[:bg]Судан 2018: Какви са опциите на ООН?[:]

0
1231
An Egyptian peacekeeper with the African Union-United Nations Hybrid Operation in Darfur (UNAMID), Youssif Shalabi, drives an ambulance during an evening patrol with fellow peacekeepers to Hali Mussa. The 860 troops of UNAMID’s Egyptian contingent are based in Um Kadada, North Darfur, and are tasked with providing security in this area, which since 2010 has been free of clashes and the camps for those displaced by unrest.

[:bg]В началото на месец февруари 2018 г. Съветът за сигурност на ООН прие единодушно Резолюция № 2400, с която удължи мандата на Панела от експерти за Судан с 13 месеца. Сред задачите на Панела, създаден през 2005 г., са да наблюдава приложението на ембаргото на ООН върху вноса и износа на оръжия в северноафриканската държава и забраната за пътуване и замразяването на активите на различни индивиди и икономически субекти. Панелът наблюдава още дали правата на човека и примирията се спазват и следи за стабилността на конфликтни зони като Дарфур – активна военна зона от 2003 г. насам.

Причина за свикване на състоялото се на 8 февруари събрание на Съвета бе именно необходимостта да се прецени дали е нужно удължаване на мандата на Панела, а решението бе основано на доклада и препоръките на предишния му председател и на окончателните доклади на самия Панел. С резолюцията, освен удължаването на мандата, Съветът изрази и намерение редовно да преразглежда мерките за Дарфур, поради променящата се ситуация там.

Постоянният представител на Судан в ООН, Омер Дахаб Фадл Мохамед, прие радушно коментарите за продължително подобрение на ситуацията в Дарфур, но заяви още, че в резолюцията е трябвало да бъдат включени преразглеждане на режима на санкции и стъпки за приключване на мандата на Панела от експерти. Позовавайки се на доклад от 2017 г., който препоръчва всички действия на ООН в Дарфур да бъдат преразглеждани спрямо текущата ситуация, г-н Мохамед аргументира, че санкциите са станали напълно ненужни. Премахването им би било стъпка напред, смята той, в сравнение с наличните в момента „няколко механизма, опитващи се да разрешат един проблем”.

Снимка: UN. An Mi-26 heavy lift cargo helicopter of the UN Mission in Sudan (UNMIS) is seen landing as UNMIS troops prepare to depart from their mission site in armoured personnel carriers for a patrol around Abyei town.

От независимостта през 1956 г. до днес в Судан се водят етнически и религиозни конфликти с кратки прекъсвания. Главно поле на действие през годините е бил днешен Южен Судан. В гражданска война умират близо милион души и милиони други са разселени. ООН се намесва като подсигурява две примирия, през 1989 г. и през 2005 г., второто от които води до отделяне на Южен Судан като самостоятелна държава през 2011 г. Сблъсъците между правителствени сили и сепаратисти продължават в богатите на нефт погранични зони, въпреки че в последната година се наблюдават подобрения в посока на мир, сигурност и права на човека.

Междувременно в края на своя мандат бившият президент на САЩ Барак Обама подписа заповед санкциите, наложени от САЩ срещу Судан, да бъдат временно спрени, а през ноември 2017 г. наследникът му Доналд Тръмп обяви санкциите за трайно премахнати.

За и против санкциите?

След провелото се през февруари 2018 г. събрание на Съвета за сигурност възниква въпроса – следва ли, въпреки наблюдавания напредък, санкциите спрямо Судан да бъдат изцяло премахнати?

Основният аргумент в полза на премахването е, че Судан затопля външнополитическите си отношения с останалите държави. Така например една от причините САЩ да оттеглят санкциите си е изразената от Судан готовност  да участва в борбата с джихадистки сили. Междувременно е сключен и миграционен договор с Европейския съюз. Очаква се подобно затопляне да доведе до постепенното разрешаване на хуманитарните проблеми в страната. Друг аргумент е, че до момента санкциите се показват като фундаментално неефективни и дори пораждат антагонизъм към ООН.

От друга страна, конфликтите в пограничните райони продължават и в Судан все още има тежки нарушения на правата на човека. Държавата не се е ангажирала с никакви конкретни обещания пред международната общност за разрешаване на фундаменталните хуманитарни проблеми. Въпреки наложеното от ООН ембарго, според репортажи от 2017 г. внос на оръжие продължава да се осъществява.

В равносметка, ООН е изправена пред геополитически гордиев възел. Сложността има много измерения, тъй като Судан е страна с богати запаси на нефт, икономически бедна, със сериозни етнически конфликти, изключителна голяма нестабилност и непрестанен въоръжен конфликт. Текущият курс, избран от ООН, е  да продължи със санкциите, но без да изключва напълно преговорите. Този курс е рационален и трябва да има надежда Судан да спре със своите похищения срещу човешките права.

Материала изготви: Станислав Петров

Източници[:]