[:bg]
В Деня на народните будители, ознаменуващ подвига на българските просветители, учители и революционери от старите изминали времена, Ви приканваме да обърнем поглед към будния дух на днешното време.
Припомняйки си отново събитието от изминалата седмица – Регионалният ученически Модел ЮНЕСКО, през днешния празник ще обърнем поглед към учителите и с тяхна помощ ще потърсим истинското значение на призванието да бъдеш такъв. За целта по време на престоя ни във Велико Търново проведохме кратко интервю с някои от преподавателите, които участваха в обучителен семинар на тема „Глобално образование и Целите за устойчиво развитие“.
Марина Димова, преподавател по Етика и право и Философия на немски език в Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Христо Ботев“, гр. Кърджали – част от мрежата на асоциираните училища към ЮНЕСКО
Бяхте ли запознати преди семинара с темата за глобалното и неформалното образование. Използвали ли сте тези методи? Предметът ми е благодатен от гледна точка на това, че мога да излизам от строгите рамки на учебния план. Темите, които засягаме както по етика и право, така и по философия, се свързват с тези на глобалното образование. С учениците често си говорим за осъзнато потребление, проблемите следствие на замърсяването на околната среда, какво биха направили ако бяха кмет за един ден и др. По този начин ги овластяваме и ги възпитаваме в ценностите на отговорното гражданство. Също така, прилагам интерактивни методи, докато преподавам, което много се харесва на учениците. Вместо да им кажа строго „Приберете си телефоните!“ ги насърчавам да ги изкарат, но да ги използват рационално и по предназначение във връзка с учебния предмет. Учебният ми кабинет има доста по-различен и разчупен вид отколкото нормалната класна стая. Другото, на което много държа, е т.нар. „feedback” – обратна връзка. За целта им задавам въпроси като: „Каква оценка смяташ, че трябва да получиш и защо?“, а също така ги подтикваме те сами да оценяват съучениците си, с цел да се избегне етикитирането и съперничеството помежду им.
Останалите Ви колеги също ли преподават по този начин? В общи линии ръководството на училището ни насърчава да излизаме от общоприетите рамки, като не само образоваме, но и възпитаваме децата си. Не съм само аз пионер в тази област. Политиката на училището ни е насочена към разчупено преподаване. Също така фактът, че сме езикова гимназия и имаме допир до оригинални текстове на много чужди езици, дава един по-широк поглед, както на учениците, така и на колегите, защото ние предаваме знанието помежду си.
Какви според Вас са предизвикателствата пред това да се преподава по тези методи? Зависи много от аудиторията, от учениците, с които работиш, и съответно родителите какво очакват от нас като образователна институция – да ги учим само на език или и на още нещо. Има и много други предизвикателства – понякога трудно покриваме всички образователни изисквания
Какъв трябва да е съвременният учител в България? Има една много хубава думичка, която аз харесвам – „фасилитатор“. За мен стилът, който трябва да прилага учителя е фасилитаторски. Ние не сме компютри с информация. Има достатъчно глобални мрежи, където учениците могат да черпят знания. Ние учителите сме хората, които трябва да насочат това знание в правилната посока, развивайки силните черти и страна на децата ни. Много ми се ще учениците да бъдат по-функционално грамотни, а не просто компютри с назубрени знания. Съвременният учител трябва да бъде много компактен, гъвкав и дигитално грамотен, за да бъде близо до учениците си. По време на семинара се повдигна въпроса, дали учителят трябва да обича учениците си. На мнение съм, че е добре да имаме и лична връзка, а не само да сме ментори. Била съм обвинявана, че разсъждавам по този начин, но трябва по-често да се замисляме какво даваме на учениците си, на които поверяваме бъдещето си.
Стоянка Димитрова, Гимназия с преподаване на чужди езици, гр. Правец, ръководител на клуб „Свобода“ и координатор към мрежата от училища, асоциирани към ЮНЕСКО
Бяхте ли запознати преди семинара с темата за глобалното и неформалното образование. Използвали ли сте тези методи? Все още не мога да кажа, че осъзнато се прилагат методите в училище. Говори се за тях, някои от колегите са минавали през подобен тип обучения, но въобще не може да се говори за някаква изградена система на прилагането им.
Какви според Вас са предизвикателствата пред това да се преподава по този начин? Ограниченията на програмата, която се налага на колегите да покрият определен материал за определено време и работата, която допълнително трябва да свършат те, за да могат да приспособят материала, който биха преподали по този различен начин. Докато това е лесно при нас – учителите по езици, то при колегите по другите предмети би се получило доста по-трудно. Не съм сигурна, че те могат да влагат толкова много ентусиазъм и труд. Предизвикателствата са основно в образователната система и сред учителите, които категорично нямат достатъчно знания по въпроса за тези методи. Все пак смятам, че е крайно наложително да се започне във всяко училище да се преподава по този начин.
Какъв трябва да е съвременният учител в България ? Съвременният учител трябва да е динамичен. Нещата се променят много бързо и човек трябва да е в състояние да отговаря на потребностите в дадения момент. Много е лесно да се обвиняват учениците за това, че са разконцентрирани, повърхностни и т.н. Но истината е, че всички ученици са резултат от времето и условията, в които живеят. Децата със сигурност не са по-лоши от това, което са били в предишните поколения, но просто трябва да намерим правилните подходи, правилния момент, за да може учението да върви правилно.
Преподаватели в СОУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“, гр. Русе
Бяхте ли запознати преди семинара с темата за глобалното и неформалното образование. Използвали ли сте тези методи? Да, в нашето училище се работи много активно по този начин, но не всеки предмет предполага възможност да се преподава така.
Какви според Вас са предизвикателствата пред учителя днес и пред това да се преподава по този начин? Императивността трябва да се осъзнава от самите деца и те трябва да ни приемат наистина като фасилитатори, а не като назидатели. Ролята на учителя е изключително важна, но това зависи колкото от самия учител, толкова и от нагласата на децата. Много сериозен е проблемът със социалния статус на учителя, тъй като много от родителите възприемат учителите като институция и децата идват с такава нагласа. Ще ми се родителите да ни делегират малко повече доверие и да видят смисъла на пребиваването на децата им в училище. Защото учителят е на последно място преподавател – той е психолог, социален работник, майка, приятел и какво ли още не. Учениците на днешното поколение при всички положения ще бъдат хора на света. Забелязвам как учениците, които често пътуват извън страната, са много по-активни и се включват в различни дейности, тъй като са с много по-отворено съзнание. Но в следващите момент, вместо тези деца да запазят и разпространят тази си искрица, те всъщност биват претопени от средата, в която отново се завръщат – българската действителност на преписването, лошата чалга култура, живеенето на ръба и т.н. В Румъния например, по мои наблюдения учениците са много отдадени, с голямо уважение и страхопочитание към доаена – този, който е авторитет. Съвсем различно е тяхното поведение, сравнено с това на българчетата. Не става дума само до поколенческите специфики, но и до културната принадлежност и културата на общуване.
Преподавател в Национална Априловска гимназия, гр. Габрово
Бяхте ли запознати преди семинара с темата за глобалното и неформалното образование. Използвали ли сте тези методи?Да, запозната съм.
Какви според Вас са предизвикателствата пред учителя днес и пред това да се преподава по този начин? Доверието и уважението – те са в основата на всичко. Ако учим децата си да бъдат недоверчиви, да се страхуват и да не уважават нищо, по този начин несъзнателно им затваряме вратите. В такива случаи децата не трябва да са под такова голямо влияние на родителите си, за да бъдат по-отворени към света. Аз говоря от погледа на една начална учителка. По мои наблюдения например в 5-8 клас се къса връзката с родителите и с учителите, тогава децата са в нищото. А пък 9 и 10 клас са най-страшни – учениците търсят себе си и индивидуалността си, но същевременно лесно се подвеждат. Погрешно е отношението на обществото към учителя, което у детето се сформира преди всичко от родителя, чието мнение пък от своя страна се сформира от неговите родители, а и от медиите.
Калина Сато, преподавател по английски и японски език, както и заместник-директор в ПМГ, гр. Силистра. Съвсем от скоро координатор към мрежата на асоциираните училища към ЮНЕСКО.
Бяхте ли запозната преди семинара с темата за глобалното и неформалното образование. Използвали ли сте тези методи? Тъй като съвсем от скоро училището е включено към системата на ЮНЕСКО, за мен тези формулировки са нови. И все пак същността им не е нещо непознато за мен. Дълго време съм живяла, учила и преподавала в Япония, където съм имала досег с тези методи. Радвам се, че виждам и тук все повече инициативи, като тази, с цел популяризирането им.
Срещате ли във Вашата среда предизвикателства пред това да се преподава по този начин? Със сигурност срещам предизвикателства. Аз съм видяла другата страна на монетата, тоест колорита и наситеността на едно такова пълноценно образование, където в центъра на всичко стои детето и максимално естественият начин, по който то се сдобива със знания – вдишвайки, усещайки и докосвайки ги, и дори учейки без да усеща, че го прави. Видяла съм, че този начин на учене работи чудесно и много ми се иска това да се случи и в нашата страна.
Българинът неизвестно защо извън страната си, когато е поставен в много стресова ситуация, той винаги се доказва по невероятен начин. Това доказва според мен, че българинът има невероятен заряд да учи, че той е много интелигентен и способен, обаче е важно условието – как поливаме, наторяваме и отглеждаме този учител. Не познавам провалили се българи в Япония – всеки, който е стъпил там, се е доказал в сферата си. След като това е така, защо да не го направим и у нас? То е възможно и децата ще са изключително щастливи да учат в такава среда. Въпросът е да преборим всякакви институционални пречки и трудности, което хич не е лесно, но пък и то е възможно.
Какъв трябва да е съвременният учител в България? Трябва да е зареден с много енергия, знания, добронамереност, да е готов да добротвори, да се раздава и постоянно да се самоусъвършенства. Учителството трябва да бъде призвание за него.
Неделчо Жейнов, заместник-директор по учебна дейност и учител по философия в Езикова гимназия „Пейо Яворов“, гр. Силистра – част от мрежата на асоциираните училища към ЮНЕСКО.
Бяхте ли запозната преди семинара с темата за глобалното и неформалното образование. Използвали ли сте тези методи? Голям набор от представените по време на семинара методи се използват, а и дори много други. Разбира се глобалното образование се включва несистемно и нетематично в преподаването предмета „Свят и личност“, където се засягат теми като премахване на бедността, правото на образование и др.
Срещате ли във Вашата среда предизвикателствата пред това да се преподава по този начин? Да, в момента например виждам такива, работейки по международната програмата „Философия за деца“, която също е базирана на неформалното образование. Там се използва съвсем различна стратегия – вместо да се набляга на теорията, се случва точно обратното – с децата се работи чрез дискусии, дебати, полемични игри и т.н. Хубавото е, че програмата се опитва да даде такива права на децата, каквито всъщност ние хората успяваме да получим след Просвещението. Предизвикателството за мен е голямо, тъй като трябва да намеря нужния подход, без да губя учебното съдържание. Отговорността, разбира се до голяма степен е и на самите институции, но това е вече друг въпрос.
Какъв трябва да е съвременният учител в България? Трябва да е устремен и да има въображение за конструиране на бъдещето. Колосална енергия е нужна, за да може да привлече децата и да ги предвижи напред.
Повече за това как премина Регионален ученически Модел ЮНЕСКО, можете да прочетете тук.[:en]
During the day of the Bulgarian national revival leaders, which memorializes the feast of the Bulgarian enlighteners, teachers and revolutionaries from the old elapsed times, we are inviting you to take a notice of the keen spirit nowadays.
Reminding again about the event from the previous week Regional Simulation for Students „Model UNESCO„, on today’s holiday we will take notice of the teachers and with their support we will search the real meaning of the calling to be one. To aim this, during our stay in Veliko Turnovo, we briefly interviewed some of the tutors who have participated in the training seminar on the topic “Global education and the aims for sustainable development”.
Marina Dimova, “Ethics and law and Philosophy in German” teacher in Profiled foreign language school “Hristo Botev”, Kardzhali- part of the UNESCO associated schools network
Were you familiar with the global and informal education topic before the seminar? Have you used this methods?
From this point of view my subject is gracious so that it allows me to step out from the strict frameworks of the curriculum. The topics we discuss in ethics and law and in Philosophy as well are related with the global education theme. With the pupils we often talk about conscious consumption, the problems caused by the pollution of the environment, what they would do if they were a mayor for a day etc. While I am teaching, I put through interactive methods as well, which is really liked by the pupils. Instead of saying them firmly „Put your mobile phones away!” I encourage them to take them out but to use them for the purpose of the subject. My teaching cabinet has a more different and off-beat look than the normal classroom. Other thing which I maintain is the so called “feedback”- the opinions of the pupils’. To achieve this goal I ask them questions: “What kind of grade you think you should get and why?” and also I incite them to evaluate each other, willing to avoid the putting etiquettes and rivalry between them.
Do your other colleagues teach the same way?
Basically, the management of the school encourage us to step out of the conventional frames by not just educating but also bringing up our children. It is not just me a pioneer in this field. The politics of the school is directed to non-formal education. Also the fact that we are a foreign language high school and we are in touch with the original texts in many foreign languages gives a wider view, not just to the pupils but to the teachers because we give knowledge to each other.
According to you, what are the challenges in front of the teachers using these methods?
It depends on the audience, the pupils who you are working with and accordingly the parents, what they expect from us as an educating institution- to teach them languages or something more. There are many other challenges- sometimes it is difficult to cover all the educating requirements.
What should the contemporary Bulgarian teacher look like?
There is a very pleasant word I really like- facilitator. For me the style a teacher should apply is facilitating. We are not computers with information. There are enough global networks where the pupils can get knowledge. We, the teachers are the people who have to direct this knowledge in the right direction, developing the strongest parts and features of our children. I would like my pupils to be more functional literate but not just computers with knowledge learnt by heart. The contemporary teacher should be compact, flexible and digitally literate so as to be close to the pupils.
Stoyanka Dimitrova, Foreign language school, Pravets, director of club “Freedom” and coordinator to the UNESCO associated schools network
Were you familiar before the seminar with the global and informal education topic? Have you used this methods?
I cannot still say that these methods are consciously applied in our school. They are spoken, some of the colleagues were trained for them but cannot be talked for a built system for applying them.
According to you, what are the challenges in front of the teachers using these methods?
The limitation of the program which the colleges should cover defined material for a limited time and the work should additionally do to adapt the material which they would teach in this different way. While this is easy for us – the language teachers by the other subjects’ colleagues it would be managed much harder. I am not sure that they can put so much enthusiasm and work in it. The challenges are basically in the educational system and the teachers who categorically do not have enough knowledge about this methods. Although I think it is imperative in every school to begin to be taught this way.
What should the contemporary Bulgarian teacher look like?
The contemporary teacher should be dynamic. Things are changing so fast that a person has to be able to correspond to the needs of the particular moment. It is very easy to blame the pupils that they are not concentrated and etc. But the truth is that all the pupils are a result from the time and the conditions they live in. The children for sure are not worse than this the previous generations used to be but we just have to find the right аpproach, right moment to run the teaching smoothly.
Techers in European languages high school “St. Konstantin –Kiril Philosoph”, Russe
Were you familiar before the seminar with the global and informal education topic? Have you used this methods?
Yes, in our school we are working very actively this way but not every subject assumes an opportunity to be taught like this.
According yo you, what are the challenges in front of the teachers using these methods?
Imperativeness should be realized by the children and they should perceive us like facilitators but not like overseer. The teacher’s role is extremely important `but this depends not just on the teacher himself/herself but on the adjustment of the child. Really serious is the problem with the social status of the teacher because many of the parents take in the teachers as an institution and the children come with this adjustment. I would like the parents to delegate us a bit more confidence and see the use of their children staying at school. Because the teacher is at least tutor- he or she is psychologist, social worker, mother, friend and whatever else. The pupils from today’s generation will be global citizens. I notice how the pupils who often travel abroad are much more active and participate in a variety of activities because they are more open-minded. But in the next moment instead of keeping and spreading this fire they get assimilated from the environment they return to- the Bulgarian reality of rewriting, awful chalga culture, living on the edge and etc. It is not just about generational specifics but about cultural belonging and communication culture.
Teacher in National Aprilov’s high school, Gabrovo
Were you familiar before the seminar with the global and informal education topic? Have you used this methods?
Yes, I was.
According to you, what are the challenges in front of the teachers nowadays and using these methods as well?
The trust and the respect – they are the foundation of everything. If we teach our children to be distrustful, fearful and not to respect anything thus unconsciously we close them the doors. In these cases children should not be deeply affected by their parents in order to be open to the world. I speak from a teacher’s point of view. For example, I noticed that in 5th-8th grade the relationship with the parents and the teachers is breaking and then the children find themselves nowhere. 9th and 10th grades are the most difficult – the pupils are searching themselves and their individuality but at the same time it is easy to mislead them. The society attitude to the teachers is mostly wrong which is formed primarily from the parents. A student’s opinion on this side is formed from his or her parents and the media.
Kalina Sato, English and Japanese teacher and assistant director of Science and Mathematics high school, Silistra and quite recently coordinator to the UNESCO associated schools network
Were you familiar before the seminar with the global and informal education topic? Have you used this methods?
As quite recently the school is included in the UNESCO system these formulations are new for me. Although their essence in not completely unknown. I have studied, lived and taught for a long time in Japan where I was in touch with these methods. I feel joyful that I see here more and more enterprises like this which aims at rising their popularity.
Do you face many challenges in your profession when you are using this methods?
For sure I am facing many challenges. I have seen the other side of the coin i.e. the brilliancy and the intensity of a such a full of value education in which the child is in the heart of the system and in a maximum naturally way it gets the knowledge- breathing, feeling, touching them and even learning without feeling like it is doing it. I have seen that this way of learning works wonderful and I would really like this to happen in our country.
I do not know why when the Bulgarian person is outside of Bulgaria and put in stressful situation he or she proves himself or herself always in incredible way. According to me this proves that a Bulgarian has an incredible supply of learning, he or she is very intelligent and capable but an important condition is how we irrigate, dung and grow this teacher. I do not know not even one Bulgarian who failed in Japan- every person who had stepped there had proved himself or herself as a professional. This is possible and our children would be extremely happy to learn in this kind of environment. Upon having this practice why are we not applying this in our schools? The problem is that we have to overcome all kind of institutional obstacles and difficulties which is not easy at all but possible.
What should the contemporary Bulgarian teacher look like?
He or she should be supplied of much energy, knowledge, goodwill, ready to do good things, to give and instantly to improve himself or herself. The teaching should be calling for him or her.
Nedelcho Zheynov – assistant director and Philosophy teacher in Foreign Language School, Silistra- part of the UNESCO associated schools network
Were you familiar before the seminar with the global and informal education topic? Have you used this methods?
Great variety of the presented during the seminar methods are applied and many other as well. Of course the global education is included not regularly and non-thematically in teaching of the subject “World and personality” where themes like poverty and educational right a.o. are broached.
According to you, what are the challenges in front of the teachers using these methods?
Yes, e.g. at the moment I observe such while working on the international progam „Philosophy for children“, which is also based on the informal education. In it a totally different strategy is used – instead of emphasizing on just theory, children study via discussions, debating, polemics, etc. The good side is that the program is trying to grant the children rights that were only availbale after the Enlightenment. It is quite of a challenge for me to fing the proper method whithout losing the educational agenda. Of course, this is the institutions` responsiblity to a big extend, but this is alredy another topic to discuss.
What should the contemporary Bulgarian teacher look like?
He or she should be purposeful, with a vision how to create the future. A collosal energy is needed in order to attract the attention of children.
Author: Liya Savova
Translation into English: Anjela Kalenova
Read also:
Why am I participang in Model UNESCO?
[:]
