[:bg]
На 16-ти ноември Кнесет — израелският парламент на първо четене одобри нов проектозакон, който разрешава конфискация на частна палестинска земя. Според експерт по правата на човека на ООН, ако той бъде приет в този си вид, ще бъде нанесен още тежък удар на надеждите за траен мир в региона.
Специалният докладчик, следящ за спазването на правата на човека в окупираните палестински територии — Майкъл Линк, изрази своята загриженост относно предложението, което би озаконило повече от 100 нелегални аванпостове на окупирания понастоящем Западен бряг.
В своя доклад г-н Линк твърди, че въпросните аванпостове са построени на частна палестинска земя, в окупирания Западен бряг и се считат за незаконни съгласно настоящето законодателство на Израел. Приемането на подобен вид закон с обратно действие (ex-tunc) ще бъде “още един пирон в ковчега на отношенията между двете държави”, се казва в доклада.
Майкъл Линк допълва, и че “тези аванпостове подкопават правото на самоопределение на Палестина, нарушават правото на собственост, свободата на движение и развитие и продължават да затварят палестинците във все по-малки и по-малки кантони, които не са близки до тяхната собствена територия”.
Междувременно кабинетът на министрите гласува законопроекта в неделя вечер, въпреки противопоставянето на премиера Бенямин Нетаняху и това на главния прокурор — Авичай Манделблит, който описа предложението като “непростимо”.
Реакциите продължиха и през следващия ден, като лидерът на опозицията — Исак Херцог каза, че предложеният законопроект е “сериозно петно върху израелското законодателство, защото разрешава извършването на кражба и обир”. От своя страна, лидерът на анти-окупационната група Йеш Дин съобщи, че “законодателното предложение, което беше прието днес…е правен трик, който да позволи завземането на частна палестинска земя”.
Гласуването на законопроекта вече бе отложено веднъж, но впоследствие получи подкрепа от министъра на правосъдието — Айелет Шакед — и член на партията, водена от Нафтали Бенет, един от най-активните подръжници на предложението. Бенет привества “историческия процес, който разрешава дългогодишният проблем с Юдея и Самария”.
В случай, че бъде приет, този закон ще позволи на Израел да присвои частни палестински земи, на които в момента са построени аванпостовете и да ги предостави за използване на израелски граждани. Специалният докладчик подчерта, че международното право забранява отнемането на лични вещи, което предполага този законопроект.
“Израелският парламент не трябва да дава зелена светлина на кражба, легализирана чрез промяна в законодателството”, пише в доклада си Линк, подчертавайки че нарушаването на международното право няма да бъде смекчено от предложените мерки за компенсация на палестинците, чиято земя е отнета.
Настоящето предложение идва вследствие на неотдавнашното решение на Върховния съд на Израел, че аванпостът Амона трябва да бъде евакуиран до 25 декември, отхвърляйки искането за отлагане от страна на израелското правителство. Майкъл Линк потвърждава тези опасения, като отбелязва че “сред причините за прокарване на подобен закон е да се промени правният статут на Амона”.
Специалният докладчик е разтревожен и от факта, че високопоставени министри в израелският кабинет не само подкрепят законопроекта, но също така открито призовават за анексиране на големи части от Западния бряг.
В доклада пише още, че “международната общност трябва да даден ясен отговор на правителството на Израел, че анексирането на окупирана територия е равнозначно на нарушение на международното право. Ако Израел предприеме още една стъпка в тази посока, международната общност трябва да бъде готова не само да осъди действията, но също и да предприеме подходящи мерки за предотвратяване на тези нарушения.”
Линк не спира дотук със своят анализ, като заявява че е “изрично забранено прехвърляне на цивилно население в окупирана територия”. Това нарушава четвъртата Женевска конвенция от 1949 г. и е в противоречие с множество резолюции на Съвета за сигурност на ООН и Общото събрание, както и с известното консултативно становище на Международния съд от 2004 г.
Материалът подготви: Александра Александрова
[:]
