България, подобно на много други страни, е изправена пред глобални предизвикателства и предоставя международна защита на много хора в нужда. След получаване на бежански статут, те се нуждаят от информация как да се интегрират в новата за тях общност, да се установят и живеят пълноценно, както и да се запознаят с българските култура и обичаи.

През 2018 г. проектът “From Barriers to Bridges“ бе реализиран от Дружеството за ООН в България, съвместно с подкрепата на Европейския младежки форум и Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) като част от European Youth Initiative Fund. Целта на проекта бе да предостави на лицата, притежаващи бежански статут, практическа и подробна информация относно техните права, задължения и начина на живот в България. 

Каква е процедурата по издаване на документи за гражданска регистрация? Какви са спецификите на здравната и образователната система? Къде се кандидатства за работа и се търси квартира? Защо българите кимат за „не“ и клатят глава за „да“? В края на кампанията „Месец на бежанците“, екипът на UNA News Bulgaria, споделя с вас отговорите на тези въпроси. 

Права и задължения на чужденци, получили международна закрила 

Снимка: Unsplash

Чужденец с бежански статут има правата и задълженията на български гражданин, с изключение на: 

1. правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии; 

2. да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство; 

3. да бъде военнослужещ; 

4. други ограничения, изрично предвидени със закон. 

Чужденец с предоставено убежище или международна закрила може да придобие българско гражданство при условията и по реда на Закона за българското гражданство. Той/тя има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие, че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца в страната. Разрешението за събиране на семейството се дава от председателя на Държавната агенция за бежанците. Същото се отнася и за лицата, на които е предоставен статут на бежанец. 

Чужденците, ползващи се от временна закрила, имат право да останат на територията на Република България; на труд и професионално обучение; на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост; на социално подпомагане; на медицинска помощ при спешни състояния; свободно да се завръщат в държавата си по произход.

На чужденците, ползващи се от временна закрила, писмено се предоставя информация на разбираем за тях език за правилата относно временната закрила и получават необходимото им медицинско или друго обслужване при условията и по реда за българските граждани. 

Чужденец, ползващ се от временна закрила, има право да се събере със семейството си, ако и то заявява желание за това. При събиране, членовете на семейството имат всички права, предоставени на чужденците, ползващи се от временна закрила. 

Чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, имат правата и задълженията по този закон и носят гражданска, административно-наказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани. 

Всички чужденци на територията на страната, независимо от техния статут на пребиваване, са длъжни да спазват законите на Република България. 

Здравеопазване 

Снимка: Pixabay

По принцип всички лица (включително хората с предоставена международна закрила), които се намират на територията на Република България, получават безплатно спешна медицинска помощ, независимо дали имат здравна застраховка, или не. Всички болници са длъжни да предоставят услугите си на всяко лице, независимо от неговата националност, местожителство и здравноосигурителен статус. 

Здравно осигуряване 

Ако имате здравна застраховка, всички разходи, свързани със спешна медицинска помощ, се поемат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). 

Ако нямате застраховка, разходите за спешна медицинска помощ по отношение на разходите за линейка или преглед преди хоспитализацията на пациента, се покриват от държавата. Въпреки това, всички необходими изследвания по време на лечението, се заплащат от пациента. 

Според Закона за здравното осигуряване, здравното осигуряване е задължително за лицата, получили международна закрила. Лицата, които вече са получили международна закрила (бежански / хуманитарен статут или лица с предоставено убежище), имат същите здравни права като българските граждани и трябва сами да заплащат здравните си осигуровки. 

Заплащането на здравните осигуровки за търсещите убежище в рамките на процедурата за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, се извършва от Държавната агенция за бежанците със средства от държавния бюджет. Задължението за самостоятелно покриване на медицинска застраховка, обаче възниква от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище. 

Ако лицето с бежански или хуманитарен статут, или предоставено убежище работи по трудов или граждански договор, медицинските осигуровки се заплащат отчасти от работодателя (60%), а останалите 40%, са за сметка на служителя. 

Безработните и лицата, които се считат за самоосигуряващи се, трябва да заплащат своите осигуровки. Ако обаче безработното лице е регистрирано като безработно в Бюрото по труда и получава обезщетение за безработица, здравноосигурителната вноска се внася от фонд “Безработица”. 

Ако осигуровките не са били заплатени в срок от три месеца, здравните права на лицето се “прекратяват”. Ако дадено лице има „прекратени“ здравни права, тогава то трябва да заплаща самостоятелно всички здравни услуги. 

Здравноосигурено лице може да се ползва от спешна медицинска и стоматологична помощ във всяка друга държава от ЕС, при условие че има издадена Европейска здравна карта (ЕЗК). Издаването на картата е безплатно. 

Общопрактикуващ лекар 

Всяко лице с платени здравни осигуровки трябва да избере свой личен общопрактикуващ лекар (GP). Това може да стане по време на или след процедурата за предоставяне на международна закрила. Съществува регистър на общопрактикуващите лекари, които имат сключен договор с НЗОК, където може да се намери лекар, практикуващ близо до адреса на пребиваване на лицето. 

Лекар специалист 

Лицата с предоставена международна закрила имат право да посещават лекари специалисти при същите условия и при спазване на процедурата за българските граждани. Специалистите могат да бъдат посетени чрез направление, издадено от личен лекар. В този случай прегледът се поема от здравната каса и пациентът плаща само минимална такса. Ако направление от личния лекар не може да бъде набавено, или специалистът не работи с НЗОК, тогава лицето ще трябва да заплати цялата цена на прегледа (варира между 40 до 70 лв., цената не включва тестовете, извършени по време на прегледа или след това). 

Стоматолог 

Лицата с предоставена международна закрила имат еднакъв достъп до стоматологични услуги при условията и по реда, отнасящи се за българските граждани. При посещението при зъболекар, трябва да бъде представена здравноосигурителна книжка, където да бъдат вписани извършените процедури. 

Стоматологичните услуги по линия на НЗОК са ограничени и по-голямата част от денталните процедури често трябва да бъдат изцяло платени от пациента. След консултация със зъболекар,  проверете дали денталната процедурата се покрива от здравната каса. 

Лекарства 

Лицата с предоставена международна закрила имат еднакъв достъп до лекарства при условията и по реда за българските граждани. Лекарствата могат да бъдат получени в аптеки или дрогерии. По-голямата част от специализираните лекарства като антибиотици могат да се получат само с лекарско предписание. Някои по-слаби  лекарства обаче могат да бъдат закупени без рецепта. 

КОВИД – 19 

Ако се нуждаете от повече информация относно актуалната ситуация и въведените мерки, свързани с пандемията от КОВИД-19, можете да се обърнете към горещата телефонна линия на Българския Червен кръст.  

Снимка: ВКБООН България

 
Източник: “From Barriers to Bridges – A Practical Guide for Settling in Bulgaria” – United Nations Association of Bulgaria, Sofia 2018, ВКБООН

NO COMMENTS