Призвание „учител – будител“

0
2232

dsc_4102

В Деня на народните будители, ознаменуващ подвига на българските просветители, учители и революционери от старите изминали времена, Ви приканваме да обърнем поглед към будния дух на днешното време.

Припомняйки си отново събитието от изминалата седмица – Регионалният ученически Модел ЮНЕСКО, през днешния празник ще обърнем поглед към учителите и с тяхна помощ ще потърсим истинското значение на призванието да бъдеш такъв. За целта по време на престоя ни във Велико Търново проведохме кратко интервю с някои от преподавателите, които участваха в обучителен семинар на тема „Глобално образование и Целите за устойчиво развитие“.

Марина Димова, преподавател по Етика и право и Философия на немски език в Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Христо Ботев“, гр. Кърджали – част от мрежата на асоциираните училища към ЮНЕСКО

Бяхте ли запознати преди семинара с темата за глобалното и неформалното образование. Използвали ли сте тези методи? Предметът ми е благодатен от гледна точка на това, че мога да излизам от строгите рамки на учебния план. Темите, които засягаме както по етика и право, така и по философия, се свързват с тези на глобалното образование. С учениците често си говорим за осъзнато потребление, проблемите следствие на замърсяването на околната среда, какво биха направили ако бяха кмет за един ден и др. По този начин ги овластяваме и ги възпитаваме в ценностите на отговорното гражданство. Също така, прилагам интерактивни методи, докато преподавам, което много се харесва на учениците. Вместо да им кажа строго „Приберете си телефоните!“ ги насърчавам да ги изкарат, но да ги използват рационално и по предназначение във връзка с учебния предмет. Учебният ми кабинет има доста по-различен и разчупен вид отколкото нормалната класна стая. Другото, на което много държа, е т.нар. „feedback” – обратна връзка. За целта им задавам въпроси като: „Каква оценка смяташ, че трябва да получиш и защо?“, а също така ги подтикваме те сами да оценяват съучениците си, с цел да се избегне етикитирането и съперничеството помежду им.

Останалите Ви колеги също ли преподават по този начин? В общи линии ръководството на училището ни насърчава да излизаме от общоприетите рамки, като не само образоваме, но и възпитаваме децата си. Не съм само аз пионер в тази област. Политиката на училището ни е насочена към разчупено преподаване. Също така фактът, че сме езикова гимназия и имаме допир до оригинални текстове на много чужди езици, дава един по-широк поглед, както на учениците, така и на колегите, защото ние предаваме знанието помежду си.

Какви според Вас са предизвикателствата пред това да се преподава по тези методи? Зависи много от аудиторията, от учениците, с които работиш, и съответно родителите какво очакват от нас като образователна институция – да ги учим само на език или и на още нещо. Има и много други предизвикателства – понякога трудно покриваме всички образователни изисквания

Какъв трябва да е съвременният учител в България? Има една много хубава думичка, която аз харесвам – „фасилитатор“. За мен стилът, който трябва да прилага учителя е фасилитаторски. Ние не сме компютри с информация. Има достатъчно глобални мрежи, където учениците могат да черпят знания. Ние учителите сме хората, които трябва да насочат това знание в правилната посока, развивайки силните черти и страна на децата ни. Много ми се ще учениците да бъдат по-функционално грамотни, а не просто компютри с назубрени знания. Съвременният учител трябва да бъде много компактен, гъвкав и дигитално грамотен, за да бъде близо до учениците си. По време на семинара се повдигна въпроса, дали учителят трябва да обича учениците си. На мнение съм, че е добре да имаме и лична връзка, а не само да сме ментори. Била съм обвинявана, че разсъждавам по този начин, но трябва по-често да се замисляме какво даваме на учениците си, на които поверяваме бъдещето си.

dfx_1684

Стоянка Димитрова, Гимназия с преподаване на чужди езици, гр. Правец, ръководител на клуб „Свобода“ и координатор към мрежата от училища, асоциирани към ЮНЕСКО

Бяхте ли запознати преди семинара с темата за глобалното и неформалното образование. Използвали ли сте тези методи? Все още не мога да кажа, че осъзнато се прилагат методите в училище. Говори се за тях, някои от колегите са минавали през подобен тип обучения, но въобще не може да се говори за някаква изградена система на прилагането им.

Какви според Вас са предизвикателствата пред това да се преподава по този начин? Ограниченията на програмата, която се налага на колегите да покрият определен материал за определено време и работата, която допълнително трябва да свършат те, за да могат да приспособят материала, който биха преподали по този различен начин. Докато това е лесно при нас – учителите по езици, то при колегите по другите предмети би се получило доста по-трудно. Не съм сигурна, че те могат да влагат толкова много ентусиазъм и труд. Предизвикателствата са основно в образователната система и сред учителите, които категорично нямат достатъчно знания по въпроса за тези методи. Все пак смятам, че е крайно наложително да се започне във всяко училище да се преподава по този начин.

Какъв трябва да е съвременният учител в България ? Съвременният учител трябва да е динамичен. Нещата се променят много бързо и човек трябва да е в състояние да отговаря на потребностите в дадения момент. Много е лесно да се обвиняват учениците за това, че са разконцентрирани, повърхностни и т.н. Но истината е, че всички ученици са резултат от времето и условията, в които живеят. Децата със сигурност не са по-лоши от това, което са били в предишните поколения, но просто трябва да намерим правилните подходи, правилния момент, за да може учението да върви правилно.

dsc_4147Преподаватели в СОУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“, гр. Русе 

Бяхте ли запознати преди семинара с темата за глобалното и неформалното образование. Използвали ли сте тези методи? Да, в нашето училище се работи много активно по този начин, но не всеки предмет предполага възможност да се преподава така.

Какви според Вас са предизвикателствата пред учителя днес и пред това да се преподава по този начин? Императивността трябва да се осъзнава от самите деца и те трябва да ни приемат наистина като фасилитатори, а не като назидатели. Ролята на учителя е изключително важна, но това зависи колкото от самия учител, толкова и от нагласата на децата. Много сериозен е проблемът със социалния статус на учителя, тъй като много от родителите възприемат учителите като институция и децата идват с такава нагласа. Ще ми се родителите да ни делегират малко повече доверие и да видят смисъла на пребиваването на децата им в училище. Защото учителят е на последно място преподавател – той е психолог, социален работник, майка, приятел и какво ли още не. Учениците на днешното поколение при всички положения ще бъдат хора на света. Забелязвам как учениците, които често пътуват извън страната, са много по-активни и се включват в различни дейности, тъй като са с много по-отворено съзнание. Но в следващите момент, вместо тези деца да запазят и разпространят тази си искрица, те всъщност биват претопени от средата, в която отново се завръщат – българската действителност на преписването, лошата чалга култура, живеенето на ръба и т.н. В Румъния например, по мои наблюдения учениците са много отдадени, с голямо уважение и страхопочитание към доаена – този, който е авторитет. Съвсем различно е тяхното поведение, сравнено с това на българчетата. Не става дума само до поколенческите специфики, но и до културната принадлежност и културата на общуване.

Преподавател в Национална Априловска гимназия, гр. Габрово

Бяхте ли запознати преди семинара с темата за глобалното и неформалното образование. Използвали ли сте тези методи?Да, запозната съм.

Какви според Вас са предизвикателствата пред учителя днес и пред това да се преподава по този начин? Доверието и уважението – те са в основата на всичко. Ако учим децата си да бъдат недоверчиви, да се страхуват и да не уважават нищо, по този начин несъзнателно им затваряме вратите. В такива случаи децата не трябва да са под такова голямо влияние на родителите си, за да бъдат по-отворени към света. Аз говоря от погледа на една начална учителка. По мои наблюдения например в 5-8 клас се къса връзката с родителите и с учителите, тогава децата са в нищото. А пък 9 и 10 клас са най-страшни – учениците търсят себе си и индивидуалността си, но същевременно лесно се подвеждат. Погрешно е отношението на обществото към учителя, което у детето се сформира преди всичко от родителя, чието мнение пък от своя страна се сформира от неговите родители, а и от медиите.

dfx_1762

Калина Сато, преподавател по английски и японски език, както и заместник-директор в ПМГ, гр. Силистра. Съвсем от скоро координатор към мрежата на асоциираните училища към ЮНЕСКО.

Бяхте ли запозната преди семинара с темата за глобалното и неформалното образование. Използвали ли сте тези методи? Тъй като съвсем от скоро училището е включено към системата на ЮНЕСКО, за мен тези формулировки са нови. И все пак същността им не е нещо непознато за мен. Дълго време съм живяла, учила и преподавала в Япония, където съм имала досег с тези методи. Радвам се, че виждам и тук все повече инициативи, като тази, с цел популяризирането им.

Срещате ли във Вашата среда предизвикателства пред това да се преподава по този начин? Със сигурност срещам предизвикателства. Аз съм видяла другата страна на монетата, тоест колорита и наситеността на едно такова пълноценно образование, където в центъра на всичко стои детето и максимално естественият начин, по който то се сдобива със знания – вдишвайки, усещайки и докосвайки ги, и дори учейки без да усеща, че го прави. Видяла съм, че този начин на учене работи чудесно и много ми се иска това да се случи и в нашата страна.

Българинът неизвестно защо извън страната си, когато е поставен в много стресова ситуация, той винаги се доказва по невероятен начин. Това доказва според мен, че българинът има невероятен заряд да учи, че той е много интелигентен и способен, обаче е важно условието – как поливаме, наторяваме и отглеждаме този учител. Не познавам провалили се българи в Япония – всеки, който е стъпил там, се е доказал в сферата си. След като това е така, защо да не го направим и у нас? То е възможно и децата ще са изключително щастливи да учат в такава среда. Въпросът е да преборим всякакви институционални пречки и трудности, което хич не е лесно, но пък и то е възможно.

Какъв трябва да е съвременният учител в България? Трябва да е зареден с много енергия, знания, добронамереност, да е готов да добротвори, да се раздава и постоянно да се самоусъвършенства. Учителството трябва да бъде призвание за него.

Неделчо Жейнов, заместник-директор по учебна дейност и учител по философия в Езикова гимназия „Пейо Яворов“, гр. Силистра – част от мрежата на асоциираните училища към ЮНЕСКО.

Бяхте ли запозната преди семинара с темата за глобалното и неформалното образование. Използвали ли сте тези методи? Голям набор от представените по време на семинара методи се използват, а и дори много други. Разбира се глобалното образование се включва несистемно и нетематично в преподаването предмета „Свят и личност“, където се засягат теми като премахване на бедността, правото на образование и др.

Срещате ли във Вашата среда предизвикателствата пред това да се преподава по този начин? Да, в момента например виждам такива, работейки по международната програмата „Философия за деца“, която също е базирана на неформалното образование. Там се използва съвсем различна стратегия – вместо да се набляга на теорията, се случва точно обратното – с децата се работи чрез дискусии, дебати, полемични игри и т.н. Хубавото е, че програмата се опитва да даде такива права на децата, каквито всъщност ние хората успяваме да получим след Просвещението. Предизвикателството за мен е голямо, тъй като трябва да намеря нужния подход, без да губя учебното съдържание. Отговорността, разбира се до голяма степен е и на самите институции, но това е вече друг въпрос.

Какъв трябва да е съвременният учител в България? Трябва да е устремен и  да има въображение за конструиране на бъдещето. Колосална енергия е нужна, за да може да привлече децата и да ги предвижи напред.

dfx_1823Повече за това как премина Регионален ученически Модел ЮНЕСКО, можете да прочетете тук.

NO COMMENTS