Престъпления срещу журналисти – хроника на една предизвестена безнаказаност

1
1116

На 2 ноември 2016 г. светът отбеляза за четвърта поредна година Международния ден за борба с безнаказаността на престъпленията против журналисти. Датата, избрана от Общото събрание на ООН, за да почете паметта на двама френски журналисти, убити в Мали, е част от усилията на ООН да се създаде среда, в която журналистите да вършат работата си, независими от външни влияния. Заплахата за живота на тези професионалисти се оказва проблем от световен мащаб, дотолкова наболял, че по думите на Бан Ки Мун, генерален секретар на ООН, разрешаването му е „основополагащо за [постигането на] шестнадесетата цел за устойчиво развитие – мир, правосъдие и силни институции“.

Моментна снимка на една опасна тенденция

По данни на ЮНЕСКО, обобщени в тазгодишния доклад на организацията относно безопасността на журналистите, само през 2015 г. 115 представители на медиите са изгубили живота си. С това броят на журналистите, загинали в изпълнение на работните си задължения, надвишава 800 за последното десетилетие. Статистиката сочи, че в 9 от всеки 10 случая виновните остават ненаказани.

freedomofspeech-a-free-society-is-made-of-free-voices_545138a094270
Снимка: UNESCO

Най-опасни в момента се оказват страните от Арабския свят и в частност – зоните на въоръжен конфликт, сред които Сирия, Ирак, Йемен и Либия (32% от всички жертви). Насилието срещу журналисти обаче не подминава и Европа, както личи от нападението над редакцията на сатиричния вестник “Шарли ебдо” в Париж през януари 2015 г., когато терористи убиха осем души.

От доклада става ясно още, че докато преди по-застрашени са били журналистите, работещи за печатни медии, през последните две години в най-голяма опасност са се намирали телевизионните журналисти. От ЮНЕСКО отчитат и притеснителна тенденция все повече посегателства да се извършват срещу онлайн журналисти, каквито са например блогърите, отразяващи конфликта в Сирия. Сочи се още, че журналистите на свободна практика са по-уязвими от колегите си, работещи в издания, а  в преобладаващия брой случаи (90%) загиналите са местни журналисти.

Според ЮНЕСКО продължаващата безнаказаност на тези престъпления „захранва един нескончаем цикъл на насилие, който заглушава медиите и задушава публичните дебати“. Така многобройните посегателства срещу свободата на словото се превръщат в удар срещу цялата световна общност.

„Хищници“ срещу свободното слово

По повод Деня за борба с безнаказаността, „Репортери без граници“, международна неправителствена организация, защитаваща свободата на медиите по света, публикува списък с най-големите врагове на свободното слово. Списъкът „Хищници на свободата на пресата“ се издава всяка година от 2001 насам, а най-новата му версия е достъпна на сайта на организацията под формата на интерактивна галерия. Подборът е осъществен с оглед различни показатели, сред които начините, по които свободното слово бива потискано, субектите, обвинени в осъществяването на натиск, и броят на засегнатите журналисти.

14024598934_0927a909e9_z-1
Снимка: Global Panorama

За 2016 г. „Репортери без граници“ са се спрели на 35-ма президенти, политици, религиозни водачи, въоръжени групи и престъпни организации, които по думите на организацията „цензурират, пращат в затвора, измъчват или убиват журналисти“. Много от имената намират място в списъка не за първи път – така например държавните глави Владимир Путин (Русия), Ким Чен Ун (Северна Корея) и Раул Кастро (Куба) от години са обект на критика по отношение свободата на медиите.

Ново попълнение в списъка е турският президент Реджеп Таип Ердоган. След опита за военен преврат на 15 юли 2016 г., в страната бе обявено извънредно положение, което по смисъла на чл. 4 от Международния пакт за граждански и политически права позволява на властите да ограничават някои човешките права, прогласени в пакта, сред които правото на лична свобода, свободата на словото и правото на мирни събрания. По данни на Deutsche Welle, до момента в Турция във връзка с опита за преврат са арестувани повече от 200 журналисти, а повече от 100 вестници, списания, телевизионни канали и радио станции са затворени.

Целта на списъка, публикуван от „Репортери без граници“, е да насочи общественото внимание към докладваните нарушения на свободата на словото. Според Кристоф Делоар, генерален секретар на организацията, „Начинът да се прекъсне затвореният кръг на безнаказаността [на престъпленията срещу журналисти], е да се назначи специален пратеник на ООН за защита на журналистите“.

Източници

1 COMMENT

Comments are closed.