[:bg]
ЮНЕСКО включи Националния събор на българското народно творчество, като четвърти елемент в Представителния си списък на най-добри практики за популяризиране на световното нематериално културно наследство. Съборът беше признат за Световна ценност на сесия на Междуправителствения комитет в Адис Абеба.
Националният събор в Копривщица се провежда на всеки пет години на поляните в местността „Войводенец“ от 1965 година насам. Посетителите могат да се насладят на автентичен фолклор от цяла България- Чипровските килими, Бистришките баби, Нестинарство, обичаят „Сурва“, и много народни песни и танци. Основната цел на Събора е да се представи жанровото разнообразие и голямото богатство на фолклорното наследство, на България, съчетано с възрожденската атмосфера на китната Копривщица.
В пика си фестивалът е достигал до над 20 000 изпълнители от читалищата от всички фолклорни области на страната и участие на славянски комитети от цял свят. С организацията му са натоварени Министерството на културата, Община Копривщица и Народното читалище в града.
В 50-годишната си история Събора се утвърждава като движение за популяризиране на традиционната култура на България. Песните, танците, занаятите и обичайте, които обществото ни създава през вековете, формират културния ни облик. Характеризирани като „духовно богатство“ те представляват връзката ни с миналото и са важен фактор във социалното и икономическото ни развитие, защото създават уважение и приемственост между различните поколения.
В събора могат да вземат участие певци, свирачи, танцьори, разказвачи на народни предания, инструментални, певчески, танцови групи и групи за народни обичаи, които изпълняват автентичен български фолклор. На регионален принцип се представят традиционните за страната занаяти и тяхната продукция.
В последните години съборът се организира за около 10 000 участника от различните краища на страната, българи живеещи в чужбина, както и чужди граждани изпълняващи български фолклор.
Вписването на Събора в Копривщица в Представителния списък на ЮНЕСКО на най- добри практики за популяризиране на световното нематериално културно наследство е поредното признание за богатството на културата на България. Чрез опита си в опазването и популяризирането на нематериалното си културно наследство страната ни все повече споделя уникалните си традиции със Света. А Националният събор на българското народно творчество затвърди позицията си на един от най-мащабните празници на българския дух.
Източници: UNESCO, Министество на културата
Върху материала работи: Радостина Ивчева[:]
