[:bg]Устойчиви градове и ролята на институциите, гражданското общество и бизнеса[:]

[:bg]

На 29 май в Гьоте институт, гр. София се проведе десетото по ред издание на „Форум Глобални въпроси“ на Дружество за ООН в България, посветено на „Устойчивите градове“. Темата бе разгледана в рамките на три модула, през гледните точки на представители на основните сектори – държавен, неправителствен и бизнес. Устойчивото развитие и идеята за организиране на дебата са по смисъла на Цел 11 от Глобалните целите за устойчиво развитие на ООН, дефинирана като “Трансформиране на градовете и населените места в приобщаващи, безопасни, стабилни и устойчиви центрове”. Основна цел на форума е повишаване информираността по темата и въвличане на гражданското общество към проблема.

Събитието модерира Явор Василев, който от 7 години работи в сферата на климатичните промени и по-конкретно в борбата срещу въглеродните емисии.

Първият лектор бе Борис Бонев, който участва в развитието на градския живот от 2009 г., когато заедно с още двама души подхваща инициатвата „Спаси метрото“. Целта й е да се променят плановете на Общината за строителство на трета линия на метрото в София, като се използва скоростен трамвай, вместо класическо подземно метро. След като тази битка е спечелена, в началото на 2015 г. Борис разширява екипа и дейността си, преименувайки мисията си в „Спаси София“.

Според Борис Бонев проблемите, свързани с устойчивото развитие, се коренят както на институционално, така и на гражданско ниво. Освен нуждата от конструктивна комуникация между двете нива, всяка една от тях трябва да остави пасивността си по въпроса настрани. Именно тази липса на заинтересованост и информираност правят процеса на трансформация на София труден на този етап. От една страна институциите, отговорни за облика на града, трудно се решават на промяна, а гражданското общество заема пасивна позиция и не е достатъчно ангажирано с града си, от друга. Ключови моменти в работата за по-чиста и красива София са диалогът и съзнаването на проблемите от всички заинтересовани страни. А, както Борис каза, София им огромен потенциал и не бива да остава една от последните в класациите сред европейските столици. „Хората да живеят добре и в хармония с природата“, бяха думите на Борис в опит да дефинира „устойчивостта“, но  всеки един от нас може да възприеме тези думи като мото в работата си за града, в който живее и в който иска да се чувства щастлив.

Повече инфо за Спаси София.

Следващият панелист бе Миглена Герасимова, урбанист, градски изследовател и докторант по социология. Според нея, днес все по-трудно говорим за „устойчивост“, тъй като малко хора са запознати с проблематиката и не обръщат достатъчно внимание на бъдещето на градовете си. Решението за нея би могло да дойде от създаването на адекватна връзка и комуникация между НПО сектора, гражданите, администрацията и бизнеса. „Най-големите ползватели на градовете са хората, а в същото време имат най-малко право на глас. Нека всеки да се обърне към себе си и да разбере как може да допринесе за развитието на града си“, приветства Миглена. Оттук следва да се наблегне на активното включване на колкото се може повече хора в каузата за устойчиво развитие, а гражданските организации да служат като медиатор между обществото и администрацията.

Говорейки за важността на връзката между гражданите и държавата, тя даде за пример Сао Пауло. През 2009 г. е приет нов устройствен план за многомилионния град, но жителите му не са съгласни с взетите решения, което води до организирането на протести и движения срещу пускането в сила на плана. Създава се обществен съвет за градски политики, който всяка година се разраства и работи от и в името на гражданите, а споменатият устройствен план бива променен, благодарение на тяхното включване и активна работа в процеса. За Миглена това е изключителен пример, въпреки големите мащаби и многочисленост на града и е позитивно настроена за бъдещето на София. Инициативата за дългосрочно развитие на град София и крайградските територии „Визия за София“, която Миглена представлява, работи точно в тази посока.

Повече информация за „Визия за София“.

Последният панелист на събитието бе Димитър Димитров, основател на няколко стартъп-а, един от които – Тickey. Идеята за мобилното приложени Tickey идва на помощ в моментите, когато да си купиш билетче за градския транспорт се оказва сложна работа – няма будки по спирките, а шофьорите често не продават. Тickеy бързо и лесно ни позволява да си купим билет през телефона и да го маркираме в метрото или да го покажеш на контрольорите в наземния транспорт. Димитър сподели, че работата по проекта им е донесла признание както в България, така и в чужбина. „Uber” на градския транспорт за сега е новаторска идея, която работи в София и Бургас, но очакваме да се разпространи и във всички по-големи градове.

Повече информация за приложението.

Върху материала работи: Светла Цончева[:]