучават.
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова подчертава, че „с новата програма за глобално образование се набляга на качественото образование, равнопоставеността и ученето през целия живот за всички“. „Необходимо е да осигурим пълно уважение за майчините езици в преподаването и ученето и да промотираме езиковото многообразие. Политики насочени към приобщаващо езиково обучение ще доведат не само до по-високи резултати, но и ще допринесат за толерантността, социалнaта сплотеноста и най-вече за мира“, добавя още Бокова.
Повече информация за доклада на ЮНЕСКО може да намерите тук.
