„Аплодисменти отекнаха в залата на Общото събрание на ООН в сряда, след като държавите членки приеха резолюция, обявяваща трансатлантическата търговия с роби за най-тежкото престъпление срещу човечеството.“
Резолюцията, инициирана от Гана, беше подкрепена със 123 гласа „за“. Три държави – Аржентина, Израел и Съединените щати – гласуваха „против“, а 52 се въздържаха.
„Днес се обединяваме в тържествена солидарност, за да потвърдим истината и да потърсим път към изцеление и възстановително правосъдие“, заяви президентът на Гана Джон Драмани Махама, който говори преди гласуването от името на 54-членната Африканска група, най-големият регионален блок в ООН.
Откраднати, оковани, превозени
В продължение на повече от 400 години милиони хора са били отвлечени от Африка, оковани във вериги и превозени до Новия свят, за да се трудят в памукови полета и плантации за захар и кафе под жаркото слънце и удари от камшици.
Лишени от основното си човешко достойнство и дори от собствените си имена, те са били принудени да понесат поколения на експлоатация, чиито последици отекват и днес, включително чрез упорития античернокож расизъм и дискриминация.
Резолюцията подчертава, че „трафикът на поробени африканци и расово обусловеното превръщане на африканци в движима собственост представляват най-тежкото престъпление срещу човечеството поради категоричния прелом в световната история, мащаба, продължителността, системния характер, бруталността и трайните последици, които продължават да структурират живота на всички хора чрез расистки режими на труд, собственост и капитал.
„Духовете на жертвите на робството присъстват в тази зала в този момент и те очакват само една дума: справедливост.“
— Естер Филипс, първи поет-лауреат на Барбадос
Поправяне на несправедливостите, подкрепа за репарациите
Текстът потвърди значението на справянето с историческите несправедливости, засягащи африканците и хората от диаспората, по начин, който насърчава справедливостта, човешките права, достойнството и изцелението, като същевременно подчерта, че исканията за репарации представляват конкретна стъпка към обезщетяване.
Текстът е „крайно проблематичен в безброй отношения“, заяви посланик Дан Негрия, представител на САЩ в Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC), преди гласуването.
Той изрази съжаление, че Вашингтон „трябва за пореден път да напомни на този орган, че Организацията на обединените нации съществува, за да поддържа международния мир и сигурност“ и че тя „не е основана, за да прокарва тесни специфични интереси и дневен ред, да установява нишови международни дни или да създава нови скъпоструващи мандати за срещи и отчетност“.
Освен това САЩ „не признават правно основание за репарации за исторически несправедливости, които не са били незаконни според международното право по времето, когато са се случили“.
Тежко нарушение на човешките права
Ужасите на робството отекнаха в залата на Общото събрание, докато държавите членки отбелязаха Международния ден за възпоменание на неговите жертви.
Търговията с роби и робството са сред най-тежките нарушения на човешките права в човешката история, посегателство срещу самите принципи, вписани в Хартата на нашата Организация на обединените нации и Всеобщата декларация за правата на човека, които сами по себе си са родени отчасти именно от тези несправедливости на миналото“, заяви председателят на Асамблеята Аналена Бербок.
Страните, от които са били отнети поробените африканци, също са претърпели обезкървяване, губейки цели поколения, които потенциално биха могли да им помогнат да просперират.
„Това беше, казано на по-студен език, масово извличане на ресурси“, заяви тя.
Премахване на трайните бариери
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова за изправяне пред трайното наследство на неравенството и расизма, оставено от робството.
„Сeга трябва да премахнем упоритите бариери, които пречат на толкова много хора от африкански произход да упражняват правата си и да реализират своя потенциал“, заяви той.
„Трябва да се ангажираме. напълно и без колебание, с човешките права, равенството и присъщото достойнство на всяка личност.“
В това отношение Второто международно десетилетие на хората от африкански произход и Десетилетието на репарациите на Африканския съюз са от голямо значение.
Уважение към африканските страни
Той призова държавите да ги използват [десетилетията], за да стимулират действия за изкореняване на системния расизъм, осигуряване на репаративна справедливост и ускоряване на приобщаващото развитие, белязано от равен достъп до образование, здравеопазване, работа, жилищно настаняване и безопасна среда.
„Но са нужни далеч по-смели действия – от много повече държави“, добави той.
,,Това включва ангажименти за зачитане на собствеността на африканските страни върху техните собствени природни ресурси. Както и стъпки за гарантиране на тяхното равноправно участие и влияние в глобалната финансова архитектура и в Съвета за сигурност на ООН.’’
Няма мир без репаративна справедливост
Поетът-лауреат на Барбадос, Естер Филипс, прочете откъси от свои творби, включително произведение за младо момиче, което се разхожда из земите на бивша захарна плантация, без да осъзнава историческото им значение, докато погребаните там нейни предци я наблюдават.
„Духовете на жертвите на робството присъстват в тази зала в този момент и те очакват само една дума: справедливост“, каза г-жа Филипс пред делегатите.
„Защото за тях и за света не може да има мир без справедливост, репаративна справедливост, и на този призив се отговаря само когато думите се превърнат в действия. Въпросът е: какво ще направите вие?“
Източник: https://news.un.org/en/story/2026/03/1167199
Превод: Изабела Хомси
