[:bg]Според ООН чистата вода на планетата е в достатъчно количество, за да има всеки достъп до нея, но факторите, което пречат това да се случва, са лошата икономика и лошата инфраструктура. Така милиони хора, много от които деца, продължават да умират от болести, свързани с незадоволително водоснабдяване, санитация и хигиена. Водата обаче е в основата на човешкия живот и това означава, че липсата ѝ засяга хората по още много други начини – цялостно се нарушават и правото на прехрана, на труд, на образование, на културен живот.
Достъпът до чиста питейна вода, признат от ООН за човешко право през 2010 г., се оказа широкообсъждана тема по света през месец ноември. То ненапразно е и една от Целите за устойчиво развитие, които светът планира да постигне до 2030 г. Последните седмици за пореден път доказаха, че начините да бъде нарушено, но и предпазено това право, са твърде многобройните и разнообразни.
Африка
Проблемите около достъпа до вода бяха специално засегнати по време на провелата се между 7 и 18 ноември 2016 г. в Маракеш, Мароко Конференция на ООН за климатичните промени, по-известна като COP22. Фокусът на разискванията там беше водата в контекста на климатичните промени и начините тя да се използва, за да се приложи на практика Парижкото споразумение за борба с климатичните промени. По думите на Бенедито Брага, президент на Световния съвет по водата, „Водата е един от ресурсите, които търпят най-силно влияние [от климатичните промени], но водата също така носи решения за тези предизвикателства“.
Седем от десетте най-засегнати от климатичните промени страни се намират в Африка и водата често е първият засегнат ресурс. Разговорите се проведоха на фона на влошаващото се състояние на водните ресурси в южноафрикански държави като Зимбабве. По време на форума президентът на Зимбабве Робърт Мугабе изрази тревогата си за сушата, налегнала страната му. „Климатичните промени са нещо, което се случва наистина и от което страдат хората ми,“ каза Мугабе. „Положението с водата в страната ми е много тежко“. За момента около 4 млн. души в Зимбабве се нуждаят от хранителни запаси в следствие на сушата.
Европа
На 18 ноември Словения се превърна в първата страна в Европейския съюз (ЕС), чието законодателство предвижда достъпът до питейна вода да е конституционно право на всеки неин гражданин. След промяна в Конституцията водните ресурси на Словения вече ще се считат за обществено благо, управлявано от държавата, а не за стока. Министър-председателят на Словения Миро Церар е поддръжник на новия статус на словенската вода и вижда в него начин да се защити тя за в бъдеще, тъй като се очаква да става все по-търсена от чужди страни и международни корпорации, заради доброто си качество.
Промяната в Словения идва близо 3 години след като Европейска гражданска инициатива със същите искания, наречена Right2Water („Право на вода“), бе представена пред Европейската комисия (ЕК). Инициативата, която по същество представлява покана към ЕК да предложи законодателство по въпроси, по които ЕС има законодателни компетенции, беше подкрепена от над 1,6 млн. граждани на ЕС от 25 държави членки. Гражданите поискаха законодателството на ЕС да изисква от правителствата да гарантират и снабдяват всички граждани с достатъчно и чиста питейна вода и санитарно-хигиенни условия. В отговор на исканията им, ЕК се ангажира да поеме конкретни мерки, сред които да засили прилагането на законодателството на ЕС за качеството на водите и да даде началото на обществена консултация в целия ЕС относно Директивата за питейната вода.
Северна Америка
От месец август насам индианските общности в щата Северна Дакота, САЩ протестират срещу изграждането на петролопровода “Dakota Access” през местния индиански резерват „Standing Rock”. Протестиращите, сред които и природозащитници и активисти, се опасяват, че петролопроводът ще замърси питейната вода в района и ще накърни свещените индиански места.
Протестите започнаха мирно, но от самото начало многократно се стигна до сблъсъци между протестиращите и служители на полицията, националната гвардия и частни охранителни фирми. За момента над 500 души са арестувани. Специалният пратеник на ООН за правото на мирно събиране и сдружаване, г-н Маина Киаи, вече строго осъди използването на насилие над протестиращите и „нечовешките и унизителни условия“, на които са подложени задържаните по негови думи.
Преди дни американското правителство разпореди стотиците протестиращи, които стоят на лагер край р. Кенънбол (приток на р. Мисури) на северната граница на резервата, да напуснат федералната земя до 5 декември. Властите се мотивират с многобройните агресивни сблъсъци до сега, както и с очакваното влошаване на метеорологичните условия с настъпване на зимата. Протестиращите обаче отказват да напуснат лагера и твърдят, че повече от всякога са решени да бранят водата си.
Източници[:]
