През последните години една от често обсъжданите теми е развитието на изкуствения интелект и последствията от неговата ежедневна употреба. Докато доскоро опасенията основно касаеха изчезването на работни места и промените в пазара на труда, днес Дания повдига нов въпрос, отнасящ се към генерирането на човешки гласове и образи без знанието и изричното съгласие на техните прототипи.
Генерирано чрез изкуствен интелект изображение на римския папа Франциск
Освен да отговаря на разнородни запитвания в писмен вид, изкуственият интелект е в състояние да създава изображения съобразно зададени от потребителя параметри. Както фантастичен, те биха могли да имат и реалистичен характер – статична снимка на индивид е достатъчна, за да бъдат генерирани десетки други, на които той е с различно облекло, местоположение или дори обкръжение от хора. С усъвършенстването на изкуствения интелект фалшифицираните изображения изглеждат все по-реалистични, а това обстоятелство създава почва за финансови измами и кибератаки. Според данни на синдиката за борба с кражби на идентичност, извършени от изкуствен интелект, през последните години опитите за финансови злоупотреби с помощта на deepfake (дълбока фалшификация) имат прираст от 2137%.
Deepfake видеата, създадени с цел измама на трети лица, се разделят условно на два вида – представяне (presentation) и инжектиране (injection). Атаките чрез представяне включват измамници, които си служат със средства като маски и грим, за да приличат на дадено физическо лице. В някои случаи камерата улавя изображение и от друг екран, на който дълбоката фалшификация се осъществява в реално време. Целта на подобни действия често е превземане на потребителски акаунти или подаване на кредитни заявки от чуждо име. При т.нар. „инжектиране“ злонамерен софтуер или подвеждащо съдържание се въвежда умишлено в дадена система, с цел да се наруши нейната цялост или нормално функциониране. Това може да стане чрез предварително записани видеа, използвани по време на процеси като регистрация или идентификация (KYC), прилагани най-често от банки и телекомуникационни компании.
Графиката представя процента на измамите с участието на deepfake за последните четири години, като се очаква подобни практики да затруднят традиционните системи за сигурност.
Освен на обществено равнище, генеративният изкуствен интелект получава все повече влияние и на политическата сцена. Актуален пример е преправеното изявление на германския канцлер Олаф Шолц, в което той заявява, че дясната партия „Алтернатива за Германия“ е обявена за нелегална. Подобна ситуация възникна и през първите месеци на въоръжения конфликт между Украйна и Русия: deepfake видеа на президента Володимир Зеленски, в които той обявява капитулацията на Украйна, намериха широко разпространение в социалните мрежи.
Спекулативните материали биха могли да дезинформират и манипулират широката общественост, като сходна тенденция в политически аспект би могла да доведе до многобройни катаклизми на национално и международно ниво. Въпреки че изкуствено генерираните видеа все още са разпознаваеми с просто око, в близките години се очаква този вид технологични услуги да станат още по-прецизни. Ако разработени към актуалната ситуация регламенти за защита на идентичността на физическите лица не влязат в сила, изкуственият интелект може да бъде в състояние не просто да провокира моментно объркване сред потребителите си, но и да стане причина за трайна промяна в курса на световната политика и международните отношения.
Според датското правителство промяната в закона на авторското право е неизбежна превантивна мярка с цел запазване на личното пространство на индивида. Министърът на културата Якоб Енгел-Шмидт споделя в свое изявление пред „Гардиън“, че законопроектът изпраща недвусмисленото послание, че всеки има право на собственото си тяло, глас и лицеви черти. Същевременно Енгел-Шмидт не крие загрижеността си относно функционалността на текущия закон, целящ да защитава гражданите от генеративния изкуствен интелект. Съгласно новата разпоредба, всеки потребител ще има правото да поиска от платформите в интернет (включително тези за видео и аудио споделяне като YouTube, Instagram и TikTok) да премахнат deepfake съдържанието, в което се използват неговият образ или глас без изрично съгласие. В случай на нарушение от страна на платформите, засегнатите физически лица ще бъдат насърчени да изискват обезщетение за нанесени материални и нематериални вреди. В същото време използването на генеративен изкуствен интелект с творческо предназначение (например за създаването на пародийни или сатирични материали) ще остане разрешено).
Готовността на Дания да застане зад гражданите си в борбата с фалшифицираното интернет съдържание среща широк отзвук и провокира многобройни дискусии по темата. В своя брифинг на тема „Технологични аспекти на генеративния ИИ в контекста на авторските права“ от юли 2025-та година, Европейският парламент засяга въпроса за правната отговорност, която не бива да се прехвърля изцяло на публичните институции – работещите в сферата на ИИ следва да инвестират повече средства в механизми, които правят моделите им подлежащи на проверка, проследяване и оценка по отношение на средностатистическата им зависимост от защитено съдържание. Важно е да се отбележи, че според т.нар. Според законодателния акт за ИИ на Европейския съюз изкуствено генерираното съдържание следва да бъде обособено като такова чрез употребата на етикети и др. В контекста на съвременните технологии регулацията на законите, особено на тези от тях, отнасящи се до отраслите на изкуствения интелект, са строго наложителни.
Въпреки че Дания е първата страна, която подема инициативата за защита на потребителската идентичност, каузата ѝ не остава незабелязана и от другите държави-членки на ЕС. В резултат на това от средата на 2024-та година дигиталната сигурност с оглед на злоупотребата с генеративен изкуствен интелект е обект на засилено политическо и обществено внимание.
Автор на материала: Теодора Милева
