Думата „робство” предизвиква у нас картини на жестокост и потисничество. В представите ни тези картини се отнасят към едно отминало време, което е далечно и невъзможно днес.
В нашето съвремие обаче живеят хора, които неотдавна са преживели ужасите на робството. Това са стотици хиляди хора, превърнали се в невинни жертви на най-жестоките престъпници срещу човечеството. Особено притеснително е, че много от жертвите на робството в XXI в. са деца. Голяма част от тях са били отвлечени от бунтовнически групировки, за да бъдат обучени като войници.
Според годишния доклад на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти от 2019 г. повече от 12 000 деца са били убити или ранени в зони на конфликти. Други деца продължават да се борят за свободата си. Това е една продължителна борба, към която целият свят трябва да е съпричастен. Преди 20 години светът се обединява, за да предприеме действия срещу използването на деца във въоръжени конфликти. Оттогава над 130 000 момчета и момичета са били освободени в резултат на Плановете за действие, разработени по възлагане от Съвета за сигурност на ООН. Плановете са насочени към прекратяване и предотвратяване на отвличането и използването на деца в конфликти, и са инструмент, който активно се използва и до днес.
Какво е детe войник?
Определение за дете войник дават Парижките принципи за участието на децата във въоръжен конфликт, разработени под егидата на УНИЦЕФ. Според тях „дете е всяко лице на възраст под 18 г.” Това е и минималната възраст за участие на деца във въоръжени конфликти, определена от Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт.
Междувременно Женевските конвенцииот 1949 г. и Допълнителните протоколи от 1977 г. определят петнадесет години като минимална възраст за участие във въоръжен конфликт. Въпреки това, проучвания на експерти от последните десетилетия показват, че съществува голям брой бойци на възраст под 15 години.
Смята се, че приблизително 250 000 деца са бойци в около 30 конфликта по света. Извън този брой остават стотици хиляди деца, които са вербувани от бунтовнически групировки, за да изпълняват роля на пратеници, човешки щитове, шпиони, готвачи и пр. Близо половин милион други служат в армии, които в момента не воюват. По данни на различни организации около 40 % от световните въоръжени организации имат деца в редиците си.
Децата войници по света
Най-висока цена на войната плащат децата, живеещи при продължаващите конфликти в Афганистан, Централноафриканската република, Сомалия, Южен Судан, Сирия, Йемен и др. Според годишния доклад на Генералния секретар на ООН за децата и въоражените конфликти 2018 г. е била най-лоша за децата.
Едно от местата, където практиката да се отвличат деца и да се обучават като войници е разпространена, е Уганда. От 1989 г. на територията на страната действа една от най-престъпните бунтовнически групировки, известна с наименованието „Божия армия на съпротивата” (БАС). По данни на УНИЦЕФ, до 2006 г. БАС участва в отвличането на над 25 000 деца.
Престъпления срещу човечеството
Децата, вербувани от БАС, са принуждавани да извършват нечовешки жестокости. Момчетата се превръщат в добре обучени войници, а момичетата – в техни съпруги, принудени да раждат децата им. Страхът от зверствата на БАС принуждава над 2 милиона души да напуснат родните си места.
Лидерът на БАС – Джоузеф Кони, известен още като „Касапинът от Уганда” е сред най-издирваните от Международния наказателен съд в Хага (МНС) за престъпления срещу човечеството. Деянията му въвличат стотици хиляди хора по пътя към смъртта. От 1986 г. насам той се превръща в човекът, отговорен за най-продължителния кървав конфликт в Африка.
Историите като тези на Кони са много. В списъка на Международния наказателен съд има неколцина други лица, които поради една или друга причина са все още на свобода. Общото между тях е характерът на деянията, които извършват.
Отвличането на деца и превръщането им във войници e едно от най-тежките престъпления срещу човечеството и една от съвременните форми на робството, която е малко известна. Съгласно влезлия в сила през 1976 г. Международен пакт за граждански и политически права, робството във всички негови форми е официално забранено. По смисъла на Пакта, Кони е един от най-жестоките престъпници срещу човечеството. Въз основа на това и по смисъла на чл. 7 от Римския статут на Кони са повдигнати 12 обвинения срещу човечеството.
Eвелин Амони е на 12-годишна възраст, когато войници от БАС я отвличат на път към дома й. Тя прекарва 11 години от живота си в плен на Кони и неговата армия. На 14 години Евелин е била принудена да се омъжи за Джоузеф Кони, на когото ражда три деца. През февруари 2004 г. едно от децата й изчезва безследно. Година по-късно тя успява да избяга с двете си деца, като осиновява и две от другите деца на Кони.
„След като избягах останах в приемен център и малките деца, които бяха загубили майките си, ме познаха. Когато напусках центъра, децата започнаха да плачат и за мен беше болезнено да ги напусна, затова реших да ги осиновя”, разказва смелата жена.
Години след преживяната трагедия тя споделя за това колко трудно й е било да говори за преживяванията си в БАС и как това я е връщало към всички онези ужасни мигове.
Сега Евелин оглавява мрежа за защита правата на жени, живели в плен или засегнати от война. За ужасите, които преживява в БАС, тя пише мемоар, озаглавен „Аз съм Евелин Амони: Възстановяване на живота ми от армията на съпротивата на Господ”.
С книгата си Евелин Амони иска да даде гласност на различните последици от войната върху живота на жените и децата. Историята й се превръща във вдъхновение за много жени, преживели подобна на нейната съдба. Тя дава глас на всички онези случаи на жени и деца, отвличани и малтретирани от бунтовнически групировки. От изключителна важност е този глас да бъде чут от света, защото това е гласът на промяната, от която човечеството има нужда. Тази промяна трябва да започне от представите на хората за робството в XXI в. Евелин Амони показва чрез своята история, че робството продължава да съществува и днес. Осъзнаването на този факт е първата крачка към предотвратяването и прекратяването на истории като нейната и тези на много други хора по света.
Материала изготви: Дарина Емилова
