
[:bg]В началото на месец февруари 2018 г. Съветът за сигурност на ООН прие единодушно Резолюция № 2400, с която удължи мандата на Панела от експерти за Судан с 13 месеца. Сред задачите на Панела, създаден през 2005 г., са да наблюдава приложението на ембаргото на ООН върху вноса и износа на оръжия в северноафриканската държава и забраната за пътуване и замразяването на активите на различни индивиди и икономически субекти. Панелът наблюдава още дали правата на човека и примирията се спазват и следи за стабилността на конфликтни зони като Дарфур – активна военна зона от 2003 г. насам.
Причина за свикване на състоялото се на 8 февруари събрание на Съвета бе именно необходимостта да се прецени дали е нужно удължаване на мандата на Панела, а решението бе основано на доклада и препоръките на предишния му председател и на окончателните доклади на самия Панел. С резолюцията, освен удължаването на мандата, Съветът изрази и намерение редовно да преразглежда мерките за Дарфур, поради променящата се ситуация там.
Постоянният представител на Судан в ООН, Омер Дахаб Фадл Мохамед, прие радушно коментарите за продължително подобрение на ситуацията в Дарфур, но заяви още, че в резолюцията е трябвало да бъдат включени преразглеждане на режима на санкции и стъпки за приключване на мандата на Панела от експерти. Позовавайки се на доклад от 2017 г., който препоръчва всички действия на ООН в Дарфур да бъдат преразглеждани спрямо текущата ситуация, г-н Мохамед аргументира, че санкциите са станали напълно ненужни. Премахването им би било стъпка напред, смята той, в сравнение с наличните в момента „няколко механизма, опитващи се да разрешат един проблем”.

От независимостта през 1956 г. до днес в Судан се водят етнически и религиозни конфликти с кратки прекъсвания. Главно поле на действие през годините е бил днешен Южен Судан. В гражданска война умират близо милион души и милиони други са разселени. ООН се намесва като подсигурява две примирия, през 1989 г. и през 2005 г., второто от които води до отделяне на Южен Судан като самостоятелна държава през 2011 г. Сблъсъците между правителствени сили и сепаратисти продължават в богатите на нефт погранични зони, въпреки че в последната година се наблюдават подобрения в посока на мир, сигурност и права на човека.
Междувременно в края на своя мандат бившият президент на САЩ Барак Обама подписа заповед санкциите, наложени от САЩ срещу Судан, да бъдат временно спрени, а през ноември 2017 г. наследникът му Доналд Тръмп обяви санкциите за трайно премахнати.
За и против санкциите?
След провелото се през февруари 2018 г. събрание на Съвета за сигурност възниква въпроса – следва ли, въпреки наблюдавания напредък, санкциите спрямо Судан да бъдат изцяло премахнати?
Основният аргумент в полза на премахването е, че Судан затопля външнополитическите си отношения с останалите държави. Така например една от причините САЩ да оттеглят санкциите си е изразената от Судан готовност да участва в борбата с джихадистки сили. Междувременно е сключен и миграционен договор с Европейския съюз. Очаква се подобно затопляне да доведе до постепенното разрешаване на хуманитарните проблеми в страната. Друг аргумент е, че до момента санкциите се показват като фундаментално неефективни и дори пораждат антагонизъм към ООН.
От друга страна, конфликтите в пограничните райони продължават и в Судан все още има тежки нарушения на правата на човека. Държавата не се е ангажирала с никакви конкретни обещания пред международната общност за разрешаване на фундаменталните хуманитарни проблеми. Въпреки наложеното от ООН ембарго, според репортажи от 2017 г. внос на оръжие продължава да се осъществява.
В равносметка, ООН е изправена пред геополитически гордиев възел. Сложността има много измерения, тъй като Судан е страна с богати запаси на нефт, икономически бедна, със сериозни етнически конфликти, изключителна голяма нестабилност и непрестанен въоръжен конфликт. Текущият курс, избран от ООН, е да продължи със санкциите, но без да изключва напълно преговорите. Този курс е рационален и трябва да има надежда Судан да спре със своите похищения срещу човешките права.
Материала изготви: Станислав Петров
Източници[:]