Глобалната програма за прекратяване на браковете с деца е инициатива на УНИЦЕФ и Фонда на ООН за населението, която има за цел да повиши осведомеността относно рисковете, свързани с ранния брак. Целева група са девойки и техните семейства в 12 от страните с най-голям брой бракове между деца – Бангладеш, Буркина Фасо, Етиопия, Гана, Индия, Мозамбик, Непал, Нигер, Сиера Леоне, Уганда, Йемен и Замбия. Според УНИЦЕФ, брак с деца е всеки брак или официален съюз между две лица под 18 години или между такова лице и възрастен.

Фондът на ООН за населението (UNFPA) е агенцията на ООН за сексуалното и репродуктивно здраве. Проектите, по които Фондът работи, са свързани с прекратяване на половата дискриминация и насилието, намаляване на рисковете, свързани с бременността, достъп до съвременни контрацептивни средства и др.

На 11 март тази година УНИЦЕФ и UNFPA обявиха, че ще подновят глобалната програма за още четири години, като планът им е до 2023 г. да достигнат до 14 милиона девойки от дванадесетте избрани държави в Африка, Близкия Изток и Южна Азия.

Програмата стартира за първи път през 2016 г. в контекста на Целите за устойчиво развитие на ООН, една от които е равенство между половете, включително като се спрат браковете с деца до 2030 г. „От стартирането си насам, глобалната програма е спасила милиони момичета от нежелани бракове“, съобщи изпълнителният директор на УНИЦЕФ, Хенриета Форе.

Следващото видео, създадено от организацията Girls Not Brides („Момичета, не булки“), разяснява връзката между Целите за устойчиво развитие на ООН и браковете с деца:

Източник: Girls Not Brides

По данни на УНИЦЕФ, само за две години програмата е успяла да достигне до 3,5 милиона души в Индия и 70 000 души в Йемен чрез инициативи за повишаване на осведомеността, 62 000 девойки в Нигерия са участвали в обучения, покриващи теми като репродуктивно здраве, лична хигиена и равенство между половете, а в Мозамбик 221 000 хиляди момичета са получили менторство и информация относно ХИВ и насилието.

Втората фаза на програмата, която стартира в навечерието на 25-годишнината от Пекинската декларация и платформа за действие – документ, утвърждаващ важността на равенството между половете, ще продължи да използва вече доказаните методи, използвани през първата фаза. Някои от тях включват повишаване на достъпа до образование и медицински услуги за момичетата, развиване на умения, информиране на родители и общности относно рисковете от ранен брак, както и спазване на законите, които установяват минималната възраст за сключване на брак (18 години).

Ранният брак има много негативни последствия, включващи прекъсване на обучението, здравословни проблеми, свързани с ранната бременност, по-голям риск от домашно насилие и по-ниски приходи заради липсата на квалификация. Друг проблем е продължаването на традицията за ранен брак и през следващите поколения. Макар и по-засегнати от браковете с деца да са момичетата, съществуват и такива с момчета. На всеки шест засегнати момичета има по едно момче.

Изпълнителният директор на Фонда на ООН за населението, д-р Наталия Канем, подчертава, че: „Докато деца момичета се омъжват, не можем да постигнем равнополовия свят, на който младите хора държат. Момичетата трябва да могат да правят собствени избори – кога и за кого да се омъжат, дали да продължат образованието си и дали и кога да имат деца.

Материала изготви: Деница Йосифова

Източници: UNICEF, UNFPA, UN

NO COMMENTS