[:bg]Предизвикателствата пред правата на човека: първа седмица от сесията на Съвета по правата на човека[:]

[:bg]Приключи първата седмица от започналата на 27 февруари и продължаваща до 24 март сесия на Съвета по правата на човека на ООН (UNHRC).

В рамките на седмицата бе представен докладът на независимия експерт Хуан Пабло Бохославски относно ефектите, които външният дълг и други свързани международни финансови задължения на държавите оказват върху правата на човека. Акцентът бе поставен върху реформите в пазара на труда, следствие от наложения режим на ограничения, накърняващи трудовите и човешки права. Тези реформи са подкрепяни от международните финансови институции, понеже се счита, че биха довели до икономически растеж и предотвратяване или спомагане за преодоляването на дълговите кризи. Но подобни реформи често нямат желания резултат. Напротив, водят до намаляване на равенството между половете в работната среда, както и до увеличаване на икономическото неравенство и броя хора, прибягващи до несигурни или неформални форми на заетост.

Изнесена бе и презентация от г-жа Лейлани Фарха, специален докладчик по въпросите за правото на жилище. Изготвеният от нея тематичен доклад е фокусиран върху последиците от начина на финансиране на жилищата. „Жилището е право, а не стока“, заяви г-жа Фарха. Днес на него се гледа по-скоро като на средство за натрупване на благосъстояние, отколкото като на дом. Притокът на капитал повишава цените на жилищата в много градове, правейки ги непосилни за местното население. Освен това цените вече не са съизмерими с доходите на хората. „При силно финансовите жилищни пазари, решенията относно жилищата – употребата им, мястото, където ще бъдат построени или дали ще бъдат разрушени, се взимат в заседателни зали, отделно от хората, общността“.

Но финансовите пазари и глобалните инвестиции в жилищно строителство не са извън контрола на държавите и международните организации. Държавите трябва да регулират и да се ангажират с частния пазар и финансовите участници, за да се осигури съвместимостта им с правото на адекватно жилище. В своя доклад г-жа Фарха дава пример с две държави – Индия и Португалия, които са изправени пред сериозния проблем с липсата на подходящи жилищни условия.

Състоя се и обсъждане по темата за смъртното наказание и забраната на мъченията и други жестоки, нехуманни и унизителни практики. Според доклада на Мишел Форст, специалният докладчик за ситуацията на защитниците на правата на човека, през последните години заплахите, пред които те са изправени, се увеличават в много държави.

В своето обръщение Лаура Касерес, дъщеря на убитата преди година Берта Касерес – активистка за екологичните права, каза, че „когато ставаме свидетели на убийството на един човек, независимо на кое място по света, сме лишени от част от самите себе си, когато защитник на Земята бъде убит, ние също биваме наранени„. Обръщението ѝ може да бъде гледано тук:

Също така Нилс Мелцер, специалният докладчик по въпросите за мъченията, определи като основни приоритети потвърждаването на абсолютната и универсална забрана на всякакви форми на мъчение и изясняването на понятията „мъчение“ и „жестоко, нехуманно или унизително отношение“.

По време на панела Върховният комисар по правата на човека Заид Ра’ад Ал Хюсеин призова държавите, които продължават да прилагат смъртното наказание, да сложат край на тази позорна практика. Той също припомни, че това не е в съответствие с правото на достойнство, правото на живот, както и с правото човек да не бъде обект на жестоко, нехуманно или унизително отношение. Повече информация и статистика относно смъртното наказание и държавите, в които то все още бива практикувано, може да се намери на сайта на Amnesty International.

Друг сериозен проблем, подложен на дискусия, бе този за климатичните промени и в частност фактът, че те представляват „екзистенциална опасност“ за децата, опасност за достъпа им до храна и вода, както и риск за здравето и образованието им. Според прогнозата на Световната здравна организация климатичните промени, водещи до кризи в набавянето на храна, могат да застрашат живота на допълнително 95 000 млади хора до 2030 г. Най-уязвими са бедните деца, тези с увреждания, местните деца и момичетата.

В този контекст Пеги Хикс от Службата на Върховният комисар по правата на човека (OHCHR) припомни, че правителствата трябва да предприемат конкретни действия с оглед на изпълнение на предвиденото в Парижкото споразумение относно изменението на климата, влязло в сила през ноември 2016 г.

Обект на дискусия бяха и темите за защитата на човешките права и основните свободи в контекста на противопоставяне на тероризма, както и културните права и зачитането на културното разнообразие. Карима Беноун, специалният докладчик по въпросите на културните права, представи доклад относно фундаментализма, екстремизма и културните права, като подчерта, че именно тяхното засилено влияние представлява една от големите заплахи за човешките права.

В края на работната седмица обсъжданията бяха съсредоточени върху темите за правата на хората с увреждания и страдащите от албинизъм. „Хората с увреждания имат ограничен или никакъв достъп до необходимата за тях подкрепа“, заяви специалният докладчик по въпросите за правата на хората с увреждания Каталина Девандас Агилар. „Много от тях са изолирани и нямат достъп до традиционни помощни услуги, като за тях самото понятие „грижа“ е исторически обременено, защото се асоциира с потискане и инвалидизация.“ Според г-жа Агилар държавите трябва да подпомагат помощните услуги, като приемат съответното законодателство, прилагат политиките и отпускат средства, за да могат помощните услуги да бъдат налични, финансово достъпни и адекватни.

Върху материала работи: Антоанета Ирикова

Източници[:]